Short stories - Prose

Оня, с двете кучета 🇧🇬

ОНЯ, С ДВЕТЕ КУЧЕТА
На ден го виждам по десетина пъти, почти винаги ме спира с въпрос, та да завърже разговор, често е досаден, понякога заядлив, но бог ми е свидетел, че като отсъствам ми липсва и върна ли се, първо с него тичам да се видя.
В нашият вход са четирима георгевци и по тая причина, рече ...

lordly

Prose » Short stories

2015-07-29T15:53:58+03:00 1.1K 4

Убиец на време 🇧🇬

УБИЕЦ НА ВРЕМЕ
Седеше вкъщи и убиваше времето. А времето не се съпротивляваше, харесваше му сякаш да го убиват. Мълчеше, не правеше физиономии, беше застинало някъде между миналото и бъдещето и чакаше часа си. Не се знаеше точно кой кого убива, но бе ясно, че не се разбираха.
Кафето му стоеше под ка ...

exuded

Prose » Short stories

2015-07-29T14:59:26+03:00 724

Извънземният 🇧🇬

На пръв поглед нормален човек. Две ръце, два крака, две очи и две уши. Но само на пръв поглед. Беше като намагнетизиран. Не като пренавита пружина, а намагнетизиран. Беше лесно да се пристрастиш към него. Той не полагаше усилия за това. Той просто беше това и още хиляди неща също. Кое ще видиш в мом ...

greenjane

Prose » Short stories

2015-07-29T14:46:59+03:00 844 2

Нямане 🇧🇬

НЯМАНЕ
Я виж колко е спокоен градът през лятото! Няма ги софиянци, отишли са едни на море, други на село, а трети просто ги няма. Никога не са били тук. Те се появяват като локвите – образуват се от другата влага, слепят я. Разни продавачи, слуги, министри, политици и други просяци се навъртат в сто ...

exuded

Prose » Short stories

2015-07-28T15:19:19+03:00 563

Изгодни 🇧🇬

Изгодно! Сокоизстисквачка, ботуши, гадже.
Искаше тази работа. И то много. Беше една от най-популярните с огромното си рекламно време по националните телевизии. Стоеше пред представителството им заедно със още около стотина младежи. Всички изглеждаха страхотно и шумно разговаряха, някои бяха дошли на ...

greenjane

Prose » Short stories

2015-07-28T10:13:03+03:00 757

Амур 🇧🇬

Беше късна пролет. Навън ръмеше ситен дъжд, а слънцето мързеливо напичаше. Андрей излезе от лъскавата бизнес-сграда. Погледна към втория етаж, където беше офисът на фирмата, в който бе на интервю за работа, поклати сърдито глава и си рече на ум "Ще ви се обадим, ама друг път!". Бедният студент по пр ...

charliemlad

Prose » Short stories

2015-07-28T08:43:41+03:00 1.1K 3

Стои 🇧🇬

Разказвам сега за преживяното
Майка ми е вече мъртва, но това което ми казаха лекарите преди да изстине е, че виждам момента един човек, който живее последните си няколко часа живот.
Стомаха ми се сви на топка, сълзите ми започнаха да текат като река и кръвното ми се покачи. Гледах един жив труп, гл ...

suhache

Prose » Short stories

2015-07-26T11:55:24+03:00 919

Горещо, по-горещо, най-горещо 🇧🇬

В един по-мрачен свят от моя това не би могло да се случи.
- Отивам до вкъщи, да си тегля един душ, а ти трябва да ме прикриваш от лекарите.
Другата жена погледна и гримасата на лицето и беше смесица от ужас, удивление и страхопочитание.
- Добре, ама нали все пак ще се върнеш. До няколко часа ще поч ...

greenjane

Prose » Short stories

2015-07-26T11:52:40+03:00 843

Кафене "При двете дами" 🇧🇬

Октомври е още. Снегът поизбърза.
Къде е проклетото слънце. Къде е?
Не искам сърцето ми пак да замръзва.
Животът все още препуска пред мене...
Жан - Пиер вървеше покрай локвите и внимаваше да не го опръскат профучаващите карети и автомобили, да не го нападне някой крадец из засада и да му вземе нещо ...

Довереница

Prose » Short stories

2015-07-26T00:17:40+03:00 1K 17

Слушайте "Философите" те! 🇧🇬

Една гореща лятна привечер излязох с Жоро Манерката да се поразходим и да погледаме новите „деветнайстки”. Те, както се знае, излизат всяка година и освен това са като че ли все по-хубави от предните. Манерката беше вземал кучето си Константин Философ – вълча порода, което според него имало нрав на ...

peshaka

Prose » Short stories

2015-07-24T21:35:24+03:00 671 3

Добри жени, лоши момичета 🇧🇬

/по действителен случай/
Вторият полицай влезе и погледна с насмешка към Михаил.
- Този ли е... - попита колегата си ухилен.
- Аха... - отвърна той и погледна с голяма доза човещина и съжаление, тъй сякаш каза без глас "горкия идиот"...
Михаил тракаше нервно по старото дървено бюро, докато пушеше ци ...

charliemlad

Prose » Short stories

2015-07-24T21:32:09+03:00 1.1K 3

С дъх на сладко от смокини 🇧🇬

Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, до ...

beatris

Prose » Short stories

2015-07-23T23:59:31+03:00 783 1

Гост без предизвестие 🇧🇬

Знаех, че има страни, където не може да отидеш неканен на гости. Случи ми се преди години да отида в такава страна.
Пътят ми минаваше през гр. Витенберг. Знаех, че това е малък, но с богата история град. Там живееше моята добра позната Зоя. Спонтанно реших да спра и да го разгледам. Привличаше ме въ ...

Alina1

Prose » Short stories

2015-07-23T23:47:54+03:00 814 1

Лилит 🇧🇬

От шест часа пътуваха из Ди Кар. Минаха през три военни поста, като на последния ги забавиха около час. Докато Венелин се разправяше с войниците, няколко хлапета се покатериха върху джипа. Измъчените мръсни детски лица се взираха в жената на предната седалка. Очакваше да искат пари или нещо друго, н ...

satanas

Prose » Short stories

2015-07-23T23:26:00+03:00 1.3K 1

Лудата 🇧🇬

Адриана не можеше да заспи. Стоеше по халат и се взираше в гледката, която се виждаше през прозореца. Под очите си имаше дълбоки, тъмни сенки. Изглеждаше отчаяна, но и тя самата не беше съвсем сигурна защо. Взимаше много силни приспивателни, но от честата употреба, спряха да ù действат.
Минаваше 1 ч ...

nemilinedragi

Prose » Short stories

2015-07-23T23:22:12+03:00 1.1K 2

Следващият автобус 🇧🇬

Вальо нямаше търпение да я види и отиде на автогарата 15 минути по-рано. Беше ù взел прекрасен букет хризантеми. Видя я още в автобуса, залепена за прозореца и търсеща го с поглед, и ù помаха с дясната си ръка, докато с лявата прикриваше цветята зад гърба си.
Роси и Вальо имаха щастлива връзка от дв ...

Kalinski

Prose » Short stories

2015-07-23T23:06:31+03:00 2.7K 8

За елфите, троловете и ежедневието ни 🇧🇬

Стори ù се, че видя нещо с периферното, обърна се нещото беше изчезнало. Продължи да пуши и упорито се взираше в дървото отсреща.
Скоро се премести тук и още свикваше с обстановката. Нещо и се мярна отново, пак в края на зрителното и поле, но докато завърти глава ситуацията се беше вече променила и ...

greenjane

Prose » Short stories

2015-07-22T09:41:48+03:00 765

Сърничката 🇧🇬

СЪРНИЧКАТА
Облаците бавно се разстилаха, постепенно изтъняваха и неусетно се стопиха в синината на огромния небесен вир, слънцето изплува от дълбочината му и посипа светлината на душата си върху всичко, което виждаше под себе си. И всичко, което усети светлината на душата му, потръпна радостно и му ...

purko59

Prose » Short stories

2015-07-21T15:07:01+03:00 2.1K 2 10

Тези двамата 🇧🇬

ТЕЗИ ДВАМАТА
Признавам си, очарователен беше със злокобната си усмивка, която разкриваше редове зъби, така подредени, сякаш някой беше бързал просто да ги хвърли в устата му като шепа шарен боб, независимо къде ще се закрепят. Защо бе очарователен ли? Не знам. Вонеше ужасно, в устата му гореше вечен ...

exuded

Prose » Short stories

2015-07-21T15:02:48+03:00 755 2

Непораснало дете 🇧🇬

Непораснало дете
"Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени"
- Ърнехст Хемингуей
Той глътна две от неговите "бонбончета" Ксанакс и се отпусна на удобното кресло. Докторът срещу него щракаше нервно с химикала, докато четеше нещо в бележника си.
- Знаеш, че тези хапчета ...

charliemlad

Prose » Short stories

2015-07-20T18:54:06+03:00 1.2K 7

Урок от ежедневието 🇧🇬

Урок от ежедневието
Искам да споделя една обикновена ежедневна история.
Сутрин. Майката стана рано и започна, както всеки ден да готви. Беше си подготвила продуктите от предния ден. За съжаление видя, че няма да ù стигне чесъна. Тогава тя извика дъщеря си.
Тя беше малко момиче със закръглени бузи. К ...

Alina1

Prose » Short stories

2015-07-19T10:47:06+03:00 775 1

Мери Попинз и други разни съвременни лиготии 🇧🇬

Мери Попинз? Неее... Това създание Господно се движеше с достолепните си 100 кг. с финес и изящество, на които са неспособни дори и 45 кг. манекенки, дефилирали поне 10-тина години по световни подиуми. Пантерите са се учили от нея на гъвкавост.
Собственичката на студиото за разкрасяване можеше да бъ ...

greenjane

Prose » Short stories

2015-07-18T13:26:23+03:00 997 3

Тя беше 🇧🇬

ТЯ БЕШЕ
Прехвърли хребета. Остана малко и му се стори, че в далечината вижда нещо розово; очите му бяха замъглени, сигурно си въобразяваше. Беше ужасно уморен, сърцето му биеше като конски копита в суха земя, краката едва го държаха.
- Това не ти е времето, когато на власт бе дясното! – изкрещя му ч ...

exuded

Prose » Short stories

2015-07-16T18:18:47+03:00 1.3K

Буря 🇧🇬

"Който сее вятър, жъне буря"
/древна мъдрост/
Всичко, което започва достойно е в състояние да завърши недостойно, но и това, което започне недостойно, може да има достоен край. Какво насърчение, нали? И какъв уплах..
Но, ако трябва да сме честни, а то трябва, е нужно да напомня, че недостойното нача ...

Lebovski

Prose » Short stories

2015-07-14T23:14:26+03:00 1.6K 1 5

Софиянката 🇧🇬

Това лято реших да избягам от родната София, защото започнах да се задушавам от ремонти, задръствания, паплач, кучета и МОЛ-ове... Реших да наема едно магазинче на морето и ето ме там... Седя си аз в магазина и идва една млада пенсионерка да си купи бира. Носи ми две празни бутилки, за да не и взима ...

chochone

Prose » Short stories

2015-07-12T11:18:46+03:00 1.3K 3

Истории 🇧🇬

В обедната си почивка реши да се разходи из парка. Лято. Зеленина и прохлада от жегата под дебелите сенки на дърветата. Седна на една пейка, изяде сандвича си и запали цигара. Пред него мина млада двойка.
„Защо никога не разбираш какво ти казвам”, каза на висок глас момичето.
Момчето мълчеше. Остатъ ...

sneakylittlething

Prose » Short stories

2015-07-11T09:59:31+03:00 624 1

Смехът на гората 🇧🇬

"Къде съм..."
Опитах се да се изправя. Бях заобиколена от високи дървета, покрити със сняг. Може би се намирах в гората.
Но бях сама. А този път изгубих всичко.
Бях на пет, когато видях с очите си мъртво моето семейство. Беше един студен зимен ден. Тук почти всеки ден бе студен и мразовит, но в този ...

babymetal3

Prose » Short stories

2015-07-09T20:39:08+03:00 857

Квадратурата на кръга 🇧🇬

Има една древна легенда. Според нея, някъде, някога ще има някой, който ще обясни квадратурата на кръга, ще може да киха с отворени очи, ще е в състояние да близне лакътя си и да живее охолно без да работи и да притежава нещо доходоносно. Е този човек бе дядо Варуфаки, това се случи в наши дни и, ра ...

Lebovski

Prose » Short stories

2015-07-09T00:25:13+03:00 820 4

Съвременна самодива 🇧🇬

Дени просто не можеше да повярва. Асен не само че не беше се прибрал навреме вкъщи, за да отиде с нея на беседата, за която поне сто пъти му беше повторила в кой ден и от колко часа е, не само не си беше вдигнал телефона нито веднъж, въпреки че тя му звънна над 10 пъти, но и сега, след Дени беше оти ...

Rois

Prose » Short stories

2015-07-06T10:44:47+03:00 909 3

И аз умрях 🇧🇬

Мамка му, умрях! Всичко бе толкова сиво и понеделнично, и изведнъж смъртта реши да разнообрази ежедневието ми, да ми покаже живота в такива цветове, в каквито никой никога не го е виждал. Не разбрах как и защо стана, но ето ме сега безплътен и съжаляващ. Смъртта в миг накара всички мои мечти и желан ...

docheff

Prose » Short stories

2015-07-06T10:30:04+03:00 1.1K

Черешова изповед 🇧🇬

Земята се бе нажежила зловещо, безжалната звезда мокреше нагретите пешеходци. Комбинацията от високи температури и преклонна възраст бе изпъдила Иван под една гъста череша. Дори и сянката не помиряваше бързия пулс на жизнения старец, запотеното му лице се бе намръщило, като от време на време се изгл ...

blatna-strida

Prose » Short stories

2015-07-06T10:04:30+03:00 517

Квартал "Забравник" 🇧🇬

Усещаше влага в десния си крак. Вървеше може би повече от час, два или дори десет - нямаше представа. Мракът бе разкъсван от слабата светлина на мъждукащи улични лампи. Бе студено, а силният вятър правеше разходката още по-неприятна.
Той живееше в този град откакто се помни, а никога не бе виждал та ...

mirchonikolchov

Prose » Short stories

2015-07-06T09:59:07+03:00 516

* * * 🇧🇬

В осем и половина Мати пристигна в лагера с приятели от класа, защото искаше да се позабавляват с останалите деца, които вече са били на игрите по-рано.
- Благодарим ви, че се присъединихте към нашето приключение
- запознайте се с останалите и започнете да рисувате, за да може с рисунката, която сте ...

angelskiogyn

Prose » Short stories

2015-07-04T11:13:43+03:00 809

Вдъхновението и момчето 🇧🇬

През топъл октомврийски делник, месец след начало на учебната година, едно младо и любопитно Вдъхновение дойде от Царството на Вдъхновенията, махна за поздрав на слънчевите лъчи огрели южната фасада на старото училище, проникна в класната стая на седми „а“ клас, повъртя се над приведените ученически ...

mitval

Prose » Short stories

2015-07-02T20:22:40+03:00 1.1K 10

Несиметричната Сю 🇧🇬

Сю започна да харесва несиметричността, когато навлезе в пубертета. Може би това бе нещо като протест срещу консервативните й родители, които не можеха да търпят всяко излизане от нормите. Сю се съпротивляваше с всичка сила и бе готова на жертви, за да наложи своето.
Първоначално Сю носеше различни ...

Heel

Prose » Short stories

2015-07-02T18:32:03+03:00 1.6K 1

Пътища 🇧🇬

ПЪТИЩА
Той вървеше по пътя на логиката. Сресан внимателно, идеално подстриган, вратът му – по войнишки съвсем чист, обръснат и свеж, слънцето се мръщеше, като го вижда такъв колосан, защото видът му отразяваше светлината като огледало. Дълго бе стоял пред огледалото, преди да излезе и да поеме по пъ ...

exuded

Prose » Short stories

2015-07-01T20:47:05+03:00 711 3

Разговор с Господ 🇧🇬

Така е Господи, така е. Веднъж успях да се измъкна от дълбоката бездна, наречена любов. Е... поохлузен бях, натъртен. Малко кървене и много време... мина ми. Ала втори път паднах в тази магия и отърване няма. Казвам ти, нищо не може да ме спре. Чувствам копнежа ми по нея като един голям парен чук то ...

Emancipator

Prose » Short stories

2015-07-01T09:03:50+03:00 766

Лили 🇧🇬

Лили попи бавно капчиците по лицето си, загърна се в мекия хотелски халат, излезе на терасата и потъна в удобния шезлонг. Заливът блестеше до безкрая. Вълните се багреха във всички нюанси на синьото и зеленото и й препращаха лъчите на залязващото слънце. Привлечени от брега, те прииждаха в своя вече ...

IGeorgieva

Prose » Short stories

2015-06-30T20:34:54+03:00 1.1K 7

Самоубийството 🇧🇬

- Погледни надолу. Там са близките ти. Сега тъгуват за теб. Но братята ти, майка ти и приятелите ще се събудят един ден и болката от липсата ти ще е изчезнала. Така става, с времето остават само хубавите спомени, когато сте били заедно. Твоята любов винаги ще остане на Земята. Хората трябва да знаят ...

charliemlad

Prose » Short stories

2015-06-30T11:33:26+03:00 1.6K 1

Неделя 🇧🇬

Неделя е. От ония, в началото на лятото. Денят започва рано и тихо. Слънцето се изтъркулва иззад баира с акациевата гора и закачливо хвърля няколко лъча надолу, към реката. А тя все бърза за някъде. Огряна от първите лъчи, започва игриво да блещука и като че с нова сила се втурва напред. Неделя е. Д ...

Daytona

Prose » Short stories

2015-06-28T16:48:46+03:00 1.4K 5