Short stories - Prose

Мрак 🇧🇬

Мрак
Отново стоя сама... Сама под мрачното небе... Поглеждам нагоре
какво се случва...? Полудявам ли или това е реалността...? Звездите
ми говорят... Луната ме гледа... Чувам песен, но откъде...? Сън или
реалност, вечно задавания въпрос... ...

denicabathory

Prose » Short stories

2015-02-24T23:08:33+02:00 578 1

Господин Давидофф 🇧🇬

Как стана ли? Ами имаше грип, KFC, бинго и ангели.
Тъкмо бях решила да се връщам вкъщи. Не виждах смисъл да опитвам повече. Да, имаше пари в града и не бяха трудни за изкарване. Имаше и преживявания, за които никога нямаше да съжалявам. Имаше много хубави хора, с чисти сърца смели и готови да се бия ...

greenjane

Prose » Short stories

2015-02-24T22:32:52+02:00 828

Просто приятели 🇧🇬

Просто приятели
- Какво е живота, ако не го изживееш като мъж? Поеми риска. Преследвай. Изпитай го. Поеми боя заради приятел, не се оплаквай.
- Амин.
Стояхме, взирахме се в чашите с уиски и мълчахме. Наслаждавахме се на тишината и на мъдростите, които от време на време алкохолът ни диктуваше.
Беше ч ...

charliemlad

Prose » Short stories

2015-02-24T22:09:00+02:00 1.5K 2

Зелените поля на Кения 🇧🇬

Зелените поля на Кения
Има хора, които минават през животът ти без да оставят следа, като вчерашния вестник. Има и такива, които оставят незарастващи рани, които кървят с години. А има и такива които оставят незаличими следи в пясъка на миналото, към които се връщаш от време на време, и ги следваш о ...

Greg

Prose » Short stories

2015-02-24T07:50:08+02:00 2.7K 18

*** 🇧🇬

Тъкмо се свечерява. Трябва да купя нещо за вечеря, останали са ни само 30 лева, а е едва Сряда.
-Здравей. Как си днес? Какво правиш?
- Добре съм. Днес с колегата се напушихме...
Сигурно говори нещо, но слуха ми мигновено изключва щом почне пак да говори за алкохол, мъже и наркотици...
Кой ли купува ...

Apokaliptiks

Prose » Short stories

2015-02-22T14:17:21+02:00 832 2

Младежки неволи 🇧🇬

Ресторант “Котвата” Приморско. Лятното обедно слънце сякаш се бе спряло и сипеше огън и жупел върху курортния град. Седях в дъното на външното помещение на ресторанта, отпивах от студената наливна бира и си чаках неизменната порция калмари. В главата ми бе безпорядък, затова не се и опитвах да мисля ...

parvanski

Prose » Short stories

2015-02-20T23:23:35+02:00 836 1

Порастване с гореща вана или защо не бива да се бърза 🇧🇬

Отдавна много отдавна, когато бях малка и бързах да порасна, работех в една много сладка фирма с една много женска работа, в центъра на София.
Работех неуморно за да доказвам на себе си и на останалите, че аз мога и Аз беше по-голямо от ръста ми. Работата беше в това че имаше много работа по мене, а ...

greenjane

Prose » Short stories

2015-02-20T21:18:54+02:00 1K 4

Бохеми 🇧🇬

Не е ли тъжно, че изчезнаха писмата и снимките? Всичко вече е "чат" и файлове в проклетите компютри. Новото поколение вече няма да знае какво е чувството да чакаш писмо, какво лично и топло преживяване е да си пишеш с някое момиче, или момче писма. Колко по-истински са думите. Няма да познават онова ...

charliemlad

Prose » Short stories

2015-02-19T22:43:25+02:00 921 3

Екшън в антракта 🇧🇬

1979
е година на поредния Национален преглед на българската драма и театър. По време на тези прегледи салоните се пълнят предимно с актьори, критици и партийни другари – Комитет за култура, ЦК на БКП, Политбюро, евентуално някой върли почитатели на театъра, ако успеят да се вредят. Един от нашумелит ...

Volter

Prose » Short stories

2015-02-19T12:39:06+02:00 1.1K

Три мекици със захар 🇧🇬

Пред малкия оранжевочервен павилион опашката бе нараснала значително. Ранобудни граждани се бяха наредили, за да си купят топли, току-що извадени от фурната закуски. Те стояха сънени и търпеливо чакаха реда си, всеки замислен в проблемите и ежедневните си грижи. Слънцето едва-що бе изгряло. То хвърл ...

merlin

Prose » Short stories

2015-02-19T12:38:25+02:00 972

Мирис 🇧🇬

Младият господин дойде на преглед без предварително записване. Приех го веднага, защото никой не чакаше отвън. Каза, че името му е Милен Попов и че е обиколил всички невролози в града, но на психиатър все още не е ходил. Моментално забелязах, че е невротизиран – имаше тик на лицето и ръцете му трепе ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2015-02-19T12:35:30+02:00 789 6

Сърце в дрипи 🇧🇬

Сърце в дрипи
Малко момченце върви по пешеходната алея. Самичко. Дрипаво и мръсно, със скъсани сандалки. Около него в двете посоки се движат хора облечени празнично, смеят се и си говорят, купуват сладолед и пуканки на подскачащите около тях малчугани. Момченцето ги гледа с интерес. Викат го от коли ...

iri4ka

Prose » Short stories

2015-02-18T23:01:17+02:00 524

Столът 🇧🇬

СТОЛЪТ
- Какъв е смисълът това твое старо палто да бъде винаги върху стола, вместо в гардероба? – попита го внезапно и той първо дори не разбра въпроса, после свали очилата си бавно и се загледа в стола. Столът беше хубав, от старите, които живееха вечно, леко поолющен, поскърцващ, но на практика не ...

exuded

Prose » Short stories

2015-02-18T15:24:45+02:00 703 2

Добро момче 🇧🇬

1
Дани се опитваше да положи равномерен слой фъстъчено масло върху първата от филиите си. Беше напълно погълнат от задачата. Рейчъл му хвърли нетърпелив поглед.
– Дани, трябва да побързаш, иначе ще изпуснеш автобуса! – каза Рейчъл.
– Добре – отвърна момчето, после изгледа майка си и добави: - Днес и ...

Heel

Prose » Short stories

2015-02-17T21:23:04+02:00 1.3K 1 6

Трима под юргана 🇧🇬

Трима под юргана
Включвам електрическото одеяло и бързо се шмугвам под юрганчето. Босите ми крака са ледено студени. Как да заспи човек в тази студена и тъмна спалня. Някой драска по вратата. Ставам да отворя и котаракът на дъщеря ми с бясна скорост нахлува и се скрива под леглото. Нямам никакво нам ...

iri4ka

Prose » Short stories

2015-02-17T15:49:59+02:00 636 2

Любовта ни събра 🇧🇬

Любовта ни събра
Пиех си спокойно кафето и мислех за днешните дизайни. Кройките бяха хубави, а платовете-невероятни. Самите модели бяха просто уникални. Да, определено обичах работата си и бях щастлива, но нещо винаги ме измъчваше. Празнината в сърцето ми, да, точно тя, все още беше просто болезнена ...

dqvolcheto666

Prose » Short stories

2015-02-17T11:26:36+02:00 773

Старецът 🇧🇬

Старецът живееше в дървената си къщичка до брега на морето.Какво ли не бяха преживели тези дълги бели коси покриващи сухото му лице.Какво ли не бяха видели тези негови присвити от разочарование и тъга кафяви очи.Какво ли не бяха работили тези негови изнурени ръце.
Той бе живял своя живот в търсене н ...

Rossini

Prose » Short stories

2015-02-17T11:23:01+02:00 988

* * * 🇧🇬

Тъмнината на зимната вечер бавно обгръщаше всичко наоколо и белотата на снега постепенно чезнеше под угасващите последни слънчеви лъчи. По съседските къщи тук- там започваха да светват прозорчета подобни на свещички в голяма и просторна черква, а плътната маса на падащия на парцали и налитащ върху п ...

parvanski

Prose » Short stories

2015-02-17T11:20:36+02:00 604 1

Камбаната 🇧🇬

Беше късна есен. Схлупено, потънало в забрава, а може би и в размисъл, малкото Видинско село - Черно поле се бе притаило, горе, на опашката на лъва и от неговата най- северна част идеше гъст дим. Бай Ставри вареше компоти. Освен есенни компоти, Бай Ставри вареше и зимна ракия- душегубка. В Русия и в ...

Lebovski

Prose » Short stories

2015-02-17T11:08:15+02:00 1.8K 3

Мълчанието е злато 🇧🇬

Много ù личеше. Изобщо не умееше да лъже.
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето... ...

Valens

Prose » Short stories

2015-02-16T22:14:09+02:00 1.7K 3

Вълкът 🇧🇬

Като дете дядо ми често разказваше приказки или разни истории, които сполучливо съчиняваше или беше чул от други хора. Запомнил съм една, която по онова време ме беше силно впечатлила. И досега я помня, като ярък пример на човешкото геройство и твърдост. Ще се опитам да предам думите му, а ако не ус ...

merlin

Prose » Short stories

2015-02-15T10:03:38+02:00 1.1K 4

Проститутката, която регулираше движението 🇧🇬

Проститутката, която регулираше движението
Стивън Бене летеше надолу. От години злоупотребяваше с алкохола. За седем години беше написал само два сценария за MGM. През тези седем години преживя три развода.
Банковият служител паркира колата пред къщата на Стиви. От километри личеше, че е прост чинов ...

charliemlad

Prose » Short stories

2015-02-15T10:00:18+02:00 949 5

Да бъдешшш или да не бъдешшш... 🇧🇬

*Два балона се разхождали в пустинята и изведнъж единия викнал кактусссс, а другия отговорил ами като не внимавашшшш*
Една голяма планета в една голяма галактика в неизмеримата Вселена, била населявана от големи същества. Те знаели че са големи, но въпреки всичко продължавали да се опитват да изглеж ...

greenjane

Prose » Short stories

2015-02-14T22:21:40+02:00 1K 1

Девойко, мари хубава 🇧🇬

Някои хора с присъствието си
оставят ярка диря в нашия живот
така, че дори когато ги няма,
спомените за тях живеят
някакъв свой живот, ...

merlin

Prose » Short stories

2015-02-14T22:18:23+02:00 1.1K 1 5

Illusion

Illusion
I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your faces – some old, some young, even babies. You, all of you, just staying there, in your tiny little houses, putting a charade nobody is really watching.
You are all different. You are poor. And you ar ...

eomer

Prose » Short stories

2015-02-14T13:02:24+02:00 3.8K 18

Новата квартира и старите навици 🇧🇬

Новата квартира и старите навици
Наскоро бях сменил квартирата. Вече бях проучил къде са денонощните магазини за алкохол и цигари, къде са по-сносните заведения. Заведения не липсваха, бях в централната част на София, но пък денонощните магазини в близост бяха едва два и то не чак толкова близко. То ...

charliemlad

Prose » Short stories

2015-02-13T22:03:26+02:00 864 8

Пътуване до село 🇧🇬

Преди много години, когато бяхме млади, и все още младоженци, и ни беше много малко акъла, много малко, а и все още е така... но това е друга тема...
Боян беше на около 11 месеца и през лятото искахме да посетим роднините, едните в Добрич, а другите в Стара Загора. Напълнихме два куфара с багаж, с п ...

flora1

Prose » Short stories

2015-02-13T21:07:00+02:00 897 1

Изаура от Христо Даново 🇧🇬

Не можеше да разбере какво й става. Дали беше погледа му, дали стойката, дали усмивката, но не можеше да откъсне поглед от него. Да, беше го виждала и преди, и двамата бяха от Христо Даново, само че той живееше в махалата, където баща й не я пускаше да ходи. Но селото не беше голямо, със сигурност г ...

Rois

Prose » Short stories

2015-02-13T20:59:25+02:00 1.2K 3

За любовта и морето 🇧🇬

Тази история изпълнена с дъхав и упойващ солен привкус на море се случи преди няколко години. Павел, среден на ръст, с права, кестенява коса и сини очи младеж беше студент първи курс по екология. Понеже от малък винаги обичаше и се интересуваше от природата и животните, негова мечта бе да следва, да ...

parvanski

Prose » Short stories

2015-02-13T20:56:12+02:00 723 1

Prisoner of Mankind

Prisoner of Mankind
We did this. We all did. We should have been dead a long time ago, and yet we found a way to screw things even more, outdid ourselves. Africa was the obvious answer. So simple. This massive piece of hot sweaty heaven sitting right there, undisturbed for thousands of years. Of cou ...

eomer

Prose » Short stories

2015-02-13T10:36:33+02:00 3.4K 2

Лариса 🇧🇬

Аз тръгвам. Утре. Със самолет. За първи път ми е. Вълнувам се. И ме е страх. От неизвестното. То се казва Швейцария. Какво ме чака там? Знам само за кравите и шоколадите. За часовниците и швейцарските ножчета. Шоколадът е вреден за мен, часовник не нося, от ножчето нямам нужда. Чудя се обаче, дали т ...

laramaylin

Prose » Short stories

2015-02-13T08:54:55+02:00 610 2

Бялата светлина 🇧🇬

''Отново валеше февруарският сняг. На вън беше тихо и спокойно. Улиците бяха покрити с пухкав бял сняг. Отличаваха се само лампите. Беше много студено. Като в Сибир! За това никой нямаше по пътя, освен едно малко момиченце и една, две влюбени двойки. Момиченцето явно се беше изгубило или просто търс ...

pamitam

Prose » Short stories

2015-02-12T10:56:02+02:00 945 3

Валс на ръба на дишането 🇧🇬

Никога не съм разбирала от класическа музика. Знам имената само на най-известните опери и композитори, като много рядко мога да разпозная някое произведение само със слушане. Може би нямаше кой да ме посвети, може би аз не отделих нужното време за този жанр. А може би трябваше, защото имам едни свои ...

Rois

Prose » Short stories

2015-02-11T20:58:33+02:00 703 1

Битката за Дурикс 🇧🇬

Моят разказ във фентъзи-сборника "Мечове в града", издаден през 2013 година от Националния клуб за фентъзи и хорър.
Уктарис доближи портите на Дурикс, подпря се на меча си и се загледа в крепостните стени. Няколко стражи пазеха огромната арка, която изпълняваше ролята на входна порта, а зад нея се в ...

donkooooo

Prose » Short stories

2015-02-11T20:54:44+02:00 827 8

Почивай в мир, глупак такъв! 🇧🇬

Само веднъж видях баба да плаче. Бях на 11. Сурова жена беше тя. Няма да те прегърне или да ти каже добра дума, когато ти е тежко. Животът я беше направил такава. Но ето там на двора, нещо в нея се промени.
Стоях на топло до печката и както ми беше заръчала, разбутвах жарта, та да се изпекат равноме ...

deepimpact

Prose » Short stories

2015-02-11T20:31:16+02:00 1.3K 1 4

Майката на Давид 🇧🇬

МАЙКАТА НА ДАВИД
На баща ми не му понасяше в България. Вече беше живял десет години тук. През това време беше създал мен. Аз се оказах негов подобрен вариант, взаимствал всичките му пороци и добродетели. Баща ми беше неудачник, но беше симпатичен мъж. Жените го харесваха, а с майка ми живееше само " ...

charliemlad

Prose » Short stories

2015-02-10T20:22:37+02:00 1.2K 9

Любовта отвъд света 🇧🇬

''Дойде с вятъра. Почука на вратата ми. Отворих я, а там нямаше никой, дори вятър нямаше. С отварянето усетих как лека сила се докосва до сърцето ми. Всяка вечер в 2:00 ч., аз чувах сблъсъка във врата ми, и когато отивах да я отворя, там нямаше никой, дори и сянка. Бях неспокойна, но не ме беше стра ...

pamitam

Prose » Short stories

2015-02-10T07:47:20+02:00 778

Вечен белег 🇧🇬

Той сложи едната слушалка в лявото си ухо,а другата в нейното дясно и пусна любимата им песен докато пътуваха незнайно до кое място. Тя се усмихна,а той се приближи и я целуна чувствайки за пръв път тази непозната топлина в сърцето си.И отвори очи разбирайки,че се намира в леглото и за пореден път т ...

forsaken93

Prose » Short stories

2015-02-09T12:45:42+02:00 1K

Спомен за добър другар 🇧🇬

Навън бе непрогледна нощ, когато електронният ми часовник иззвъня. Мъглицата на съня ми с усилие се разпръсна и аз се събудих. Потръпнах от неприятния хлад в стаята, отидох в кухнята и с няколко шепи студена вода се ободрих.
Облякох ловното си облекло набързо и се насочих към заключената каса в ъгъл ...

parvanski

Prose » Short stories

2015-02-08T11:14:56+02:00 864 3

Любов на килограм 🇧🇬

Беше краят на работния ден, а хората не спираха да се тълпят в магазина. Сякаш най-важното нещо в девет и половина вечерта беше да си купят половин килограм сирене, шепа маслини и два-три кренвирша.
Яна стоеше с дежурна усмивка зад щанда с млечните продукти и едва се сдържаше
да не хвърли буцата сир ...

plama7

Prose » Short stories

2015-02-08T00:07:04+02:00 887 6