Част XI
501. Явно любовта е твърде трудно поносима. - Защо иначе мнозина биха й „теглили ножа“ посредством бутафорията „сключване на брак“?!
502. Ако в някакво свое начинание все „удряте на камък“, в никакъв случай не се отказвайте! - Просто... „отместете камъка“!
503. Днес човекът не е на мода. „Тр ...

"Inversions" от албума ми "Beyond the Timeline" 2026 година беше идея за песен с една от новите групи с които щеше да свиря,но поради житейски обстоятелства и особеностите на един от членовете на групата, това не се случи.
Публикувам в случая демо записа на инструменталния вариант.
На който му харес ...

Любовта е книга... но безкрайна...
и набързо тя не се прелиства,
а чете се с нежно чувство - тайна
пресвещена от греха очиства.
Азбука е чистата душа, ...

Нощите безлунни стичат
тътена на гръм оловен
гъгнат нямо, срам отричат
в парещия мрак отровен.
Мъртвите оплакват живи, ...

Океанът в сърцето бушува
и разпръсква пенлива снага.
Просълзено лице се сбогува
с красотата на пъстра дъга.
Кинолента от спомени бяга ...

Образованието няма за свое условие доброто възпитание. А правилното възпитание понякога пречи на образованието.
Така мисля. Наскоро срещнах професор, от когото винаги съм се възхищавал; по едно време бяхме почти приятели, хапвахме понякога напролет пилешки дробчета с наливна бира в една тенекиена за ...

Когато любовта ти е стихия,
отнасяща представи и устои,
с бурята страха си ще отмия,
теб ще приютя в очите свои.
Когато любовта ти е постеля, ...

Нарисувай косите
и сянка от дългите мигли,
и устни в очакване,
закачлива трапчинка на бузата
и упорито извита брадичка, ...

Розово като свинска опашка утро над Триклюнци. Юлските жеги са се свили зад баира и острят лъчи за поредна атака. Тихо е, или поне почти.
Киро Мандрата бие масло насред двора си. Отстрани кравата му Минка лениво преживя ланска шума, щото Киро го мързи да коси трева, и безучастно гледа побоя над субс ...

Слънцето ще ми запее
пролетна щастлива песен,
миг след миг денят се лее,
чак в мечтите ме отнесе.
Тук най-истински живея, ...

След кратка нощ и дълга зима,
отвъд прибоя на смъртта,
кажи ми, че надежда има –
да сбъднем своята мечта!
Кажи ми го дори да няма ...

Не съм се примирил, не се преструвам.
Не съм избягал и не чакам нещо
света да промени със чудо, вещо.
Не искам обещания да чувам.
Пред всичко илюзорно и зловещо ...

Когато, със сигурност спря да ми пука
за моето бившо, любимо моме,
изключих си тока, изхвърлих боклука
и с кучето хукнах към наш’то море.
Качих го в пикапа - отзад в ремаркето, ...

Благослов е за всеки, щом в Ямбол роден е –
на богиня Диана любимият град.
Чудна сила ни брани нас нощем и денем
той е древен, но става по-хубав и млад.
Този град на антична легенда прилича. ...

Няма за мене спасение –
в нощните часове,
след изтощително бдение
сън ще ме призове.
Жребия мой хвърлил в битките ...

На добра среща, побратиме. Мина време... Главите ни плешиви и сърдити, а бръчките,като окопи. Сякаш беше вчера, когато живеехме в безвремието и мятахме крачоли безгрижно. Това време, братко... мога да го помириша... Дори след толкова години; дори на стотици километри; дори затънал в помията на битие ...

Изучаван Обект №4 или вторият Обитател на Стая №2 в Бърлогата на Старите лъвове бе друг един Музикант. Всички в Дома го наричаха Кърт Кубейн. На пръв поглед изглеждаше като чиста случайност двама от най-популярните Рок звезди в Дома да обитават една и съща стая. Ще кажете-какво толкова се е случило? ...

Ровя в Tinder, Facebook, Instagram до късна нощ,
лица красиви — усмивки, погледи, нежна мощ.
Палецът скролва бързо, без да се спре за миг,
все чакам следващата… но тя не се появи.
Една след друга — като вятър минават лица, ...

Част X
451. Ставайки „днес“, неизменно се оглеждаме в „огледалото“ на вечно несвършващото „вчера“, само за да съзрем там „омайния лик“ на едно никога ненастъпващо „утре“!
452. Ако мечтите наистина бяха безплатни, бизнесмените непременно щяха да изнамерят възможно най-подходящите начини да си ги плащ ...

И ето пада ничком мрак,
градът неоново сияе,
къде ли си залутал пак,
мой бели ангеле? Потаен
и непобиращ се в слова, ...

Художникът рисуваше жена,
жена най-светла в буйните представи,
която носи шепот на сърна
и може с нея чудо да направи.
Художникът рисуваше очи – ...

Земята ще те търси – само тя,
когато губиш себе си в премеждия.
Остават шепа есенни листа...
Земята ще ти донесе надеждата.
Земята ще те помни – само тя, ...

Обадиха се чак от Холивуд,
последният сценарий става първи.
Играят всички, до последен луд,
а Тарантино вече се обърка:
„Бездънен ли е новият бюджет?!“ ...

Отдавна сме във този стар театър,
актьори без талант, но упорити.
Макар пиесите ни да са вятър,
в черупката на егото сме впити.
Какво, че в миг таванът ще се срути ...

СКИТНИК ПРЕД ВРАТАТА
Защо се връщаш? Толкова уплашен
не съм те виждала. А и не бива.
Заглъхнали са празничните чаши
и светлините станаха резливи. ...

Призвана съм да нося светлина
на крехките цветя във тъмнината,
поникнали над скръбната земя
в безкрайния тунел на самотата…
Призвана съм – със своята ръка ...

Невестино було ще те покрие,
а ти само за мен имаш очи.
Отровно, вино̀то ще ме затрие
отпивам… а навън още вали…
Вали… ще вали отчаяно дълго… ...

Когато стане едра, тежка и започне да се прегъва под натиска си, корупцията се нуждае от споделяне. Не защото има желание да дели с някого – не. Просто ѝ се налага. Някой да удари едно рамо, та безобразното да изглежда като обществен морал, кражбата да прилича на социална необходимост, липсата на сп ...

Обичай я винаги
Смело, без страх.
Мисли си за нея,
Играй със размах.
Майка, съпруга, леля, сестра, ...

В корема ми, докато беше ти,
с крачета малки риташе в забава,
а аз усетих чувство непознато дотогава.
Незнайно аз почувствах и вълнение
и посвещавам ти това стихотворение. ...

„Този, който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога не е изгубен за Мен, нито Аз съм изгубен за него.“
Бхагавад Гита 6.30
Емен и Негованка
Има места, които не се посещават с карта и компас, а с дух и вяра. Когато застанете пред величието на Еменския каньон, прерязан от река Негованка, офици ...

Първото нещо, което изопна нервите на младия патрициански син, беше полумракът в помещението. Слънцето вече клонеше към залез и отдавна не осветяваше прозорците, обърнати на изток. Той се приближи до тях и рязко ги отвори, за да помогне на светлината да проникне вътре. Вместо това отвън нахлу отврат ...

Той, е невидим, но диша с нас.
Той, е светлинен лъч в тъмнината.
Той, е наблизо и в минута, и в глас.
Фар и зов нарушил тишината.
Дъх във всяка капка и трептящо листо, ...

Прегърни ме.
Прегърни ме.
Целуни ме... страстно.
За първи
и за последен път. ...