​(На Боян Петров – алпинистът, който не спираше да върви)
​Пред теб е стената. Безмълвна. И сива.
Животът понякога спира дотук.
В мъглата студена – надеждата дива,
а вятърът брули със леден юмрук. ...

Тъкмо беше спряло да вали. Грен и Лиза се движиха през дивите джунгли, колкото бързо можеха, заради гъстата растителност. Избраниците на божеството вървяха на изток и вече бяха много навътре в горите. Над тях се чуваха обичайното птиче чуруликане и викове на примати. Двамата от време на време си хвъ ...

И докато душата
ми покълваше
в пролуките
на счупените амфори,
един след друг ...

Неспирно да ме изпиваш нужда
имаш и злото за тебе е призвание.
Отсега моята съдба ще ти е чужда
и ще стоиш от мене на разстояние.
Ще те прокудя някъде далече там, ...

Когато твоето небе пропадне
и завали отровен дъжд в нощта,
когато хладен вятър те нападне
и те изгуби в черна пустота...
Не спирай, вярвай, погледни нагоре, ...

Един път счупено не се лепи,
лепилото е вече изветряло,
лепи се, там където те боли,
а не където всичко е умряло.
Доверието трудно се гради, ...

Главата ми претъпкана бе-в нея смут.
Сърцето ми кървеше еднолично,
през Август бях пронизван аз от студ,
съществото ми ридаеше на глас,себично.
Ръцете си издигах,като от ковчег, ...

Когато твоето небе пропадне
и завали отровен дъжд в нощта,
когато хладен вятър те нападне
и те изгуби в черна пустота...
Не спирай, вярвай, погледни нагоре, ...

Лятото пристигна с боси, палави крачета,
да погали клонки, да събуди сънени врабчета.
„Ставайте, дечица!" — викна слънцето игриво
и надникна в стаята ми с поглед закачливо.
Ето ме навън — скачам във тревата росна, ...

Когато съм само душа,
Светът грее в обич и нежност,
и волно се рее в нощта
човешката същност копнежна.
Когато съм само душа, ...

I. Пагубата
Чувствата преливат като вълни в морето,
изгубих четката, с която рисувах залезите на небето.
Бях заключена в стая със бели стени,
без прозорци, не виждах красивите долини. ...

любовта
възпрепятства -
сатана
да
злорадства

Скъпи ученици!
Днес, ще ви разкажа една невероятна история, която може да ви шокира... както мен ме шокира, когато я чух за първи път.
Но ние живеем в 21-ви век, все пак... нали така. И нищо шокиращо, не би трябвало да ни шокира, защото, какво по-шокиращо има от това, че все още сме живи? Така да се ...

трън
копнеж
неканен
нежна болка в мен
призори тихо разцъфтя ...

Рицарят седна на голям камък край езерния бряг. Сложи едната си ръка на дръжката на меча си, чието острие бе дълбоко забито в черепа на звяра. Окървавените му кожени ботуши стъпваха върху огромната паст на Адския ловец. Свали шлема си, захвърляйки го настрани, и подпря челото си на ръкохватката на о ...

Стоя сама.
Гледам слънцето зад хоризонта
и всичко ми се струва
някаква измислица на Бог...
В града отсреща, ...

Не си отивай, мъко, моя кръстнице –
аз твой съм образ, пей ми, говорѝ!
Всевечната ти святост, във просъница,
лъчите в мен с тъжовност сътвори.
Не си отивай, мъко моя, пламенна, ...

“Копаница“ Част-2
1./Аз до теб да се докосна
и така не се реших
че и грееш много силно
бързо ще ме изгориш ...

Сам
от гняв протестира.
Сам на ъгъла проси.
Сам в дома си умира.
Сам мъката носи. ...

Наднича Алчноста в ключалката,
а Мерзоста пред дома ти
оплита кошници.
Сплетните ровят ти в багажа
и Подлоста предлага договор ...

Когато съм само душа,
Светът грее в обич и нежност,
и волно се рее в нощта
човешката същност копнежна.
Когато съм само душа, ...

Чувствам
че съм се събудил когато не трябва
родил съм се в грешния ден.
Как знам ли?
Не знам. ...

Не ме питай кой съм.
Аз съм прах от стъпките на времето,
което още не е дошло,
и ехо от гласове,
които още не са се родили. ...

Сама седя на масата в кафенето.
С чиния френски кроасани.
Виенско без захар ми е кафето-
А очите-любовно замечтани.
Капки дъжд по прозореца се стичат- ...

Мъже могъщи
в държавни къщи,
парични, тлъщи,
с вяра
в кяра, ...

[Verse 1]
Да, Този блус е спомен за онзи далечен ден,
когато се видях с нея. Беше тихо, почти нереално.
Очите ѝ светеха топло, като към добър, верен приятел,
а моето сърце мъждукаше – като стара лампа в коридор. ...

Болката
Не изтощава -
А духовно закалява

Моят ден...
Преди още внезапно да отлетиш,
впиваше поглед в мен настойчиво -
да ме запомниш, мили, завинаги,
навярно - с лика ми да си идеш... ...

Сама седя на масата в кафенето.
С чиния френски кроасани.
Виенско без захар ми е кафето-
А очите-любовно замечтани.
Капки дъжд по прозореца се стичат- ...

Разцъфна слънцето небесен слънчоглед,
запяха птици песен – в сънища звучала.
Горчи в кафето странен привкус на беда,
напразно с обич нежни думи пак редя –
духът ми тъжен от съмнения обзет, ...

Не е във бурята силата голяма,
нито в грохота на нейния гръм.
Тя идва тихо, когато оставаш
сред рухналия в себе си дом.
Отломките на своя ден събираш, ...

Москва не вярва на сълзи,
но вече в пламъци гори!
Горят там нефтени заводи,
летища и газопроводи.
Избухват фабрики и гари, ...

Прозорецът, открехнат над леглото,
процежда хладината на нощта,
уханието липово дъждовно,
пропито от на лятото мощта
е с вкус на огорчение, защото ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава четиринадесета
Избори по време на стълпотворение
В средата на есента предизборната кампания за наследник на споминалия се - да припомним - губернатор на Кандра Липи Гастел бе в разгара си. Междувременно потокът от бегълци от юг не само ...

Мислите ми са разпръснати
като картини по стените,
по пода,
по тавана.
Натежават, притискат, ...

Лежа си в болницата аз и съвсем случайно разбирам от стихотворния поздрав на Франческа, че Тони Иванова има днес рожден ден. Така ли, казвам си, ами тогава сядай и напиши нещо, за да я поздравиш. Думите сами се подредиха, без всякаква редакция после, защото са искрени и отразяват отношението ми към ...