Чадърчето на лятото ли счупи
задъхан вятър в сиво пременен?
Как изтъня под облака похлупен
остатъкът изпъстрен в злато ден.
Небето на перваза се поряза - ...

Липсва ми твоята утеха.
Тя е като в студен ден - топла дреха.
Ласката ти с длан по моите коси да галиш.
И така сърцето ми да от обич да подпалиш.
Обичам те,защото твоите обятни прегръдки са моят подслон. ...

Аз имам един
прекрасен внук,
вече прилича на мъж.
И малка внучка,
красива хитрица, ...

Кажи ми ти красавице чудата!
Къде изчезна твоята усмивка?
Дали под зимна пелерина бяла зимата?
Покри със снежната завивка!
И ти се чувстваш толкоз грохнала и състарена. ...

Не си отивай, Август, остани!
Небето в облак ще тъжи.
Ще се спуснат бури и мъгли.
И птицата от горест ще кръжи ...
Не си отивай, Август, още миг! ...

Геврек
за шеф
е мек.
Дебелокожа
твар е велможа. ...

( посветено на Петър Русинов, по случай рождения му ден)
...
На заранка,
там на тясната тераска
Петьо пие се кафето... ...

Когато завалят тревожни мисли,
когато егото загложди грозно в мен,
размахало в несвяст ръце нечисти
с желание да ме окаля в своя плен,
очи протягам горе към небето. ...

Не чакай ветровете да утихнат
и мракът да отстъпи пред идната зора.
Битките ги водим нощем,
за да се събудим на сутринта.
Не чакай да поникне меката трева ...

Затворник в собствената си душа,
защото с болка е обвита тя!
Страда, та чак кърви
и с горчиви сълзи облива се
и много й тежи! ...

Погледнах си часовника, в един,
събуден от… безпаметни кошмари.
Навярно бях сънувал, Костадин,
как пее химн, на руските другари.
А може би, бях станал - заради ...

МОМИЧЕ С МЪЖКА РИЗА
Тя просто бе по-утринна от бриза,
тя зимата във мен опроверга –
надяна тя момчешката ми риза
и сигурно се смъкна на брега, ...

М И Г О В Е
Формулата се винаги крие
зад наглед много прости неща,
само притежаващият Мъдростта ще разкрие,
чрез Магията Висша на Словото и Мисълта ...

Виси безгласно във земята,
неизстиналото още утро!
Мислите намират хаоса с теб,
готов съм за повече, от друга !
Хоризонтът ми напомня твойте устни, ...

Понякога
Понякога изпитваме гняв,
понякога изпитваме сила,
понякога сме целите лайф,
понякога сме празна пустиня. ...

Коридорът се разпростря пред двамата мъже със синя кръв като ритуална плащеница, с която старшите наставници от Ордена на Съблюдаващите покриваха главите на посветените в майа ученици на церемонията по приемането им в кръга на умелите стихийници . По стените от пясъчник, с инкрустирани в тях фигурал ...

мимът
разсмива - но
колко ли скръб
чрез смеха си прикрива

Оставѝ
На неща ненужни,
И познати, о-познати,
На неща известни,
На неща банални, ...

Душата ми танцува със вълните,
сърцето ми със вятъра лудува!
В пясъка оставяме следите,
в морето нашата надежда плува!
Любовта във прилива се крие, ...

— Вселената е хомогенна и изотропна. — каза Фридман на един човекоядец.
Вторият го изгледа от главата до петите... и нареди на жена си да го сготви с картофи.

Доброто е искра във тъмнината,
разливаща се в шепа светлина.
То не очаква ни награда, ни отплата –
самò живее в чиста тишина.
Доброто е усмивка ненадейна, ...

Безгръбначните имат един голям плюс - при тях ножът никога не опира до кокала.
Хубавото на това, да те притиснат до стената е, че никой не може да те нападне в гръб.
Уморих се да об(л)ичам неподходящи жени.
Трябва да спра да пиша глупости, защото много хора ги четат и после ги разпространяват като с ...

Лятото изхвръкна като птиче
от дланта на сламеното слънце,
никой от гнездото не наднича,
трън, довеян, рамото ми клъвна.
Гъските се суетят и крякат ...

Пробужда се черказкият ми ген
и аленее смуглата ми кожа.
Навярно от прабаба наследен,
отблясък огнен по ръба на ножа.
В косите мои ветровете спят, ...

Тарикатът - Радостин,
с МЕЧ отпред се издокара!
Десет партии смени,
с много харвардци се скара,
но - с гелосана коса ...

Най се помнят неподарените цветя!
Липсата им с нищо не мога да заменя.
Най се помнят неполучените писма!
Тръпнещ в очакване си даже след година.
Най се помнят несподелените лета! ...

Какво ли майчината мъка означава?
Едва ли някой истински ще разбере!
Докато някога не сблъска се.
Със всички трудности във този ден.
Отива, заминава си детето. ...

Вселената ме посипа по земята като златист прашец от сънища и мечти. Небето, разтворило се за да ми стори път, се затвори с въздишка, земята се поклони, а после ме пое в себе си, след което също се затвори. Някъде далеч иззвъня сутрешна камбана, а наблизо ѝ пригласяше пазителят на бялата половина- п ...

Мислил съм си за живота като за гигантска въртележка, като за поток, който клокочи ден и нощ и отминава преходното, като за нещо безкрайно самотно, без име, без памет. Живо същество , но няма как да се разговаря с него. Даже съм си го представял с ръце, с които докосва, но самият той е недосегаем. Ц ...

Истината, Санчо, е неуловима -
каза Дон Кихот,
още вятърни мелници има
и толкова много овце...
Но какво ще кажеш - ...

Разбра ли ти, човече, че с Вяра и Надежда
по-лесно се живее сред бурния ни свят.
В сърцето непременно една Любов отглеждай
към ближния и виждай във всеки кръвен брат.
Красивите представи и Вярата в живота ...

Патриотът - Костадин,
пак към Кремъл се отправи.
С пълна туба вазелин,
там на мъж да се направи.
На Червения площад ...

ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВ
Животното се мяташе в капана
и бе готово вече за отстрел.
Те чудеха се лесно как се хвана
и радостта им нямаше предел. ...

Фараонът - Ивелин,
до морето парк си вдигна.
С яки крепостни стени,
с малък гьол и със градина.
Той... от хората събра ...

Животът ми е пожар,
ала не съм нестинар.
Имам зор,
няма спор.
Да ида в ада, ...

Истинската поезия не може да съществува
без любовната връзка със Вечния Дух
и ако не сте гаджета в това Велико пътуване,
във вечното Сега и вечното Тук,
явно пишете някаква друга "поезия", ...