Когато с Мери двамата
се вричахме във храма,
погледнах към мадамата
застанала до Мама.
Познах една приятелка ...

Защо мълчиш? Защо кротуваш?
Защо плачеш, роптаеш, слугуваш?
Тогава на себе си се сърди,
щом ти харесва така плачи.
Аз спрях да плача, нямам сълзи, ...

Любима...
В очакване на любов, която не мога да притежавам, всъщност съм чакал теб без дори да подозирам. А ти... Съхранила си се някак, във времето, сякаш цял живот си подготвяна да успееш, да ме изтърпиш и обичаш едновременно. Няма случайни неща... а късметът е момента, в който подготовката срещне ...

Житие на Християна, що възкръсна от страданието
Бе лято горещо, на рани и страх,
а Господ ме води през болка и прах.
Тежка орис бе писана в дни,
когато тялото в сън потъни. ...

Част VIII
351. Правото не е било, не е и никога няма да бъде в услуга на справедливостта. - Единственото му предназначение е да обслужва порядъка, независимо какъв е той и кой го олицетворява!
352. Броят на живите същества, погълнати от вегетарианците, със сигурност е в много пъти по-голям в сравнен ...

Свиквай с нея. Няма да си иде.
Ще ти бъде като сянка тя.
Ще е в твоя сън и във мечтите.
Ще досажда и в реалността.
Ти не ще да я прогониш. Тя е ...

Двойното спокойствие
Тя имаше страхотни сини очи. Дълбоки и замислени. Винаги ходеше леко усмихната с характерната и походка на пантера. Съвсем леко пълничка .. не по скоро - всичко си беше на мястото - имаше разкошни форми. Често я виждах облечена с някаква азиатска роба. Поздравявахме се с леко ки ...

Събудиха се почти по пладне. Василевсът благосклонно бе позволил на всички да си отдъхнат след бурните забавления и не им беше възложил никаква работа през цялата сутрин. Даже нощните стражи не се бяха лишили от удоволствията, които им предлагаше завладеният град, и само унинието на двукратно разгро ...

Вероятно е заради разликата. Не заради разликата във възрастта – възрастта е винаги относителна, никога не е еднаква, дори у връстниците.
Вероятно е заради разликата. Не онази разлика, която любовта, тази стара деруга, чертае като ледник в планините – тази разлика размеква едни, други се превръщат в ...

Глава 15. - Параклис, стипендии и ателие
Щом пристигна, вместо да вземе такси, Алекс се качи на автобус от градския транспорт. Бе студено в превозното средство – хората, които седяха сгушени в палатата си по седалките, бяха или сънени, или пияни. Беше самотно и непразнично след празничната нощ. В ра ...

В началото небето си има цар. Казва се Алалу. Девет години управлява, което за бог е нещо като изпитателен срок. След това идва Ану, решава че му писва да гледа стария на трона, сваля го и Алалу хуква надолу към подземния свят. Ану става новият шеф на небето. Но, както обикновено става в митологиите ...

В стаята му имаше две постоянни неща: миризмата на чай от липа и дишането на едно малко куче. Чаят идваше от навика да се държи за топлото, когато останалото е студено. А дишането — от живото присъствие, което не задава въпроси. Кучето се казваше Ая и Никола често произнасяше името, защото я обичаше ...

Толкова ли, американци или евреи, паднахте вие!?
Видяхте - истината просто не може дълго да се крие!
Това ли ви е демокрацията, свободата и хуманизма!?
Позволено е, защото евреите жертви са на нацизма!
Как не ви е срам мирни ученици да убивате, и то жени! ...

СИЛУЕТ В ЛИСТОПАДА
Есента е стара къща –
с мирис на червен тамян.
Нечий призрак там се връща –
от униние пиян, ...

Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...

Нощта се разцепи от светкавица. Разразяваше се буря. При това смъртоносна.
Бриллиантовите бяха мобилизирани с прецизност, която граничеше с тази на специална военна операция.
Колоната от бронирани транспортьори се спускаше към подземния енергиен хъб под стария реакторен пръстен – сърцето на захранва ...

Свела поглед покорно и кротко
за поредна молитва към Бог,
укротила сърцето си ловко,
не продала душата в залог.
Красотата на тленното тяло ...

Ситуацията ни тревожна
енергийно превъзхожда
преживявания дивни
планетарно - безобидни
Ала времето дотяга... ...

Преди много години гледах един филм. За Сътворението...От времето на първия човек, който облекчи нуждите си върху скална рисунка на себеподобен. Облекчаващият се, бе определен като първия критик в човешката история.
Имаше в този филм отделено време и за Римския Сенат.
Та...Стояха достолепно в тогите ...

Бяла роза, тиха,
заскрежена,
протяга лист, навярно уморена –
иде зима, тихичко листата
капят като съ́лзи по земята. ...

Всъщност истински съм искала
много мъничко неща в живота.
Масата ни винаги да е пълна
и всеки да яде с охота.
Щом се прибера вкъщи ...

Ти идваш в съня ми пак
все тъй нежно закачлива.
Докосвам голото ти тяло,
с трепет улавяме ръцете си,
с гальовен и нежен поглед. ...

Днес пих кафето си, примесено със дъжд
и имаше прекрасен вкус на свежо лято.
Незнайно как, над мен изля се изведнъж,
намокри ме до кости. Окъпа и Душата!
Потропваше по навеса и пееше дъждовно, ...

Всички цървули са вече под твоя портрет!...
Има ги много? Висят по предадени ханове.
То и твоето, Дяконе, е един шантав късмет...
Плачат завързани всички български чанове.
От тия цървули няма дълбока следа, ...

Аз всяка нощ мечтая във съня си,
но оня ден направо прекалих:
Сънувах как - далече от дома си
в таблета съм отворил нежен стих,
и го чета на хубава кенийка, ...

По бялата невинност на снега
със зайчи стъпки приближава,
захвърлила кожуха, пролетта
и зимата до сянка се снижава.
Синигери я гонят и кълват, ...

Песен и размисъл

Само толкова стигат ни силите,
до псувните на масата, с чашката,
а сме си за окайване. Милите!
А и майката наша - юнашката.
Само толкова стига куража ни, ...

Вълшебна приказка
Тази нощ звездите не спят, тази нощ тихо, тихичко шепнат… и разказват приказка забравена от мен.
От звездите в твоя свят жар-птица долетя, наречена Любов. Да възкръства от пепелта, да лекува след всяка буря…Тя на всеки човек в сърцето малко червено перце е оставила. Тихо шепнат зве ...

Художнико, какво си нарисувал?
Какъв е този нилски крокодил?
Поредна нощ кошмар ли си сънувал
и доста от боята си спестил…
Ръце, очи и всякакви парчета ...

След като приключи с Житието на Великомъченика Прокоп, Ученият съзнателно наруши последователността при избора на Обектите си определени за изследване. Вместо Стая № 2 от "Бърлогата на Лъвовете",той реши да посети "Покоите на Горските цветя". Там щеше да постави "Вълшебната шапка" със сензорите върх ...