Луната - ягодова
гледали сме
някога,
а може би било е снощи.
Разменяли сме погледи - ...

Невероятното извира в нас,
в образи, с мисли и чрез чувства.
Изгаряме от плисналата страст.
Превръщаме и спомена в изкуство.
Обричаме. Отричаме и любим. ...

вън вали.. вали, вали
едно стъкло разделя тишината
един прозорец между аз и ти
до бяло който изстърга ми душата
вън вали, вали.. вали.. ...

ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ
... в смълчаната вечерна тишина
и татък – във безкрая на Всемира,
душата ми – вдовица след война,
единствено при теб покой намира, ...

Моя любов, несъвършена и трудна…
Знам че носиш в себе си рани безчет…
Ала ти,мечтите ми, някак си сбъдна…
живота ми странен, постави във ред…
Знай, не са ми нужни цветя всяка вечер… ...

В Пловдив жега- трийсет града.
Аз вървя и се потя.
Казвам ви-без грам тирада,
ще ми се да отлетя
към морето покрай Варна, ...

Все повече се сприятелявам със самотата,
безболезнено разсъблечена в тишина...
вместила ме в житейските си системи
неусетно придобих навика, да бъда сама.
Свободно разтворена в своите мисли ...

В гората има слънчева поляна.
Пътечката към нея Лиса хвана.
Извади тя от джоба зряла круша
и в песните на птици се заслуша.
Чирикаха, бърбореха си весело. ...

Името ми е Маргарита. На името на дядо Марин, но по -модерно. Така смятали баба и родителите ми. И животът ми тръгна така. Жилаво! С неособено приятен аромат. Със скромен, но дълготраен цвят. Хората, обикновено, вият букети и венци от други цветя. Със омайващ аромат и царствена красота. А, аз, като ...

Петорките
Петорките, или -
Другарските петорки
Идея са на
Първо място ...

Под небесата ясносини,
като разстлани куп килими,
снегът на слънцето блести;
прозрачната гора чернее,
ела през скрежа зеленее, ...

Трибуните се давят от възторг
със очи прицелени в небесата.
Там тялото на Слънцето виси
и след миг ще погълне Земята.
Оркестър някъде ще свири"туш"! ...

Отново останах самотен...
Съквартирантите заети с грижите си, скоро забравиха за него, имах чувството, че отбягват не само мен, но взаимно се отбягваме. Няма вече съботните сбирки, или вечер шумотевицата из кухнята., всеки влезе , поздрави вяло и в стаята си.
Смехът и той избяга.
Други познати ме тъ ...

То е незабележимата пукнатина в мен. Не крещи, не руши с гръм — само се просмуква в светлината, както капката боя в чашата с вода. Понякога се събуждам с него, без да помня откъде е дошло, но усещам как ме стяга отвътре, като дреха, която вече не ми е по мярка. Не е гняв, не е и болка — по-скоро е с ...

Написани са толкова слова...
С колоси не искам да се меря.
Когато ме споходи самота -
пиша, тъй както си умея..

Запилени в Безкрая,
чакаме бъдното.
Какво ли е е Рая?
Дали мечтите се сбъдват?
Децата в нас още живеят. ...

... И потъвам в морското синьо
на изгряващо слънце в лъчите.
Държа в ръцете си раковина,
нежно шепнат в нея вълните.
Не можах до морето да стигна, ...

Стоях там, загледан в безкрая, усещайки само как студения полъх на вятъра преминава през мен прорязвайки ме. Очите ми бяха потънали в бездънното синьо море, сякаш бе единственото нещо способно да погълне мен и всичките ми мисли. Усещах непосилна тежест в гърдите си, сякаш бяха направени от камък коп ...

ето
дъждът
дланите
ето
ето ...

Тя се засмя радушно, белите й зъбки ослепително засвяткаха.
- Добре, договорихме се, ето ви адреса, квартала, телефонен номер, заповядайте в събота в 10 часа да се запознаете с градината ни.
Поех подаденото ми листче с трепереща ръка и благодарих за доверието.
Споделих с бай Теньо.
- Редно е да кажа ...

Чубук.*
В зиму стали овцы множиться, в тёплой сухой соломе ярятся. На каникулах между сессиями, племянник Коли Бурма, Сева, из любопытства, в кошару зашёл показаться. Какую-то академию в городе изучает.
А пастухи тоже люди не вчерашние, любопытство имеют.
- Чичко, - говорит Сева, - доцент один, кото ...

За стихоплетството ... .
В ден слънчев, най-обикновен,
внезапно вдъхновение
като че свише обзе ме -
с дивна песен, подарена ... ...

Не вярвам вече в есента
в пътят на всеки лист от нея вярвам,
в неговото раждане, в смъртта
и после отначало всичко как започва.
Не вярвам вече във дъжда, ...

Ето, сядам. Пушещата свещ,
с моята ръка полека пише,
римите несръчни и невещ
в мен поетът тъжен и излишен,
чака я да коленичи вън, ...

Разгледайте един произволен триъгълник T. Нека S е неговото лице и L е дължината на окръжността с дължина на радиуса S. Нека P е полупериметърът на триъгълника T. Вярно ли е, че сборът от лицето на кръга вписан в Т и лицето на кръга с радиус P е винаги по-голям или равен на L ?

Не изпускай моментите в живота
Те ще ти бъдат завивка в нощта
Когато, като изсвирена, последна нота
Приключиш някога това.
И всеки спомен ще е книга ...

Лъчът на Слънцето - подобно меч на рицар над водата -
те води до един колапс душевен,
и ти - захвърлил всички мисли на земята,
усещаш се подобно на гадател древен,
копнеещ - всички племена да кутурдиса ...

Дадено ни е, да минем пътя си...
да се спъваме в своите грешки.
Да страдаме с горчивина в дъха
и се радваме с душа, по човешки.
Дадено ни е, да стоплим мига... ...

Не мога да имам... недостижимото.
Не пресявах ли житото,
та хвърлих обич на вятъра!?
Този път е измамен и как се изтръгва
ненаситен копнеж от душата?! ...

Не ме преписвай, няма смисъл.
Из тези мои думи няма да намериш
искрата за това, което съм написал,
нито пък с тях крилете ще разпериш.
Не ме преписвай, просто се огледай - ...

Хей! Здравейте! Как сте днес?
Всичко с вас наред ли е?
Аз ли? Пак съм на адрес,
нищя участи оплетени.
Много са, нали? И даже ...

ДУША ЗА БЛИЖНИ
Непокорна съм. Може да дразни,
както и да не ви се хареса.
Ала поводи диря за празник –
три секунда от залез наесен, ...

СЕДЕМ КАПКИ ДЪЖД
... в миг небето се продъни, срути се проливен дъжд,
сякаш Зайченцето Бъни, си подскачам – летен мъж,
текна Нил край тротоара! – чер масур вода в биде,
над асфалта облак пара – въздъх в бяло! – се поде, ...

(сайтов роман)
Начало на основната работа по III част – 2.01.2024
Край – 7.06.2025
Пясък, сияещ на речното дъно –
времето тича, реката тече. ...

Кое ли божество така вбесих?!
Навярно някой като… като Ерос!
Какъв мащаб, какви величини!
Дори какви капризи, Ваша светлост!
Навярно елегантен реверанс ...

Всичко минава и заминава,
всеки идва и си отива,
в далечината се размива;
но не и Висшата Сила!
Вървя продължавам, ...