Стича се бавничко нашата кръв
по думите дето изстрелваме плахо,
по острия вик, обгърнат във страх
очакваме ,,новото” чудо познато.
И моля те, тихо, недей да ми казваш, ...

Земята хванала е във ръка
човешки череп и се пита
(подобно Хамлет) - Докога
ще ме измъчваш без насита?
Дали все още да го бъде, ...

​I. Ароматът на идилията
​Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...

По калдъръмената улица,
наречена живот! Раздавах мечти,
вярвах в любови... сълзи.
Не съществуват Еднорози.
Погубени радости... недоносени, ...

Захвърли златния венец
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...

Разказ №7
Нелепата гибел на един неудачен самоубиец
„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“
Разказвачът
I. ...

Коледна магия у дома
Когато навън студът чука по стъклата,
в дома ни е мир за душата.
Порцеланът гордо на масата седи,
блещукат хиляди светлини. ...

Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
Времето тогава беше хубаво и слънчево.
Овощната градина беше обрасла с билки –
бял равнец, жълт кантарион, киселец;
и с диво лозе. ...

Продължението на миналото е моето сегашно време.
Това от преди не мога да нарека бреме.
Може на никого да не му дреме,
но в бъдещето с изразите ми ще посея семе.
Истинските хора няма как да умрем ...

Побрали са се в мойте длани
тъй простичките ми мечти,
но чудесата обещани
се лутат сбъднати... почти.
Съдбата ме така ориса, ...

Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...

Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...

Как обичам сутрин рано
аз със баба пак да стана
и козленцата отбрани,
за рогцата да ги хвана.
Малки агънца красиви, ...

Искаш огън да ти дам,
но първо любовта си подари ми…..
Прометей за теб да бъда,
ала в замяна нищо ми не даваш……
Когато искаш ти от мен, ...

хореография на желанието
съблазънта стъпва на пръсти
отдаването е дансинг
умората журира

Ситен дъжд капе
и разтича се по моето лице.
Скрива моите сълзи,
където твоята липса още си личи.
Сърцето ми черно е... И кърви... ...

Черна дупка пътя ли привличе,
че все не мога да те срещна?
Като ехо гласът ти е далечен,
а любовта студена бездна.
И става тихо, като в черква ...

Всеки път
е кален.
Няма кът
морален.
Столетие ...

Спомени за мокър сняг
спомени за селска къща.
И един мистичен влак,
който в детството ме връща.
Кротко ме посреща пак ...

Някъде, някъде, много далече
зад десет реки и куп планини
случка внезапна, интересна и кратка
се случи на Зайо, рано в зори.
Сврака завряка сред храсталака ...

В памет на баба Цвята Станева
Разказваше ми мойта мила баба Цвята
с ясна дикция, усмивка и душа богата:
Как всичко в този свят е ясно и се знае,
слушай, мисли - та разумът да се не мае! ...

Дъждовна нощ
Нощта се спусна и дъжд заваля,
капките тихо нашепват покой,
света се измива от умората на деня
и продължава напред без застой! ...

Последно листо, кацнала птичка на своето дърво,
Приготвена за полет.
Но мрачното небе не иска птички.
Станало е ниско и враждебно.
Стреля със безброй студени капки. ...

Божият Син напусна славата Си в небесата и дойде на земята, за да ни избави от най-големия ни враг – смъртта. В една враждебна и пълна с неразбиране среда Той трябваше да разкрие истини за небесната реалност – реалност, която ние хората, с нашите обременени от греховете умове, трудно бихме могли да ...

Пясък по тротоара –
облак с небето се кара,
сякаш че то е виновно,
че ми е някак любовно.
Че ми е в поглед мъгливо, ...

С изтънчен жест и вратовръзки скъпи,
мълви тълпата пъстра на пазара:
и с двата крака всеки в гроб ще стъпи;
банкерът сит и гладните клошари.
Из дебри и усоета се губех, ...

1. Жена прави комплимент на мъжо си.
- Със сигурност твоят е най-гулем у селОто.
На другия ден.
- Забрави, какво ти казах вчера. Събрах допълнителна информация...
2. На една мома изведнъж много и се... ...

Харeса ми партитурата на Б. Люис за Хамунд орган. Позволих си демо аранжимент с помощта на дом. виртуално студио и виртуални /VSTi/ инструменти. Демо вариант е, като експеримент. Забавлявайте се.

Животът посегна само веднъж
и (може би) го свали на колене.
Сковаваше някой някъде кръст –
почти сюжет от библейска поема.
Като начало на край е… Нали? ...

Търкулнаха се нови десет лета,
от безкрая на кръговрата
по пътя към вечността,
и в миг на възхвала нека Ти благодаря!
Къде ли щях да бъда днес, ...

Разказ №6
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...

Взорът ми е навътре - към синьото,
което вече го няма в очите ти.
Бързо ли оздравя сърцето ми,
без твоята милост,
без топлото, ...

Когато пристигнах отново в този град, разбрах, че ние с него си бяхме омръзнали един на друг, също като стари приятели: толкова стари, че вече няма какво да си кажат, но отсъствието на единия означава някаква непълнота за другия; някаква незавършеност, нарушена хармония. С всяко мое завръщане все по ...

Мислите струят във тишината,
тихо те пристъпват и шептят.
Ала шептят ли? Как говорят сякаш?
Нима безсловно не умеят да мълвят?
Изказват думи, думи преждеродни, ...

Дъжд с нежни мокри пръсти
пише ми стих среднощен.
Плаче в листата пъстри,
влюбва се. Пак. И още.
Денем за друга мисли, ...