Бързи копита във утрото сиво
чаткат, прогонвайки злото.
Конски Великден и сплетени гриви –
празник за всички в селото.
ПРИПЕВ: ...

Обичам те. Това е нежна грижа
да бъда с теб, дори когато спиш,
мигът се ражда тих, щастлив и ниже
спирали от любов, ще продължи
в най-къдравото да расте, и грее, ...

Част IV
151. Сократическото „знам, че нищо не знам“, е чиста глупост! Ако не знаеш нищо, как е възможно да го знаеш?!
152. Върховният акт на независимост е да „скъсаш“ със себе си..., пристрастявайки се към някой друг...
153. „Да ъпдейтваме ъпдейтващите!“ - мото на протестна акция срещу ъпдейтите.
1 ...

В тази Серия за съжаление ще трябва да разочароваме Читателите, които вече са подготвили пуканките и се готвят да седнат на някой стол до нашия Учен, за да наблюдават "Усмивки от Старите ленти"- отминалите години, в които героите подскачат насам-натам "във вихъра на танца", наречен тяхен Живот.
Прож ...

С душата си рисувам те в Безбрежност.
Лицето и снагата очертавам
с кометите на цялата си нежност...
Косите ти старателно прибавям
и галени с лъха на световете ...

С любимия се карахме до болка,
словата бяха тежки като кости!
Не бяхме се замисляли доколко,
да нараним, изглежда много просто.
Когато любовта е много силна, ...

С любимия се карахме до болка,
словата бяха тежки като кости!
Не бяхме се замисляли доколко,
да нараним, изглежда много просто.
Когато любовта е много силна, ...

Адреналин
Времето дойде, Лесничеят,
Странния поет, да напише
Важен стих – за адреналина
Кат явление, същност, символ, ...

Дискотека под небосвода
Някъде към десет сутринта, часовникът иззвъня . Натиснах будилника и се обърнах на другата страна да продължа да спя. Но изведнъж се сепнах…боже, приятелят ми снощи звъня на пожар, да се съберем семейството долу в заведението на бай Митко, защото имал „гениална” идея. Как щях ...

Модел ли да ти бъда? Не, не мога,
художнико. Ти нямаш ли очи?
Виното ти пелинът ще вгорчи,
картината ще пламне. Аз съм огън.
Магията дали да спомена ...

След всяко преброяване...
о, Бога ми, все по-малко оставаме!?
Къде от срам и от прищявки...
като кучета нахапани от мравки!
Намръщено се гледаме едни други? ...

Дали любов такава си отпивал,
която като виното горчи?
В която ти се иска да изтръгнеш
сърцето си. На друг да подариш.
Забравяш. Ден и нощ се сливат, ...

Част 5
Та така.
Влизам в нет-облака.
Подкачам системата.
Съответно чертежите в едно с всичките ми текущи бележки по страниците около скиците започват да се появяват един след друг върху екрана на стената. ...

Във залеза изскачащо съмнение,
препъва скритата мечта.
Реката ще измие спомена.
Дано! Кога? Дали?

Наказано е днес морето.
Сърдито е небето.
Бели плесници удрят неспирно.
.....
Хора и лодки, застанете мирно! ...

и
,,истината" е
робиня на властта -
израждайки се в
лъжеистина и ...

Гледам министрите. Всички са заети. Един ходи със запретнати ръкави да обяснява ползата от еврофондовете, обръсната му е главата, та да лъщи в тъмното и като фар да хвърля светлина наоколо. Друг министър, по пол жена, обикаля без сутиен магистралите на родината, изучавайки техническите характеристик ...

Любовта ни се роди от
утробата на общите ни
страхове и създаде нов
живот в капсулата на
постоянната ни празнота, ...

Понякога ми се иска да спра да съществувам
на този свят прокълнат, дето винаги тъгувам.
Да изчезна кат' прашинка – почти незабелязана,
на мънички парчета да бъда аз нарязана.
И без туй съм ничия – като някаква сянка, ...

Рисувай ми, художнико – жена,
от изгрев, капнал в шепа диаманти.
От морски дъх и шепот на вълна,
и от жарта, в окото на вулкана.
С едно движение рисувай ѝ очи – ...

Поп Стою вървеше след нея и мълчеше. Досрамя го, че къщата беше толкова мръсна и занемарена.
- Аз ще излизам…ти оправи тук…после ще се прибирам…
Момичето закима като влезе и веднага се закашля от спарения въздух. Отиде и отвори прозорците, после се загледа в мръсотията по пода, паяжини висяха по ъгл ...

Възвръщане
(27.02.2026)
В Твоята благост намирам покоя,
Словото Твое - поука за мен,
оставям в ръцете Ти грижи, тревога, ...

[Verse 1]
Сега сме тук на този бряг,
вълните рисуват по златния пясък.
Небето се оглежда в тишината,
и светлина от хоризонта ни докосва. ...

В ТИШИНАТА НА НЕЧИИ СТЪПКИ
Аз облака смръщен помолих да слезе –
да хвърли в боклука сакото дъждовно.
Изящна брезичката с мраморен глезен,
разпусна коси над смирената локва. ...

Обикне ли те рана чужда,
тогава знай, че си я втасал.
Не плътска жажда, или нужда,
кармични пътища това са.
Душите знаят (или помнят) ...

Сигурен съм,
все пак всичко е за добро.
По неписани вечни закони
ако нещо ти бяга и не е дошло,
не е твое, не струва да гониш! ...

От звезден прах, в живот и смърт
започва земният ми път.
Животно, взело се за Бог
надува черния си рог.
Всяко зло в себе си събрах. ...

ПРИСПИВНА ПЕСЕН
Съседът сѐче клонестия дъб,
защото му закриваше пейзажа.
И залезът, оголил златен зъб,
потъваше, без нищо да му каже. ...

Навярно разбрал си – надеждите щастие носят,
но лесно се чупят, щом в кошница всички ги сложиш.
Глупакът единствено шанс от съдбата ще проси
дано ги опази. А ти помисли – неотложно е.
От всяко яйце не очаквай излюпено пиле, ...

ЖЕТВАР НА НИЩОТО
Дълго жънах просото на залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка. ...

Безкрайният ни преход продължава,
докаран до неясни бъднини
народът мъчи се да оцелява
в панелките от миналите дни.
Да, някъде на жълтите павета ...

Пее ми скорецът, мамо,
песен ми свирука.
Зимната одежда, мамо
качих на улука.
Първа пролет, мила мамо, ...

Човекът с портфейла
Един човек с високо вдигната глава
върви с усмивка и с портфейл в ръка.
Заглежда младите жени с надежда една,
да го забележат те както някога. ...

Параноя те гони,
и по-лошо, те стига.
И бушуват хормони,
като в бурята, клони.
Лудостта ти намига. ...

Жената ме нарочи, че съм мързел!
Майтапът й съвсем не бе учтив.
Не знам защо, аз много й се вързах.
Та аз не бях изобщо мързелив!
Понеже аз отглеждах злобно куче, ...

Няма несбъдната мъка,
няма простен давен грях –
пак обещава разлъка
в клоните птичи луд смях.
Пак предвещава летене ...