Подгизнах в тоя дъжд и вече знам,
следите от сълзите не остават.
Земята е единственият храм,
а там се плаче и се прошка дава.
Вървя подгизнал, костите ми чак ...

“Сънувах, че някакви хора, непознати, живеят у дома. Чувствах се толкова самотен между тях. Не можех да намеря къде да спя, всички легла бяха заети. Апартаментът бе по-голям от истинския, негостоприемен, помислих си дали си имам свое собствено легло и дали е моят апартамент. Легнах в коридора, в сън ...

"Идеалното е твърде хубаво, за да стане реалност." Авторът
Тази мисъл стои като вход към свят, в който идеалното е обещание, но и отказ; копнеж, но и нежна ирония. Там, където реалността все не достига до собствената си мечта, започва територията на въображението — онзи пейзаж, в който великите писа ...

Мъгла обсебва моята душа
Която беше сполетена от Любовта.
Не беше споделена.
Но беше истинска.
От моето сърце. ...

Като изпята фалшиво фраза,
монета, звъннала в облог,
летяща към "факта свършен" ваза,
сценарий с тъжен епилог.
Като безлунен кучешки вой, ...

И с възторг
неспирно
любовта
си тананика:
„Нека са ...

Тя дойде с тихи стъпки през нощта,
като видение в съня надникна,
покри със пухкав сняг града
и вятърът кристален се усмихна.
Рисува по прозорците икони ...

Тя „знае“ всичко, което изобщо е възможно да се знае. Макар да е колосална и да става все по-колосална с времето, поради необятността на битието „знанието“ й винаги е крайно ограничено! Уви - проблемът с нея съвсем не е в това! В какво е тогава ли? Достатъчно е да я попитате колко е голяма Вселената ...

Това е история за иронията на съдбата във възможно най-изчистен вид. В нея се разказва за опит за самоубийство с щастлив край и за спасително намерение, „увенчано“ със... смърт! Всичко завършва с любовна история, скрепена не с друго, а... с печалния отзвук от една трагедия!...
текст: Иван Бозуков

Вървя отново към селската къща, към дома,
тук ме очакват старата къща и хората.
Обикновени хора са, но хора с душа,
те ме посрещнат с усмивка, усещат моята тъга.
Отварям старата порта с думата благодаря, ...

На премиера (няма значение на кой от многото) му дават бележка и той я чете намръщено пред медийните си мисирки: в България имало много луксозни коли. В същото време бива обдухван от вятър и сее заразата си по изтормозените скъпо фамозни и фатално ненужни пътища на демографски сринатата и изтърбушен ...

Княгиньо снежна, северна любов,
явяваш се пред мен и тази зима.
Усещам непрестанният ти зов
да те наричам " чудна" и " любима" .
Неземна сила, зная, в тебе има ...

Разкъсвам кръвоносните си съдове
и впивам зъби в своето сърце.
В казиното натрупах само дългове,
а то... животът е... но моят ли е? Не!
Не бих живял живот такъв, какъвто имам! ...

Искрите в камината се мръщят,
щом пак по заскрежените стъкла
снежинките засипват зимна къща,
която ги приветства със "Ела!"
Зимата пристъпва с поглед муден, ...

Нобел невинен се извини на човечеството за полезния динамит, атомно-ядрените бомбаджии виновни за вреда не се помолиха за прошка.
Човек е родител и убиец на ноосферата.
Голям град и малко село са противочовечни.
Празници са само денонощията без нанесено и понесено зло.
Ако Смит бе реформиран (както ...

Брутален трясък, счупени стъкла,
зловещо натрошени ламарини.
Разкъсващ ужас, смъртна тишина,
гори страдание от пламъци неугасими.
Безпътие, пустинна самота, ...

Ноември ми вещае есен.
Пътеки с цвят на старо злато
ме водят по следи от кестени,
към сиромашкото му лято.
И сухите листа отронени ...

Да се видим отново ли? Искаш очите ми
да се впиват до болка, да горят, да мълчат.
И без теб отминават забързани дните ми,
а годините вече все по-силно личат.
Да се видим по тъмно ли? Искаш ръцете ми ...

Там, където баба Ика
ходи да вари тръстика,
а пък дядо по чорапи
имитира – Хамурапи…
Няма вече никой вкъщи ...

Хей,приятелю любим,
спомняш ли си детските дни,
как скачахме в зелената трева
и ритахме до късно вечерта.
Хей,приятелю любим, ...

Разказ №16
Да сме живи и здрави!
„Кой казва, че човек не може да умре... жив и здрав?!“
Разказвачът
I. ...

И зимата си има своя чар,
особено - пред топлата камина,
с червено вино от Карабунар
и самоковска, пушена сланина.
Чаровно е навън да има сняг, ...

Танцува сняг сред бяла тишина.
Красиво е отвън, а във душите
настъпва мир. Под топла пелена
къщите сънуват си мечтите.
Притихнали вълшебства под чардак ...

Леви, десни, раз ,два, три... България
към залеза върви!!! Леви, десни,
все едно левчето загина то.
Калпазани колкото си щеш
Клюки много няма, кеш. ...

Безнадеждност идва при мен - пияна,
шепне ми нещо - не я разбирам,
посягам да я погаля - няма я,
като полудял водопад се взирам.
Безнадеждност ме гали нежно, ласкаво, ...

Търговията е кражба.
Банкирането е кражба.
Предприемачеството е кражба.
Работодателството е кражба.
Пред края на текущата година в България се пръкнали по над милионер на денонощие. Аз не съм от тях, затова не ми искайте назаем! И да имах, нима бих ви дал?

Навън се сипе бяла тишина,
кристалчетата хрускат в тъмнината.
Студено е. И кръглата луна
ги прави светли като злато.
По уличката малка в късен час, ...

Листа зелени и вода,
вода се стича от небето.
Аз зная, пак ще стане светло
след музиката на дъжда.
Последен гръм ще извести, ...

Две очи от сняг
почукаха на моя праг...
И предизвикаха у мен едно вълнение,
але хоп... впуснахме се в приключение!
Буен вятър ни отведе във замръзнала гора ...

Там където раните кървят
и душата стене уморена,
не е за съд, не е за съд,
в любовта е цялата дилема,
Донякъде е и до везна, ...

Златната есен с жълта палитра
безусловно красива е, няма и спор.
Но чувства, които дете ще изпита,
щом снежко затрупа познатия двор -
съвсем несравними. ...