Прибирам се вкъщи, отключвам вратата
и някак е тихо, и някак е празно.
Всичко е тука - купичката за храната,
леглото му - в стаята по средата.
Повод, каишка и яке - закачени са още, ...

Август е измамният любовник на лятото. Напуква незабележимо тънките ризи на гроздовете, сваля дрехата на лятото, прегръща босите нозе на ранното утро и те не разбират, разтапяйки се от августовската сладост, че тържеството на духа и сетивата има край. Не разбира лятото, че август ще вземе каквото мо ...

У дома
Вкъщи съм, в столицата, в града,
тук работя, но все нещо ми липсва.
Живея, боря се, има и радост и тъга,
минават ден след ден и почва да ми писва. ...

Сънища странни сънувам,
аз почти всяка нощ.
В тях на воля лудувам,
добър съм или лош.
Световете бързо се сменят, ...

Липсваш ми,
на другия край на света си
и не мога да чуя гласа ти,
и да усетя допира ти.
Толкова земя ни дели, ...

Ти си мой, аз съм твой!
Ти си (ай, ай) кредит!
Малко съм, ай стреснат,
но искам да съм герой!
Весело с тебе припява ...

Чужд език и чужди мисли
ни навяват „фешън“ нужди,
от презаписи „зависли“-
и децата наши -стават чужди.
В ред на всякъде заснето ...

Обичал ли си някога жена,
така, че хляб и глътка да забравиш?
Да те боли проклетата душа,
да я изтръгнеш - за да се избавиш!
Обичал ли си някога жена, ...

Тя дори не погледна тревата.
Беше шепот на жадно зелено...
Легна тръпнеща с гръб към земята.
Цветен смут се завихри във мене.
Той пристъпи с нескрита готовност. ...

Бележка на автора: Следващият текст е самостоятелна бойна хроника от мащабния сблъсък между Обединените сили и терористичната групировка на „Неизвестните“. Космическата станция „Ариадна“ е обсадена, а в орбита около планетата Арис се подготвя съдбоносен наземен и космически щурм. Генерал Маринов е г ...

Килимче вълшебно е бялата книжка,
която в ръцете си с трепет държим,
на знание ценно по светлата нишка
към нови простори със нея летим.
Тя свят ни разкрива безкраен, космичен, ...

Бяла пеперуда
цяла в пъстрота...
Литна и повлече зелената трева!
То е цвят, магия, природен унисон!
Ах, каква заблуда в света широк, ...

Слагай старите обувки,
забравИ за всяка скука!
Радиото силно свири,
всеки ритъма копира.
Долу, горе, настрани, ...

.....----....Приятна баба-госпожа, или Госпожа-баба, с побеляла коса, придружаваше две момиченца през парка на път за детската площадка.
Позагледах се, имам вече това право, позната физиономия, макар времето да е сложило своя отпечатък.
-Госпожа Пенка Трифонова... ако не се лъжа - станах от пейката ...

Ако, студиуме, си бил студен ти,
горящи трябвало да са студенти.

[Verse 1]
Слагай старите обУвки,
забравИ за всяка скука!
Радиото силно свири,
всеки ритъма копира. ...

Луната разсъблича ни с очи,
завеса плътна тя пред нас повдига.
Мъгла разнищват нейните лъчи,
съдбата ни да видят като в книга.
Следи оставя оня лепкав прах, ...

Ако кажа, че хората са овце -
ще настръхнат като вълци.
Не. Не са овце.
Хората са псета - надушват се по ''миризмата''.
Върви си ''Той'': ...

Щом утрото погали с лъч небето,
усмихва се цветето в полето.
А вятърът със шепот ми говори:
„Повярвай в чудеса те са отгоре!“
Една звезда ми намигна през нощта, ...

БИЛЕТ ЗА ОБРАТНО ВРЪЩАНЕ
Пейзажът се разля – като мастило
изтичаше небето във реката.
И аз вървя, към залеза – простила
на чужд, на свой, на враг и на приятел. ...

Въпреки че носеше сутиен последен размер, имаха я за тесногръд човек.
В хитро примижалите му мънички очички можеше да се прочете дебелоочие.
За да не бие на очи контрастът, кьосето избягваше да разказва брадати вицове.
С дълги нокти трудно се свири ноктюрно.
Оркестър от патоци с черни патъци изпълни ...

Въпреки че вчера слезе от афиша,
за да тръгне утре между кал и киша.
Кирчо си запретна своите ръкави –
срещу три Балкана сам да се изправи!
Сам да хване пътя, утре през гората, ...

Убиха човек - някакви "деца"
ей така от скука - като на игра
ритаха жестоко - с каменни сърца
гавриха се дълго - чупеха ребра
снимаха и клипче - просто "на шега" ...

Светът на големите често е сив,
умислен, намъсен и твърде студен.
Човекът пораснал е вечно плачлив
и чака магия във делничен ден.
Но ти си дете и пред нищо не спираш – ...

Червена линия
Раждаме се,бозаем,спим,дрискаме,
будни,щастливи сладичко гукаме,
пищим като прими на сцена световна,
когато нещо настойчиво искаме, ...

Кара по страда,
за да пострада.
На скапан коловоз
ръждясва колоос.

Съдбата бях животът и каквото
поискаха. Отрова, еликсир.
И кармата си (всъщност потеклото)
и греховете влачех на буксир.
Превиваха ме (все стърчах от кюпа) ...

Ти не разбра, че съм Евина щерка,
с толкова, колкото твойте права.
Дъжд на игли като дълги губерки
шиеше гоблен по мека трева.
И се смрачаваше знойното лято, ...

Ако всяка сълза е любов, изпратена от Бог? Някой някъде много те обича!
Ако всяка болка в теб е словото на Бога, колко би понесъл, за да го чуеш?
Ако да си сам е награда и наистина я приемеш, не си лош със себе си и разбереш, в тихото на Господ, колко много те обича? Какво би направил, за да започне ...

Избягах във земите Африкански -
Прокудена от лъвовете в прайда.
Бягах, бягах по ширините географски.
Уморена паднах, но душата ми е млада.
Заспала съм под шарената сянка - ...

Морето приютило е мъглите.
Опира крак в пясък от зори.
Протяга пръсти чрез вълните,
повлича го в черните води.
Денят за август е различен. ...

The apple
Your apple was like a chapel
of your fragile battle,
with the words of your bible,
and you blame your brain ...

Тишината ти ми тежи.
Тишината ми е краят.
В тишината ни любовта е.

О, спри се, замълчи и отговорите, които търсиш
в мълчанието чуй и намери. Те виждат се и чуват се и чувстват се. Там са
изразени без думи обещания, надежди и съмнения.
Скала са те – непоколебима, неизказана,
стояща твърдо, захапала земята и пространството ...

„Не заспивай, когато умират звезди
Не заспивай света е за двама“
Не заспивам, когато звездите горят,
във нощта твоя глас още чувам.
И макар да те няма до мен в този свят, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава единадесета
Конспиративни дела, всекидневие и разруха
- Е, Зани, как върви с набавянето на умофати? - осведоми се Велда, кимайки на подчинения си да се настани в креслото срещу нейното една ледена вечер към края на първата декада от ...