Пролет, пролет как да те наричам?
Ти дойде окичена с цветя,
с красата на хубаво момиче,
светла, слънчева, добре дошла!
Пролет, пролет с птици полетели ...

Къде се е, мамо, видяло,
ергени вечер да скитат,
както Гено, мамо, за Лалка —
денем мълчи, мамо, нощем вика:
– Лалке ле, либе Лалке ле, ...

Къде се е, мамо, видяло,
ергени вечер да скитат,
както Гено, мамо, за Лалка —
денем мълчи, мамо, нощем вика:
– Лалке ле, либе Лалке ле, ...

"Пиринска песен" - авторска българска народна музика от
Иван Дракалиев - музика,аранжимент,текст на 4-5-6 куплети и вокали и
Велизар Ванков-Валдес - вокали и текст на 1-2-3 куплети.
Един интернет проект от Москва до Ахтопол.
25.Април.2026г.

И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...

И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...

Какво са разстоянията щом
една любов ни свързва чудно вече?
Вселената за нея ще е дом...
Целувката ти чувствам отдалече.
Материята няма власт тежаща, ...

Умираше бавно моята майка.
Бавно от нея течеше живот.
А в очите й – сиви и жалки,
Аз приличах на скот.
Да, така се оглеждах ...

Карам си кабриото
Моя приятелка си купи малка виличка на брега на морето и ме покани за почивните дни да си купонясваме. Щяло да бъде пълно с готини хора.
Имам си кабрио.
С него ходя на всякъде.
Яхвам го. Качвам локацията в телефона и отпрашвам към новата придобивка на моята дружка. ...

Ще отида, но не знам къде.
Обръщам се към всички страни на света.
Дойдох при теб, искам да те видя.
Дойдох при теб, а ти казваш: „Тръгвай си“!
Махай се от града ми! ...

Навярно и вие скоро сте били,
там, близо до града в горичката -
слисани, от звуци възхитителни,
от чудните песни на птиците...
Какви дивни трели, изумителни, ...

Аз знам за какво да се боря.
И знам за какво съм се борил.
И твърда е - моята воля.
А Господ - той гледа отгоре.
Не чувствам, че се задушавам. ...

"Копаница" част 3 - авторска българска народна песен
Композитор,изпълнител : Иван Е. Дракалиев (гр.Москва/РФ)
Текст и вокал: Велизар Ванков-Валдес (гр.Ахтопол / България)
Дата:24.04.2026г.
Това е трилогия на нашия проект и завършен кръг на музиката и текстовото послание,което сме отправили във време ...

Не ще те виждам вечно аз от мрака.
Сега от твоя чар безмълвно пия.
Дълбоко в мен надеждата ми чака
пак свитъка вълшебен да отвия.
Очите ми жадуват за промяна. ...

Ако хорските клюки те стряскат,
твоят делник душата гризе.
Виж в очите ми топъл и ласкав,
нежен изгрев – с цвета на "Розе"
Той усмихва се малко потайно ...

Дай –
усмивка ми дай –
до край –
пареща,
сияеща, ...

Гарванът на клон закусвал с българско саламурено сирене.
Лисицата от пътека поискала да захапе витаминозното парче.
Той пояснил: „То е с повишени съдържания на сухо мляко и мокра вода.“
Тя решила: „Отказвам се от ролята на действащо лице в баснята на живота.“

Разделите в неделя не почиват.
Събуждат се в зори нетърпеливи.
Усмихват се ехидно и целуват
любовите до вчера уж щастливи.
Разделите не идват без подарък. ...

Бавно губим очите си.
Радвайте се, слепци!
Опипом древни свитъци
търсим. Навред – молци.
Словото – пренаписано ...

Колко минути, изпълнени с плач,
често преглъща сърцето без думи?
Този деен, умислен и тих палач –
времето – къса минути, отнема секунди.
Как взема участие в човешките дни, ...

Пясъкът… пАри по мойте пети!
Бързам да седна на бира.
А в бара девойка с кафяви очи
ми праща флуиди в ефира.
Вдигам ръка и я викам при мен ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава тринадесета
Вандумът на Малаки
Двете денонощия, през които Сокор спа, се оказаха особено мразовити. Небето се изясни, ала нощем температурата дори тук, в ниското, падаше до под 50 степени по скалата на Краголан, а през макар слънчев ...

Хората минават — очи не повдигат.
Страх ги е другият нещо да зърне.
Страх ги е даже от собствена мисъл,
че в чуждия поглед тя ще се върне.
Улици пълни, а душата самотна. ...

Хората минават — очи не повдигат.
Страх ги е другият нещо да зърне.
Страх ги е даже от собствена мисъл,
че в чуждия поглед тя ще се върне.
Улици пълни, а душата самотна. ...

Как живяла съм без теб, любими?
Полет висш в небето не изпитах.
Истините, в твоя свят значими,
в моето залитане разчитах.
И не мисля, мислите се губят ...

Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...

Оригинал:
Я помню тот Ванинский порт,
И вид парохода угрюмый.
Как шли мы по трапу на борт
В холодные мрачные трюмы. ...

*
Баба пита внучката си
- Миличката ми, ти на кого повече се доверяваш
- На татко...
- На татко ли, а защо не на мама ...

"Дали тя бе моя или пък неин бях аз?"
Ех, какво знаеш ти, братко мой, Хафез?!
Не пият руйно вино днешните красавици - уви,
уиски си поръчват те и не знаят що е петмез!
И още искат поне на Мерджан-кабрио да ги возиш, ...

Кориците на старото ми аз
не ги чети. Отдавна ги прелисти.
Сега съм нова. Чисто нова. С хъс
да вляза между твоите редици
от пръсти. Между казаното "да" ...

Голямата мечта на Айнщайн за единна теория на полето би му се сбъднала, ако не се бе развел.
Бай Ганьо би купил цяла Антарктида, ако бе знаел, че вулканът Еребус всяко денонощие изхвърля осемдесет грама злато.

от плачливите
не си – но ти се плаче –
колчем в робство си

Не съм прашинка в свят несътворен.
Не съм случаен щрих от чужда длан.
Аз изгрев съм, чрез себе си роден.
На собствената си реалност – океан.
В тяло от земя и светлина ...

когото хвалят
и с хвалби уж галят –
хлъзгат и повàлят

ЛИШНИЙ ЭЛЕКТРОД.
Человек этот списал себя с пребывания на земле, сам себе не нужен, некоторые же имели усердие видеть в нём живое наличие бродящего времени. Неизвестно как он оказался в пионерском лагере «Мечта», для многих даже неизвестно было ли вообще такое, когда лагеря этого не было. Сразу ходи ...

Може би всеки познава и помни един или няколко човека, живи или покойници, за които не би могъл да каже нито една лоша дума. В паметта ми гнездят не един или два спомена за люде, за които знам, че живяха толкова безобидно и праведно, колкото птиците и мравките. В моето родно село Веселец имаше некол ...

Антигона се върна един ден в разгара на зимата, когато студът хапеше като хиляда разлютени снежни комари и навяваше яд и меланхолия по опустелите улици. Снегът се задържа почти цяла седмица, което за нашите умерено южни ширини си е истински рекорд, макар че джвакаше под краката като настъпано мокро ...

Вятърът връзва с въжета гората,
облакът влачи пола.
Късен следобед в октомври. Без дата.
Звук на спирачки... Кола...
Някакъв клоун лежи на паважа. ...