Contemporary authors work: literature, music, art etc.
390.6K results
Разкъсай илюзорната картина
🇧🇬
Не ти подхожда да си в тясна рамка,
че твоите дух и чар ограничава.
Портретът ти усмихнат е, пленява -
и дълго взрян аз в теб потъвам в дрямка.
Вълшебница си бяла на платното, ...
Не ти подхожда да си в тясна рамка,
че твоите дух и чар ограничава.
Портретът ти усмихнат е, пленява -
и дълго взрян аз в теб потъвам в дрямка.
Вълшебница си бяла на платното, ...
Пацифист съм по душа – последният човек, който би давал акъл на другите. Но понякога и на мен ми се иска да сложа своята щипка сол в общата манджа.
Затова им проговорих от сърце. Без задни мисли. Без лоши намерения. Просто искрено.
А те... пак затегнаха колана около кръста ми.
"За твое добро!" – каз ...
Омразата изгаря ме. Напалм
по вените ми слузесто се стича.
Сърцето ми е демоничен храм,
то не иска (и не може) да обича!
Омразата е силата, с която ...
Всеки има сила да преодолее трудности. Малцина са тези, които преодоляват себе си.
Умът е способност да научиш себе си на глупости.
Реформа наричаме онова, което е изгубило съдържание, а не форма.
Определяме като въздържател този, който не се държи като себе си.
Всичко има смисъл. Смисълът няма нищо. ...
За общата хипноза закъснях ли
или въобще не съм разбрал за нея?
Под лозунги, сред речи и сред факли
едва ли, да наваксам, ще успея.
Забави ме в друг сън онази фея ...
Аз не търся съвършенство. Търся човек, в когото да намеря "дом." Прегръщам го и знам, че съм у дома.
Човек, който няма да ме кара да се боря за място в живота му, а ще ме държи там, защото сам го е избрал.
Защото любовта не е в това да можеш да имаш всеки. Любовта е да можеш да имаш избор. И всеки д ...
Под зноя августовски стенат сухите треви,
опърлени от огънят те сякаш викат.
В гърдите въздухът горещ неспиращо боли,
подобно стъпки на изгнаник скитащ.
Човекът знае, както огънят да сее нищета, ...
''
Задрямал съм на сянка под чадъра, ами морето се плиска приспивателно, мириса на плажно масло те опиянява, тоя, дето викаше '' Царевицаа, сладка царевицаа '', не се чува. Тишина и спокойствие.
Унесох се. В ушите ми мелодията и съчиненото от мен '' Лятно времее, слънчево времее..Риби скачаат, живот ...
Съвършенството
То е извън обхвата на всички утвърдени списъци на догмите
за периоди отминали,настоящия и всички предстоящи,
то не се побира в рамките на никакви норми,
то е в основата,в центъра и в безкрая на Непостижимото, ...
СЪБИРАНО от тук-от там, но без посредничеството на АI.
''...---...Блаженно се изтягах под чадъра и разглеждах изпод вежди подвижните бански разноцветни костюми.
Ех, снощи се закачи една мацка,...секс, та секс.
-Хубаво госпожице, ама нямам възможност...
-Е хайде, колкото можеш, аз ще ти помагам. ...
Дявола ни изяде и сега сме в корема му,
ебем си майката и пишем поемите му.
Аз и Г. Мишев зеленеем в световния ад,
аз знам дъното, той познава остатъка- свят.
Моят приятел слага шала си шит на жълто канапе, ...
Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава тринадесета
„Северна зора“
Преваляше средата на есента, когато 300-членният Ангарски събор бе свикан за пореден - вече осми - път в рамките на този оборот. За разлика от предишните 7 обаче, сега Салк настоя в заседанието да участват ...
Преди да пусна епилога на пиесата за одобрение, ще ми се да напиша няколко реда пояснение.
Изкуството и естеството - искаше ми се естеството да разглежда въпросите относно творчеството и творението, създаването. Озадачих се, когато разбрах, че сътворението е най-често споменаваната тема в изкуството ...
На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...
Един леко антиутопичен разказ за конформизма и загубата на мечти, вдъхновен от суровата атмосфера, черния хумор и дълбокия смисъл в шедьовъра на социалната сатира - „Приказка за тинята“ от гениалния Христо Смирненски.
Градът Слизе ухаеше на застояла вода, на развалени обещания и на влага, която поле ...
В старата къща с дългите коридори
тихо проскърцва дюшеме в реквием.
Утрините са тихи, като в молитвена проза
и единственият аромат, е на смляно кафе.
От стените ни гледат скъпи... далечни. ...
Сини, зелени, после червени,
те шумно отлитат нагоре, напред, настрани.
Деца, едни онемели, други от възторг запели,
гледат и радват се в плен на тез оцветени води.
С викове пляскат и мокрят коси си, ...