Плъзва пак тиха тъга на брега,
стъпки отекват сега на брега.
Вятър от южни морета довя
мокра целувка с мъгла на брега.
Гледа луната от синия свод, ...

В лабиринта на чувствата открих теб,
сред пътища безкрайни и мечти безброй.
Като светлина сред тъмнината се яви,
и озари със нежност моя свят и мой покой.
Преди те търсех в шепота на ветрове, ...

Път сред нищото, зове!
Крачка първа направи!
И трудно е без воля. Знай!
Крак с крак да размениш...
Стани, ходи, ти можеш. ...

стихът -
сърце туптящо
стихът -
сърце пламтящо
стихът - ...

Не спирам аз - жена ми да обичам!
Макар да не познавам любовта.
Аз всяка сутрин тръгвайки да тичам
наблизо - из съседната гора,
с усмивка - по челото я целувам, ...

Стъпва лятото горещо
по килим от светлина.
Случва се вълшебно нещо
в тази слънчева страна.
Плажът е искряща сцена, ...

Един монах. Броеница реди.
Устни бледи и напукани
едва помръдват. Нещо мълви.
Клепалото трака в ритъм запъхтян.
Нов ден... стари молитви. ...

Професор Мераклит доказа, че е невъзможно гмурване два пъти в една река, ако не умееш плуване.
Доцент Катил допълни, че е невъзможно плацикане още един път в същата, ако не настигнеш предишната вода.
Асистент Галфон уточни, че е невъзможно цамбуркане дори нула пъти в нея, ако не харесваш къпане.

Стъпва лятото горещо
по килим от светлина.
Случва се вълшебно нещо
в тази слънчева страна.
Плажът е искряща сцена, ...

Мед, шафран и златен плам
хоризонт горещ обливат,
Слънцето в зенита там
жарко лято ни разкрива.
Ден магичен в лъч тупти, ...

На захарен памук прилича
яснеещият нощен свод,
когато в утро се облича
с оттенък – ягодов сироп.
И в злато ръби се по края ...

Сто години кова ти душата ми, в сърп ли преви я?
И какво да пожъна кажи ми в стърнище сега?
Все в очите те гледах, животе и с малко магия,
оцелявах прегърнала нежно онзи тъга,
от която в очите ми нощем луната сия и ...

Като малка нощна пеперуда
се въртеше сянката ми детска.
А луната, кръгла до полуда,
се издигаше в небесна фреска.
Дядо палеше цигара. Втора - ...

Мисъл и чувство - нещичко
от всеки съм.
И все пак...
вярна на неизменното
в себе си съм. ...

Път към Бог. Тук тревите свистят,
потен вятърът тънко свирука.
Път за слепи и жадни, чер път,
който тръгва и връща се тука.
Този път ми е писан — да мина ...

Тъжни хора - като птици:
някога летяли, а сега - бездомни.
Тъжни струни те докосват,
в непознати светове живеят.
Днес - сред новото, ...

Пиян съм от чуждата горист,
от своята слабост -пиян ,
пиян съм от това че не мога
да се боря с човешката сган.
Пиян съм от своята мъка, ...

Дойде отново време на липите
с божествено магичен аромат.
В тях хиляди желания са скрити –
във пазвата на всеки дъхав цвят.
Липите са съдбовната надежда, ...

Сърце и разум, разум и сърце
преплитат струни на душа и тяло.
Емоции разпалват на лице
и не приемат двупосочно цяло.
Сърце и разум - вечният двубой, ...

– Преди няколко дни е избухнал пожар в главната оръжейна – докладва намръщено генерал Арен Сот – Успяхме да потушим огъня преди да достигне складовете с барут.
– Подозираме, че може да е предизвикан от така наречените синове на бунта – добави тревожно кралският съдия, Ларбил Ватслав.
– Но това е ужа ...

"Точки" от разходката
Животът е "разходка".
Процес всеки жизнен.
Умът се храни от разходка.
Душата. А духа твори ...

Слънцето грейна, небето се смее,
в морската синя вода се люлее.
Денят ми е дълъг – от изгрев до залез,
измерен във пясък и шепи от миди.
Броя сладоледи – един, два и три, ...

Ако свалиш оръжието, нека да е за децата. Те играят с пластмасови оръжия понякога. Откъде го знаят? А откъде го имат?
Свободата ни дава повече власт, отколкото ни е нужна.
Ако умираш без любов, най-вероятно не е смърт. Друго трябва да е.
Хубавият спомен прилича на нещо. Щом е нещо, значи хубавият сп ...

Слънцето грейна, небето се смее,
в морската синя вода се люлее.
Денят ми е дълъг – от изгрев до залез,
измерен във пясък и шепи от миди.
Броя сладоледи – един, два и три, ...

Има хора, които остават в живота ни не заради това, което получаваме от тях, а заради това кои са.
А аз не те ценя заради това.
Не заради това какво ми даваш.
Не заради това как ме караш да се чувствам.
Ценя те заради теб самата. ...

Ще я придърпаш
към себе си,
ще я целунеш по бузата,
но вкусът ще е друг
блудкав. ...

Посвещавам на моя френски другар!
Кьонигсберг. Последно видях една неголяма статуя на немския философ Имануел Кант в един селски двор. Две малки прасенца си играеха пред нея. По-късно разбрах, че в околността няма хора, които да разпознават личността му. Бях с един френски приятел, който се учуди. А ...

Вечер накисвам сърцето си
Да се маринова през нощта
В сос от целувки и въздишки
За да е крехко на другия ден
И по-лесно да се разреже ...

В нощта преди лятното слънцестоене, светлината беше по-особена, отколкото през останалите нощи от годината. Вместо да угасне съвсем, тя оставаше да грее, заявявайки своето пълно и абсолютно господство, издигайки се в зенита си, за да започне после плавно да се спуска, давайки сили и все повече мощ н ...

Щом намразих и детството, значи
стигам своя неземен Ханаан.
Nevermore нека гарванът грачи
и погребва най-светлия блян.
Нека вятър от детския спомен ...

Месеците летни
приличат на мъже,
идват с обещания
за какво ли не….
Топло те прегръщат ...

Танцуващото лято
И ето идва лятото, и ние пак сме влюбени,
и всичко в нас е шеметно, всичко се върти.
Цветята с много багри са, дърветата − разлистени.
И колко ни е хубаво да бъдем аз и ти! ...

Мъгливо утро.
Дърветата се появяват
едно по едно.

Страхуваш се от мойта грубост.
От бялата ми нежност – също.
Преди страстта да ни погуби,
аз с тези думи те прегръщам.
Сред паяжини, прах и вино, ...

Куплет 1:
Удар бърз.
Нямам дъх.
Пак на пода –
пуст и сух. ...