От овце, крави - млеконадой,
от народа - данъкоиздой.
За дебели глави
у луксозни коли.

Някой ден...
Някой ще се
сети за мен.
Че съм му нужен,
че го обичам! ...

Златната тоалетна
( виц от нета - прередактиран)
Мъж се събужда сутринта със страшен махмурлук. Отваряйки очи вижда, как жена му го гледа повече от изпитателно. Миг преди да и каже добро утро я чува да го пита:
- Скъпи говореше на сън! Беше много въодушевен!
- За какво съм говорил? - стряска се прит ...

Всеки спомен се връща
като вкусен залък на хляб,
там е родната къща,
чувам детския смях.
Като хвърлено камъче ...

Вавилонската кула? Кой каза, че тя
"е библейска, изтрита, стара мечта"?
Не вярвай, защото гигантката тази
издига се бавно и трупа талази
от грешки човешки, от алчността, ...

Мисля, че той ще затъне в калта на Авгиевите политически обори. И твърде скоро от бялата му президентска якичка ще се носи миризмата на говежди л-на. Едва ли Радев ще бъде Херкулес в тези обори и ще може да ги разчисти с митологичен жар. Защото той побърза да оплюе в речта си всички свои политически ...

Глава четиридесет и първа
„Понякога не топли любовта,
понякога е... „бездна“,
в която тоз, що носи топлота,
обречен е... да чезне...“ ...

Животът е балон напомпен със илюзии
за корените на търпението привързан.
Свистят пламтящите му дюзи.
Покрит със мрежа от статично бързане.
Останала без дъх на колене се влача, ...

Знаеш ли кое боли?
Да виждаш болката в очите й
Да не можеш да я махнеш
Да искаш да я вземеш в теб
Да я видиш пак усмихната, ...

Ти учеше всички да бъдем човеколюбиви,
за грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи, и страда.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...

Преминават през мен, като вятър през млада трева,
изживени години и сенки, и чувства погребани.
Ни проливният дъжд, ни градушката, ледено зла,
са заминали с времето, вече съвсем непотребни.
Като в извор дълбок, но затиснат от тежък гранит, ...

Бикини влажни (но не защото са изпрани)
са между нас последната преграда,
която явно, безнадежно, брани
красивото ти тяло... от наслада...
И няма как по теб да я търпиш - ...

₊ ⊹ ₊ ⊹ 𓂃 𓂃 .𖥔 ݁ ˖⋆ ˚ .𖥔 ݁ ˖ ❄️ ₊ ⊹ ₊ ⊹ 𓂃 𓂃 .𖥔 ݁ ˖⋆ ˚ .𖥔 ݁ ❄️

Леден вятър брули вън,
вее рижа грива.
Бяга по вода насън,
звезден път изтрива.

Аз вече знам – дъждът ще ни настигне
на билото на истинската жажда.
Мълчим, а всяка капка е верига,
в която океани ще се раждат.
А бе ни обещал да ни пречисти, ...

С план - за Новата година
си направих календар.
С най-любимите картини
под небесния олтар:
Жив и здрав - през януари ...

Представям ви следващото експериментално EP – "W328". Пожелавам приятно слушане и потапяне в атмосферата. Бийтовете в компилацията са на Tune Hub и Profetesa Productions, а текстовете – директно от сърцето ми. Благодаря на Бог, че съм жив и на свобода, и благодаря на хората, които продължавате да ме ...

Музика, текст и аранжимент: Краси Николов
Превод:
Аз съм нощ, а ти си ден,
две лица на един и същи плен.
Ти носиш светлина и ясни хоризонти, ...

Три лули мъгла изпуши
зимното небе,
за комара с чифт ботуши
пролетта дойде.
Хвърка на студа безгрижно, ...

Това е един не толкоз плах опит в кратката поезия с източен привкус
ТАКА ДА БЪДЕ
^ ^ ^
Пресен гроб. Куче
глозга кокал на лунна ...

Стих в нозете – стоя на пръсти
и достигам до там, където
вече виждам Южният кръст и
е различно съвсем небето.
И не казвайте, че мечтая, ...

Муха еднодневка не ще съм,
не си падам по мръсни неща.
Аз искам да бъда принцеса,
та дори да е кашкавал с кайма.
Аз искам да летя към безкрая, ...

От отдавна имам шмайзер:
От Балканската война!
Още стреля… не отказва!
Тате ми го завеща.
Моят шмайзер е безгрешен! ...

Бесилото ли, Дяконе? Виси.
И твоят блян остана си неслучен.
Орли в гнездата празни не търси,
лъвът е станал циркаджийско куче.
Народ сме от продадени души, ...

Славеи
Славеи, славеи не безпокойте войниците,
нека те да поспят, да притворят зениците.
Нека малко поспят.
Дойде на фронта пролетта, ...

В съня си пак танго танцувам с татко.
Усмихва се висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся. ...

Знам, че учител ти си бил.
Учил си и гений и дебил.
Навярно, си ги разнознавал.
Но, равен шанс, все пак, си давал.
Изпадал си във някаква дилема, ...

Индустриалната зона „Молдованка-4“ приличаше на извадка от атлас по топографска анатомия на града — тръбите наподобяваха артерии, силовите възли бяха подобни на лимфни такива. Релсите се точеха като оголени нерви. Киселинният дъжд се стичаше по ламаринените покриви и се изпаряваше със съскане, сякаш ...

От седмица Гергана живееше в апартамента на Гела. Ремонтираше въодушевено стаите. Искаше да изтрие всяка следа от предишно присъствие, така че да остане само нейният мирис в домa. Алекс се оказа сам и тишината на стаите му навяваше глуха тъга. Спомняше си последното идване на Юлия и му горчеше. Избл ...

Снежинките през облачното сито,
пресява най-грижовната ръка,
в полята спи щурче с любов покрито,
сънува нежен ромон на река,
плашилото – разперило и двете, ...