Не стига до никъде но си върви
часовникът. Живи са още,
в душата ми люляци, меки треви
и славей – с рефрен полунощен,
възпял я в красивите сънища блян, ...

„И ако възкръсна нявга от пръстта,
ще бъде само, за да се напия!“ П. Пенев
Още
заканително,
страшно, ...

В загадъчното царство на съня
отвлича ме нощта и ме оставя
на непознато място... Тъмнина
залива ме сега. Какво да правя?
И изведнъж се ражда светлина, ...

Веднъж, като се скитах из Банкóк,
препънах се - и кръста ми се схвана!
За кратко ме удари силен ток,
а болката, бе страшна и голяма!
Препуснах към хотела на мига, ...

На глава на бедняка
се качи богатяга.
Злато брои,
шашма крои.

У наше село Триклюнци - революция!: Пейо кръчмарина курдисал на видно място в хоремага някаква ваджия, дето мяза на кутия за градски опинци. К'о туй, бря?! - а той се хили и сучи мустак. Туй, казва, кой го познай к'вой, халал да са му три павурчета за моя сметка, и то не от пърцуцовата, а от синджир ...

колчем е човек
сърцат - е
млад

Вървя, а пътят е илюзия във нищото,
единствено едно е ясно – няма връщане!
По него изкушава ме излишното,
а важното... жадува за прегръщане...
Но колко рядко за това се сещам... ...

Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото, ...

Тази кукувица малка
ме избута от гнездото.
Свята наглост и нахалство
с поглед равен без ,,защото”.
Пчелоядът мил отне ми ...

Кървя наравно със сълзите
тридесет и два сезона.
Раните ми не зарастват,
сякаш пазя в тях патрона.
Мисълта – операционна, ...

Глава тридесет и девета
„Не значи любов самотата съвместна... - не значи.
„Горчив послеслов“ е светът за нещастни играчи.
Душата ти ще разгадае случайно момиче...
Не ще подозираш дори, ала сетне несетно тя нещичко у теб безкористно ще заобича...“ ...

Ела при мен и замени ги -
белезите с красота.
Искам муза, вдъхнови ме.
Дай ми шанс да продължа!
В твойте думи ще повярвам. ...

Виждам себе си в теб.
Онази щастливата, вярваща в доброто.
Онази нещастната, убита от живота.
Но знаеш ли преборих злото.
За туй не казвай, че не можеш. ...

Разхождам се из парка — любимо място за отдих, което много хора избират, за да поемат глътка свеж въздух и да се отърсят от бита и ежедневните грижи. Сядам на пейката и очите ми се спират на двойка тийнейджъри, които седят пред мен. Прави впечатление, че двамата не отделят особено внимание един на д ...

Егото... досадният просяк с вечните нужди,
е щастливо да взема, каквото е нужно.
С всякакви способи флиртува, старае се...
заблуждава сърцето... с гордоста си играе.
Любовта му, е някак подопечно далечна. ...

Виж тъгата в очите ми – взор на сърна,
как навежда надолу клепачи омайни.
Виж леда между нас – непрозрачна стена -
чувства, криещи вечни и истински тайни.
Виж копнежа в сърцето – въпроси и знак, ...

Виж тъгата в очите ми – взор на сърна,
как навежда надолу клепачи омайни.
Виж леда между нас – непрозрачна стена -
чувства, криещи вечни и истински тайни.
Виж копнежа в сърцето – въпроси и знак, ...

Уж кръстена съм. Слаба и могъща,
преглътнах сто горчилки, ща не ща,
крилете – две – едното за нощта,
а другото – насън да те прегръща.
Уж кръстена съм. Никога не млъква ...

Има… хиляди морета
и океани по света,
но в България - небето
е изпъстрено с дъга!
Затова… аз ще замина ...

Оплаквачките са познати по нашите земи от дълбока древност. Уважавани, търсени, добре платени. Техният майсторлък си е едно високо изкуство, без което животът не може да свърши както трябва. Едно погребение без плачещи е потискащо, а не винаги родата рони сълзи по починалия. Тогава си даваме сметка ...

Вървя към някаква Голгота...
Рано-рано, без кивота.
Една-едничка имам мисъл –
Май от живота няма смисъл.
Едва ли туй си е прозрение, ...

НАПИСАНО ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
На квартала в потайните пазви
се е скрило къщенце отколе.
Нощем приказки кратки разказва
онемелият денем прозорец. ...

Симеон лежеше неподвижно и дишането му бе затруднено. Отвори очите си и бавно огледа болничната стая. Отровнозеленият ѝ цвят, стерилната обстановка и равномерното пулсиране на апаратурата дразнеха сетивата му. Реши да опита отново да поспи.
Стресна го звукът на телефона. Погледна към екрана, на койт ...

Разпусни си косите, любима,
заключи невъзможното вън
и с походка изящно-игрива
покани ме в поредния сън,
в който имам те вечер, прекрасна, ...

Мислех, че си специален -
оказа се момче поредно.
Да се влюбя във нещастник -
това ми беше за последно…

Нямаме богаташи,
дето не са апаши.
Набере ли инерция,
не се спира комерция.

По Ботевски
Моят глас полита
в някаква кутия,
пада, с други се оплита.
Списъкът виси с ония – ...

Здравейте, аз съм Миа!
Да, онази Миа, за която сигурно вече сте чували разни приказки. Дъщерята на „големия човек“, с къщата, басейна и колите, които струват повече от апартаментите на половината ми съученици. Аз съм момичето, което винаги има пари в джоба си, без дори да знае откъде идват. Просто г ...

Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...

Промяната на вятъра ни свАри
с лекьосани ушанки на глави.
Той сякаш бе дошъл от Калахари,
потта изби по нашите страни.
Навсякъде разцъфнаха дървета, ...

Бабо, бабо, вън е бяло,
зимна фея е дошла,
по прозореца е нацъфтяло
леденото цвете през нощта.
Идвай, бабо, виж врабчета ...

Нео-Одеса никога не заспиваше истински. Тя просто забавяше пулса си — колкото да заблуди наивните, че нощта все още съществува. В убежището на „Бриллиантовите“ това се усещаше физически: лекото спадане на вибрациите в металните греди, промененият тон на далечните генератори, начинът, по който светли ...

ДЪЖДЪТ В МЕН
Не спираше да вали. Валеше навън, валеше в душата. Прогизваше ме. Бях мокра до кости. До кости пропита от влагата, която ме поглъщаше. Нямаше милост. Милoст към мен, към всичко мое подарено ми от Бога. Това мое, което беше уж мое, а толкова зависеше, зависeх от всичкото, от нещото, коет ...