Грен и Лиза напуснаха бързо лечебния център с четири човека въоръжена охрана и излязоха на безлюдната улица на Рант-тар. Капитанът на воините охранители бе обърнал гръб на избраниците на Рагиел и водеше отпред на групата. Те завиха на дясно в сумрака, като единствената светлина идваше от високите, д ...

Не, не тъне в забрава
това. И аз те прегръщам.
Всъщност, аз те познавах.
А и ти мене, също.
Ние живеехме наблизо. ...

Къща, съградена с меч, покрив няма. Вятърът я събаря, а чуждата земя я изяжда.
Българска народна мъдрост
май 1873 година. Филибе
Кара Мехмед бавно дръпваше от лулата си, пускаше някое малко сиво облаче дим през ноздрите, а погледа му се рееше отвъд прозореца. Гледаше натам, накъдето го теглеше душат ...

Има много начини да си тръгнеш от някого
начини много да сложиш край
Точката слагаш, затваряш вратата
Чертата теглиш без да се маеш.
Но краят финален не изглежда никак ...

Глава осма.
Битка по пътя-1.
Внезапно спря конят на яздещия пред мене поп. Нашите челни дозори са обърнали конете и бавно се връщат към нас, а страничните дозори са спрели, натегнали са самострели и следят за противник отстрани... Зад отстъпващите дозори се вижда прах, облак прах, който прикрива бав ...

С наметка от пурпурни изгреви морски
той шества по друмите прашни и носи
росата на утрини борово-горски
и пясък от плаж по нозете ми боси.
Ухае смолата, смокините зреят, ...

Че да си дойдем на думата: откъде идва това понятие и възбужда въображение за печалба?Трампа!Да започнем от стари времена-хората отдавна са проучели, че времена и нрави сменят приоритетите си и ги превръщат в интереси.
Но, ако следваме лозунгите на властта, ние трябва да бъдем "почтени граждани", си ...

Мнението ми няма стойност –
С години съм неодушевен предмет.
Хиените ме дебнат в готовност –
На глупава ми лепват етикет.
От дете отнасям всички негативи- ...

Текст: Яна Котева
Музика: Кристияно Малджонио
Изпълнява: Павел Красимиров
Изображенията в you tube са генерирани от изкуствен интелект.

Адски много се нервирам,
тука с русите жени.
И през май ще емигрирам
в скандинавските земи.
Там… жените са чудесни! ...

Не камъкът остава най-дълбоко,
не сянката, не тихият портрет.
Човекът носи образа високо,
роден от път, от болка и завет.
Огледалата лъжат със повърхност, ...

Голям пехливан
е дядо Иван.
От млади до стари години
държавите смята гадини.
Присмял се Изток отпадък, ...

1. И изкуственият интелект не може да направи от глупака, умник.
2. Кръстиха я Юница*, на деда й, Юли, и бабата, Яница.
3. Тъпизмът е афоризъм с дефецит на мисловна острота.
4. Колкото е по-тъп един човек, толкова по-остро реагира, когато му кажат тази истина.
5. Добрият политик е като дабрата курва ...

Щом изгревът морето избродира
с най-розовата си щастлива нежност
и всеки миг от лятото избиран
разлива се до искрено безбрежно,
и щом вълни възторжено говорят ...

Неможене
За да можеш,да се справяш с критичните ситуации,
трябва много да ти пука за проблемите що ги създават,
а не агрегати сложни без метода Джаста-Праста,
при който нещата винаги от раз без грешка се получават, ...

Колко сме лоши... щом без въпроси!?
Тихо предаваме своето аз... а то е?
Мълчание... жалко страдание.
В тъмното търсим утеха и за какво!?
Кой ще се застъпи за лъжата? ...

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Отдел „Глобален геополитически биомониторинг и вирусологичен анализ“
СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКЛАД
Относно: Оценка на патогенната среда в международните отношения и стъпки за постигане на пълна дипломатическа стерилизация
Уважаеми колеги, ...

Понеже съм научена на нямане.
Не съм покорна, а и нямам страх.
Замерят ме (по навик вече) с камъни
аз упорито вдигам храм от тях.
Натрапват фанатично божествата си, ...

Засега Льольо е все още млад мъж, висок и тъмнокос, слаб и непостоянен. Под непостоянен имам предвид, че постоянно мърда и ми е трудно да го рисувам така. Но не се отказвам, понеже съм инат копеле, а и ме бива да рисувам.
Първо рисувам овала на лицето му: едри и груби щрихи. После му вземам мерките: ...

蛍飛ぶ
川の静けさ
星ゆれる
Светулки летят -
тихата речна вода ...

не се ли
отмъщава -
е свишепроява
не се ли
отмъщава ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава седма
Северни безпокойства
Танто Берили - впрочем отдавна вече Юю Тала - притеснено пристъпи в заседателната зала на двеста двадесет и петото ниво на кула №451, изчаквайки тътрещия се подире му доста блед и с угаснал блясък в очите Ф ...

Една змия с отрова във зъбúте
послуша на зората песента.
А после на човеците в душите
остави контрастираща следа.
Контраст между живота и живеца. ...

Два-три часа да открадна
днес от краткият живот,
та да правя нещо странно,
не за банки и имот.
Може да е маргинално, ...

Надежда за просперитет
Вчера Ви гледах в присъхващото корито на Дунава*-
това ми прозвуча като много страшна метафора
на фона на случващото се, като състоянието при събуждане,
с крепящата надежда за излизане от трафика ...

Нагоре пак скалата аз прегръщам,
макар да знам, че утре ще се срине.
Към низината поглед не обръщам –
духът ми в бунта няма да изстине.
Светът проклина пуснатата злоба, ...

На гости днес в очите ми те каня...
Ела и себе си открий във тях...
Виж колко обич в теб е сбрана...
Виж Светлината...
на прага как те чака... ...

Къде барон е умен,
там табор не е шумен.

- Госпожо, как поддържате този добър вид?
- Със здравослов/е/но хранене.
- По-точно?
- На промоции и акции.
😊 ...

Щом лятото е на море
и щом морето ми е лятно,
щом с изгревът се изберем,
щом всеки миг е необятност,
щом радостен е всеки миг, ...

...---...Ох, най-после свободен. Отпуска. Жена ми замина с деца и внуци на море в Гърция,... така й се пада, да види на почивка ли е, или я взеха да гледа внуците...
Наум си разказвах един мноого стар виц и се подсмихвах под мустак.
''- Тате, тате, а какво е това стар морски вълк?
-Това е сине, бълг ...

Беше станало много късно и тъмно - няколко часа след полунощ, в стаята на Грен. Лиза стоеше седнала на края на леглото на своя любим и не сваляше очи от големия прозорец в свое ляво, вече в продължение на много часове. Магьосницата бе в бойна готовност, нащрек и с една ръка върху омагьосания кинжал, ...

Влакът спря на малка гара насред полето.
Първоначално никой не обърна внимание. Това беше от онези спирания, които не нарушават ритъма на пътуването — просто още една пауза между две точки.
Но минутите започнаха да се трупат.
Пет. Десет. Петнадесет.
Мъжът с куфара първи погледна часовника си по-наст ...