Помня деня, в които се запознахме,
беше студен и мрачен ден.
Не виждах смисъл в този мрачен свят,
бях отчаян, виждах само черните неща.
Облаците се разтвориха и ми показаха звезда, ...

Някога в страната на дъждовете, където все валяло и дъждът никога, ама никога не спирал, живеело едно мишленце със чипо носленце. Имало дълги мустаци и големи бели зъбки, защото обичало да си похапва сирене.Всичко жители на тази страна почти не излизали, защото дъждът не спирал, а на кой му се ходи ...

На планетата Итора се водеше война от 244 години. Съществата, живеещи там, бяха наричани иторианци. Иторианците бяха кротки по природа, но откакто крактикулите бяха нападнали планетата им, те воюваха за свободата си. Не искаха да бъдат роби на пришълците и воюваха от много години за възвръщане на он ...

,, Великата Рилска пустиня ”
Рила е велика планина, прелестна земя.
Всичко в нея е толкова истинско, така красиво изваяно от природата.
Веднъж стъпил на нея, човек не може да не усети величието
й под нозете си и да поиска с цялото си сърце да се върне отново ...

Животът е изразена Любов
Животът е най-прекрасното и едновременно с това най- трудното нещо , което притежава всяко живо същество.
Той е като една пътека , която води до някъде, но няма да разбереш докъде, ако не преодолееш пречките и препядствията по нея.
Разбираш това едва, когато лошото отмине, о ...

И разцъфнал светът е,
в черна угар блести,
няма жадни амбиции
нито фалш от преди.
На Купидон със стрелите ...

Проникваш със скоростен влак в тунела на свойта реалност.
С моя влак – насрещно движещ се, ще се разминат само в миг.
ИСКАМ
да предизвикам сблъсъка им:
ЗАТОВА ...

Любовта материална
безпощадно
е и имàне
и е úмане,
създаващи проблеми. ...

Велко е приятел наш голям.
От всичко той разбира и не го е срам.
Кажеше ли нещо винаги то бе така.
Направеше ли нещо, то никога не бе беля.
Аз казвам "беше" не просто ей така, ...

Една фалшива игра
Сърцето ми сякаш се превърна в камък. Чувствам се като статуя - безчувствена, студена, с празен поглед и гладък мозък и единствените промени които настъпват върху мен - момичето от мрамор са следите на времето - това, което тече по часовник, което ме кара да порасна и да свикна с в ...

1. ИСКАМ да СВЕТЯ като свещичка в Твоите шепи. Да осветявам Храма – Себе Си - и да се кланям на Теб, Ти, Който Си Бога в Мен!
СВЕТЯ
@
2. ИСКАМ да съм СИЛЕН и як като бик. И тореадорът в мен да хваща бикът на физиологичните ...

1. ЗНАМ – отражение на сетивата ми е тази реалност. Владея
Знание - Сила - Безсмъртие чрез безпределни сетивни умения.
@
2. МОГА в един миг и себе си, и света да променям: АЗ разширявам
Вселената. АЗ - ът е Пътят и Истина и ...

Не улица, а бунище. Това си мисли, докато пресича улицата. Светофара го е погледнал със широко отворено зелено око и той засилва своя ход защото знае, че всеки миг ще блесне кървавото му око и автомобилите ще зафучат, като разярени дракони. Един просяк, точно на самия мост е подал измършавялата си р ...

тя е толкова далече
говори без да чува
а той минава между дните
между живота
в треперещите полусенки ...

Днес баба Мария се събуди както обикновено, точно преди първото кукуригане на петлите. Облече старата си изтъркана рокля с кръпки от време оно и запретна ръкави. Днес бе особен ден. Внука и щеше да си дойде и да отседне при нея за ден, два. Поне така подметна като се обади по телефона в къщата на съ ...

В онова безвремие,
се къпе крилата мисъл.
Умишлено сътворена
сред купища безмислици,
но криеща в себе си ...

Като скитник в своето някога –
за частица съдба
купувам умиращи сърца,
украсявам ги с малко нежност,
вдъхвам им малко свежест. ...

Обрах всички НЕ - та на интернета
и единúчки,
за да те имам.
Омотах римите,
коленичейки ничком ...

Люлям Вселената.
Усмивка да грейне
върху очите ти
милички,
миличко. ...

Шшшт, тихо! Недей да ми говориш, така или иначе зная как се чувстваш. Не искам да ми разказваш пак, колко си празно, уморено и същевременно тръпнещо в очакване на нещо ново, нещо различно от скучните сивотии на ежедневието, нещо емоциониращо и истинско. Не сърце, спри! Моля те, не ме натъжавай за по ...

НЯМА КОЙ ДА ТЕ СПАСИ!
Ти си в град пълен с хора,
но никой не иска да ти бъде приятел,
да бъде твоя опора,
на болката твоя да бъде слушател!!! ...

Тези думички,
тези хубави думи…
Нямаш право на тях
друг стои помежду ни.
Тези думички, ...

Какво значи да обичаш...
Да обичаш... Не иска ли всеки от нас да бъде обичан и да обича. Но да обичаш значи да те боли, само този, който не е обичал, не знае какво е болка. Често ние казваме “Обичам те” на някого, но всъщност едва ли някой си е задавал въпроса “Какво значи да обичаш?“ Толкова е лесн ...

Синът ми ме кани на танц…
Моето малко момче ме прегръща
с вдигнати слаби ръце,
но вече нежни по мъжки…
Сериозен и съсредоточен ...

пред очите ми необятност
някъде
зад хоризонта на моето утре
е най-прекрасното бъдеще
дано срещна светулка

В една дълбока и тъмна гора живееше един мечок. Името му беше странно за мечок, но някога майка му реши, че то е най -подходящо за нейното мече.
Медунчо? Не. Кръсти го Сънливко, защото най - много обичаше да спи.
Всяко утро едвам, едвам го изкарваше от леглото.
- Хайде, сине слънцето изгря.
- Добрее ...

Не ми се смей, когато плача,
но с мен, недей тъжи и ти,
ти обич моя, вечна, свята,
любов в безплътните мечти.
Не мога вече да те чакам, ...

Не искаш ли да се окъпеш в небесата
и като планински връх да си красив,
да прорязваш във сърцето синевата,
раздиращ залеза във облаците с кръв.
Не искаш ли да си на хоризонта,като ...

Строшете стъклената вяра

През свитък от минали съдби,
обрекъл на лудост сетивата.
През истини нещо кърви ...

Умиращият стон

Умиращият стон – не възкръсва.
Прекрачи онзи забранен праг
и онова сърце вече не покълнва... ...

Животът не е ден, нито два.
Животът е цяла вселена.
Животът е трудна борба.
Животът е филмова сцена.
Аз искам да имаме още от нашите мигове. ...

Искаш ли да можеш да летиш,
да усещаш в полет небесата,
да си сред безбройните звезди
и да се усмихваш на Луната?
Искаш ли да можеш да летиш, ...

Огънят на желанието ме изгаря отвътре.
Искрата на очакването ме кара да блестя.
Искам да викам, да крещя от щастие!
Тръпката ме стиска с лимонени пръсти.
Да, лимонени, като лимон от коктейл. ...

Бях добра...

Бях добра – вината е моя...
Страхът вече не владее сетивата,
събирам пепелта на покоя... ...

Когато ме любиш
разпускаш косите ми,
жадни пръсти пълзят
и изгарят гърдите ми.
И преглъщам целувки ...

Завъртя се пак в егоистични мисли.
От кръговрата им отново съм изхвърлен.
И пак съм сам сред преспи снежни,
кървящ, но благославящ любовта.

Една Черна точка,
преди Създателят да каже на Изгрева:
“Да бъде Светлина”,
в Черното Тъмно била част от голямото Черно Нищо.
Когато обаче забелязала Себе Си, ...

Правя
от всеки ден
(козуначен)
конски великден
кокуряк. ...

Обичай ме(н) и мен -
оазиса
пустинен,
наситен като
залеза ...