Бъди ми прилив среднощен,
по-нежен от морската пяна.
Милвай ме още и още,
да искам. И да остана.
Бъди самумът пустинен, ...

Мисля си за цветята, които не получих.
Мисля си за децата, които не родих.
Мисля си за розата,
която измъчих с фантазии...
Вкорених я в болката на сърцето си. ...

Мисълта ми е бялата птица,
Политнала с устрем към теб,
в твоя прозорец нежно наднича,
носи моята пролетна вест.
Тя чака да отвориш и чуеш, ...

Мъж и жена на средна възраст около четиридесет ,обикаляше китайски магазин за евтини стоки за дома . Пълнеха пазарската количка с бурканчета за подправки, възглавнички за дивана,ароматни свещи,саксийки,шарени чинийки, прибори и чаши .Жената се радваше като дете и очите й проблясваха при добавянето н ...

Още не бяхме разбрали
колко гибелно в Живота
е мъртвото вълнение.
В изкуството да хитрувам
не умеех да продавам, ...

Къде така загубих се
в очите на тази и онази
и напълно забравих за посоката,
в която бях насочил се?
И край нямат... ...

По
„Всичко тече,
всичко се изменя.“
са̀мо
Любовта не ...

Две очи се срещат с още две,
очите на жена или пък дете?
Две очи гледащи в душата,
какво ли казват? Кой да разбере?
Очите си говорят, но защо? ...

на любовта е
човекът - носител - и -
свѝше - обител

Добра среща, Беата!
Искаш ли по кафе?
Като ти гледам краката -
нямаш право на "не"!
Като ти гледам очите... ...

1Душата ме боли и за теб си мисля, а навън вали.
щом погледна твоя снимка тъй боли.сърцето...
2Дали при теб е същото, ми кажи..?
Навън вали и все така е пусто в моята душа.
3Душата моя се е свила сега тежи, ...

За реда
. Гости сме на земята, докато ни пази Господ ... Безкрайно сме Му благодарни ... А защо и ние сами не се пазим, подчинявайки се на реда, заложен от Него още с раждането ни ... И как да остане в нас редът докрай, ако страда възпитанието от родителите, учителите ... Виждаме много добре, какво ...

Vatra na obrazima
Bila sam dama bez nakita
i vojnik bez oružja.
Kao toreador, ulazila sam u arenu sa bikovima,
a izlazila sam sa ranama koje su zarastale. ...

А после? Ръцете безсилни са морни, сломени
и хладната вечност се вглежда в помръкнали взори.
И мъките стихват. Било то и мъки неземни –
напразно! Аз виждам как шества нощта с тиха горест.
Изминало пътя свой, слънцето в залез угасна. ...

Ljubav je soba za dvoje
Ponekad mislim da je sve uzalud.
Objasnila sam da je voda najčistija
i zaspala sam u snegu.
Volim duboki bunar sna ...

История по залез разкажи ми,
нека си почива светлината.
Една история да е във рими -
поезия докосваща душата.
Нека да е пъстра като есента, ...

По следите от твоите стъпки
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига, ...

Беше талантлив. Пишеше, разкази, поезия, рисуваше пейзажи и имаше собствено студио в местната кабеларка. В нея изповядваше младите таланти. Канеше в предаванията си гости, все хора на изкуството, било то музиканти, композитори и други творци от столицата и страната.
Това беше отбелязано подобаващо о ...

Безкрайна шир – звезди недостижими.
И път от стъпки – в грешки незабравени.
Руини в прах, опушени килими.
В неясен брод сълзите са удавени.
В тъгата на нощта звезди угасват ...

Музика-Георги Георгиев
Текст - Атанас Коев

ПРИСТЪПВАМ В МОКРИ ПРОЛЕТНИ ТРЕВИ
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, ...

Ежедневки 162
1. Маскирах се, като кораб... и пуснах котва в твоите очи...
2. Оцелявам с малко... но да е точно толкова, колкото ми трябва...
3. Плаша жените с размера... на своята простотия...
4. В логиката ми е силата... но не и в логичното мислене... ...

Свидетелство за управление на идентичности-
дефакто,само един реално го притежава,
деюре много други са си го присвоили,
но те участват само епизодично в романа.
А този роман-единствен е по рода си, ...

Вероятно съм твоят последен патрон.
Или съм цял резервен пълнител.
Може би неоткрит природен закон.
Или зареден за бой изтребител.
Аз съм клавишът ти, F1, хелп. ...

Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...

И се питам: Все в пети сезон,
в измерение някакво пето
ли живеят поетите, щом
всяка болка е белег в сърцето?
И дали (реторичен въпрос) ...

Тези клюки, интригите и глупостите всякакви....
Аз се чудя, не му ли на някого писват?
Тези приказки, простащини, а и подмятания -
докога все със това ще ни залисват?
Тези трикове селски - да, това ми е познато. ...

Ти си тук, в тишината край мене,
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...

За кой ли път,
Поезийо,
празнувай! -
Днес Твой е ден
и го ...

Всеки е виждал в зоопарковете как крокодилът си плува а около него крачат пеликани и фламинга. Как лъвът спи на един скок разстояние от зебри и жирафи. Или как в аквариумите акули лениво си проправят път сред гъмжило от риби. Тайната на тази хармония е проста: всички са обилно нахранени. Не е трудно ...

ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма! ...

След като умря сина ми
вкъщи всичко бе наред.
Опитвам се да търся рими,
но аз не съм добър поет.
След като умря сина ми ...

това което ни събира и
дели
думите
подобно дялан камък
или въздух ...

Гората бе притихнала след топлия пролетен порой, който се изля над нея през изминалата нощ. Зелена, свежа, увенчана с бисерите на бистрите капки, висящи по раззеленяващите се клони, тя приличаше на млада невеста, изящно пременена за сватбата със своя избраник. Склоновете наоколо, покрай които лъкату ...

Танцувам блус.
Самотен блус.
Във стария,
квартален автобус.
А той се мята ...

Ако не го гледаш, нищо не губиш, ако го гледаш, нищо не печелиш.
19.03.2025.

ЛЕТНИ УХАНИЯ
Някой хвърли по залеза шепа сусам
и зрънцата припламнаха – рой от светулки.
Безнадежден ли пътник се лута насам,
здрачината ли прашните щрихи целува? ...