Яви се в чекмеджето на бюрото
за взора ми парче от стар молив.
От минало изплува в миг едното
прераждане на дух наземно жив.
Макар цветът графитен да е сив ...

Шепне глухарчето: "повей"...
Белеят сенките на цветята -
ще покълнат новите надежди.

Чертаеше сенки нощта,
душата самотна обича
да търси далечна звезда
и нея на теб да нарича.
Чертаеше сенки нощта, ...

Готов за проблеми, Бартак приближи.
Какво искате?
Сегеван се извини:
Това са мои приятели, искаха да се запознаят с Трошача. Заедно постъпихме на служба.
Ако пребия някого, ще се зарадвате ли? Аз съм същия като вас, но направих глупост и станах известен. Такива ли са вашите мечти? ...

Не вярвайте на май, че пролетта е,
на хвърлей само. Всъщност си е тръгнала.
Крадец – дъждът отнесе дъх омаен,
треперят мокри три липи там, в ъгъла,
\ ...

Не съм окей, сред празничните чаши,
не ме вълнуват светските дела,
Не се забърквам, в лицемерни каши,
не ми е нужна… тази суета.
Отдавна спрях да чувам празни думи ...

Напукаха се устните от жаждата
на чашата до тях нестигнала.
Пустинята на дните стяга впряга си
и дюните безбройни пак издига.
Сред тях си точката безмълвновтренчена, ...

В ЗЕМЯТА НА СМЪЛЧАНИТЕ ЧЕШМИ
В земята на смълчаните чешми
аз хлътвам в старините си блажени.
Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени. ...

Бръчник по челото -
чалма от питони
застрашителни Алпи
над теб извиси.
Отвличай ги по-далеч ...

***
Гледаш го: в живота жив майтап.
Но вече е пенсионер от НАП!
***
Той пееше като хорист белканто. ...

Хубаво ми е името ти да изричам -
защото те обичам!
С твоето име цветята да наричам -
защото те обичам!
И всеки ден в тебе да се вричам - ...

Обичам роклите... така са лесни за събличане...
(И се усмихвам тука замечтано... за скритото под тях...)
Най-нежните ми думи за изричане
насочват ме по път... на сладък грях...
Представям си ефирно, как по раменете ...

Законното земно място
дори му е в излишък.
Не се бои от крадци и взлом.
Плаващ мехур от собственото му дишане
му е Дом.

Заспиваш ли или е трудно?
И аз не мога да заспя.
Изглежда двамата сме будни
и мислим: "труден...", "трудна тя..."
И двамата не бяхме лесни. ...

Израства от една тъга животът,
до първата илюзия расте.
До първата разкъсваща Голгота
и до сълзата тиха на дете.
До камък хвърлен с ярост и усмивка, ...

Този дъжд... Аз си зная, че ти си,
а липите са все не разбрали.
Зад сребристите лунни кулиси,
тихо, тайно душата ми галиш...
Този дъжд от мъглата съблича, ...

Нощта се спуска като втора кожа,
не я усещам, но ме покрива цялата,
тихо скърцат сенките по пода,
а стените шепнат тъжно - няма те.
Безмилостен свидетел е луната, ...

Силен порой заваля и разтресе цялото небе. Дъждът биеше по покрива с такава сила, сякаш искаше да влезе в къщата като неканен гостенин. Но въпреки това, вътре цареше топлина – онази, която само домът може да дари.
В този дом се намираше момиче, което седеше свито пред прозореца, увито в меко, вълнен ...

изгряват вредом
абитуриенти и
любов даряват
с младостта си - и творят
сърцато бъдността си

С твоите костюми – не вървя.
С твоя ум – не мога как да блесна...
Защо е тая злоба и сръдня?
Защо не се погледнем просто честно?
Ех, пустата житейска суета... ...

Метър е мярка за изтъркване на подметки.
Полезен джогинг е само бягството от света.
„Христос воскресе“ да не казват неборещи се с греховете си.
Син рестартирал, Отец ще преинсталира света.
Луцифер е максималният хакер - заличава съвестта. ...

Заедно сме, Господ ни държи,
даже по света да сме разляти.
Българското всякъде кръжи
и е несъмнено разпознато.
Песен или стих, или хоро, ...

За теб не говоря в минало време!
Не "беше"! Не! Ти си!
Макар далече - милиони години, цели
вселени -
Аз не "обичах"! Не! В обичта граматика ...

Зима. Здрач. Гора.
Черни, високи борове. Морно бял сняг.
Бавно крача към гората. Разгневен, без сън,
без цел, без песен, с пълни гърди, болен, печален, безнадежден.
Гората - спокойствие. ...

По филма „Любов“
Къщата беше на хълма – стръмен, планински, висок.
Стигнах до нея по тъмно. И със: Помози Бог!
прага – задъхан – прекрачих. Баба му знаеше, че
внукът е мъртъв. – Не плача..! Да си мълчиш, момче! ...

Защото те обичам непрестанно,
това е моя нежен урожай,
мигът не тръгва, иска да остане,
жадува си да си тече безкрай.
Безгрижно, без излишни сантименти, ...

Нека утре когато, Зората се пукне…
И Хоризонта от хълма се готви
да рухне…
Отново да тръгна, през всички площади!
През улички стръмни. И листопади! ...

Пуйет съм, ти си пуйетеса,
сакам римите си с твойте да омеса,
стилово да сътворим дуйет,
смес от кисело, солено и шербет,
а накрая, к'вото се получи ...

На Казанова ли се правиш?
Ще те бутна лесно да запалиш!
Мотора ти двутактов,
ама аз съм бърз и хищен фактор
Ако ми паднеш, ще те мачкам, ...