*****
Отдавна не мисля за нея…
Тя има си нежен съпруг.
Детенце. И работа- като фея.
Аз често съм ръбесто груб. ...

Хайде Симо, ставай вече,
отдавна съмна се навън,
сложи си новото елече
приятели те чакат вън...
В парка всичко е красиво, ...

Обещах си твърдостта на диаманта
дойде ли буря и трудност непозната,
от яркостта му да заслепявам фалша,
та завистта чак да се стегне в ханша.
Обещах си естествеността на перла, ...

Нито знам откъде, нито зная защо,
в час потаен дочух аз щуреца-солист.
Изненадан, дори вятър спря на место́,
поприседна смирен върху жълтия лист
с мисълта да викне поне три пъти „Бис!“. ...

Стих : Младен Мисана
изпълнение : Младен Мисана
обработка и музикален фон : Атанас Борисов
https://otkrovenia.com/bg/stihove/apokaliptichen-zalez
През синкавия пламък на мъглата, ...

Бяха изминали няколко месеца от схватката на Първичния огън със Светлината и Мрака. Стихийниците и Първите сключиха пакт, в името на добруването на континентите и кралствата си.
Децата на Еквалис се бяха завърнали у дома и се подготвяха за планираните вълнуващи промени. Ин`Велор склониха, въпреки го ...

Макар и да е рано, но тук ще отбележим една от характеристиките на Страха като цяло. Става дума за връзката между страха и агресията. Както ще видим по-натам тая връзка до голяма степен характеризира именно социалните елементи и обществените отношения на страха. Не рядко сме чували твърдението, че с ...

МЪЖКА МОЛИТВА
Нали на думите съм лесен,
и снощи се заклех в това –
да спра цигарите за месец
и бирата – за ден, за два, ...

Голотелесно и влажнотесно
пред мен отново си игрива,
а както е мъжеизвестно,
това направо ни разбива...
Невиннострастно ме поглеждаш ...

Есенното е красиво,
грее даже, без да иска,
цветовете се разливат
и се кипрят, и се плискат.
Времето е приказливо ...

Ще рухна днес — без капка жал,
ако в деня със тебе не пристъпя.
И нека ме замерят те с кал —
на дрехата си цвете ще закърпя.
Щом зърнах те, си казах — ще те имам. ...

Аз приемам, че Бог е създал(а) вселената, но не ми е ясно кой я е взривил? Оцелял(а) ли е Бог след взрива и има ли кой да ни остърже от стените на нищото,когато най накрая се разпльокаме там? Има ли и други вселени и има ли опасност и те да се взривят, защото кучето ми се депресира от фойерверки?
Ге ...

Под лозниците, в злато потопени,
във стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
под залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен, ...

Няма да забравя
старите момчета,
няма да оставя
спомени в несрета.
Имаше и грешки, ...

Мъка, мъка. Все едно ми е в главата –
има ли отговор на самотата.
За нея отварям вратата
и се хващам за главата,
не ми стигат даже словата. ...

Здрач зад стъклото
( Последна любов)
Това ми е последната любов,
натрошеното стъкло слепила,
изплюла самотата с апостроф, ...

Става дума за Страха от смъртта.
Някои ще кажат, че той не подлежи на дебат, защото е безусловен. Според други това е една непозната категория и те не знаят какво е да се страхуваш от смъртта. Веднага искам да уточня, че тук не става дума за непосредствения страх от смъртта, за Страха от опасности, ...

Усмивката му, белег от сатър.
Обноските, игра в театър.
Пред името му винаги е Сър -
Богат на чувства... колкото вибратор...
Очите, лед във чаша със уиски. ...

Прелива пак кротко във вечер
денят ми. Мирише на дим.
Отнякъде много далече,
го носи ноември. Незрим.
Прозорци блещукат, блещукат ...

ТОВА, КОЕТО КРИЕ ТИШИНАТА
Какво ли повече да ти река?
Не съм дочакала водата златна.
И сякаш тиха есенна река
животът ми изтече безвъзвратно. ...

Не ме чети. Припада есента,
замръзна красотата на луната.
Хладнее в моя поглед топлината,
изплъзва се бездушна утринта.
Издърпва я кафето от ръба, ...

КРАЙ ГРОБА НА ВИСОЦКИ
... преминала градините на май, в купето влезе тя – Марина Влади,
коси разпусна, сви се на кравай, но томче на Висоцки не извади,
погледна ме със бялото веднъж – направо с баданарка ме вароса,
и сякаш че сибирският камъш ме изплющя на руски с два въпроса: ...

Какъв паралел може да се направи между „електорално тяло“ и „фенска маса“? Защо футболните хора с небивала охота благоговеят пред последната? Защо често са в основата на грандиозни провали тъкмо поради това свое неистово влечение към многобройността на публиката?... - На тези въпроси правя опит да о ...

Какъв е генезисът на понятията „добро“ и „зло“? Каква е разликата между това действително да сме добри и само да изглеждаме такива? Защо злото в нас не само че е непреодолимо, но и често се оказва... неразпознаваемо?...

Често смесваме любовта и обичането до степен на неразличимост. Едно и също ли са обаче? Ако не - защо го правим?...

Така ми липсват нежните ти думи.
Навярно твърде дълго вярвах в тях.
Или пък беше блясък от безумие
и в чуждо щастие се разпилях.
Потайнице на мисли неизречени, ...

Замлъкнаха ли всичките поети,
та ти, любов, така осиротя?
И дрипите, от сметището взети,
прикрила си с изкуствени цветя.
Забравиха те всички музиканти ...

Вчера вечерта съседът ме покани на ракийка и салатка да гледаме изборния мач в Пазарджик. Буден беше, беше се регистрирал като онлайн наблюдател, та тъй и тъй щеше на прекара един час пред компа, та поне да има някой да му приглася и коментира перипетиите на играта.
Стадионът беше претъпкан, от нача ...

MEMENTO MORI
... когато те посочат с пръст, мисли какво добро си сторил –
дали било е честен кръст пред властното "Memento mori!",
дали добър си бил човек? – сред глутници от злобни хора,
дали – през погледа ти мек? – не е летял лъжовен кораб, ...

Тази вечер звездите не виждам!?
Зад облаци скрита, луната бледнее.
Сърцето жадува за обич и ласки...
но кой знае... защо ли ми липсват!?
Не за първи път се взирам в небето... ...

Във капката роса светът изглежда
чудесен, светъл, озарен.
Навярно мимолетност някаква се вглежда
отронила прекрасния момент.
А после, тя ще капне на земята ...

Дошла е сутрин с престилката си бяла,
но на слънцето дирята чезней.
Лагерният огън още сгрява -
последната главня в него тлей.
Сърцето ми, самотно в жарава, ...