На кого мъката си да изплача.
С кого тъгата си да споделя.
На чие рамо да положа натежалата глава.
Ще намеря ли очи, който не просто ще ме гледат
а ще успеят да ме видят и без думи без слова ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/zatvoreni-v-miga
ЗАТВОРЕНИ В МИГА
На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо, ...

***
Да те обичам беше порив -
чувство оголено, спонтанно и беззащитно…
Да те обичам беше изблик,вдъхновение и полет -
хармония и съвършенство преплетени в единство. ...

Дъжда плисна, та удави.
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка, ...

Ето го него убийствен, прекрасен
днес той не е същият, а толкова страстен.
Затваря вратата, излиза от вкъщи
и за да впечатлява не ще се усмихва, а мръщи.
Накипрен, наконтен забравил какъв беше ...

ДРАСКОТИНА
... смокинята на двора си окапа, хинапът подир нея си изгни,
и тихо котаракът ближе лапа, доде край него припекът пладни,
от туча над огнището ухае на печен патладжан и лют пипер –
ще ми даде един буркан назаем съседката, щом падне мракът чер, ...

„Живей на късмет, сине,
на всичко издържай.
И дето дойде,
там го вържи!“

участват : Атанас Борисов, Красимир/Козарев , Ангел Бисеров, Стамен Иванчев.

Животът - лабиринт
„тунелно парцелиран“ -
разнищва те без „финт“
и... без да е умиран...
Музикалният фон се състои от мелодия, предоставена за свободно ползване в сайта pixabay.com...

Book: Алеша Бесконвойный
Алеша Бесконвойный
Василий Шукшин
Его звали-то не Алеша, он был Костя Валиков, но все в деревне звали его Алешей Бесконвойным. А звали его так вот за что: за редкую в наши дни безответственность, неуправляемость. Впрочем, безответственность его не простиралась беспредельно: ...

Синигерът запя в гората,
калинка мрака попиля –
да ми покаже небесата –
червена, ситна, но с крила.
Не бе калинка – слънце ранно ...

Знаци на любов
Знаците на любовта,
Те са действия, картини -
Те "говорят" за човека,
Те добре говорят. ...

Взех си
бойният дух
и стрелите.
Салют
за твоите следващи, ...

Заглъхна песента на птиците,
и Слънцето намусено се скри.
Дъждът се стича пак по жиците,
и мокри пожълтелите треви.
Лятото събра си куфара, ...

Със сетивата усещам,
със сърцето долавям
и с разума разбирам,
че невъзможното не можем
да направим - да върнем времето, ...

Спи гората в долината,
окапват жълти листата
и раздиплят съня-воал.
Слънцето бавно гасне,
сянката зловеща расте — ...

Тези дни, видимо случайно /но нали случайността е допълнение и проявление на необходимостта/, попаднах на следния цитат от блог бг:
"Но даже Шуберт и Моцарт нямат по-красива мелодия от "Севдана" на нашия Георги Златев - Черкин":
https://www.youtube.com/watch?v=HyYx325VobM
Този цитат е взет от матери ...

Геополитически Българските и Албанските земи образуват Балканското ядро, на което се противопоставя Балканската периферия, и най-вече – сърби и гърци, водещи от 19-ти век до днес системна политика на присвояването на Български и Албански земи и генофонд. Част от тази политика е и стремежа за неофици ...

Когато
Когато някой ден ще си отида
след мене ще остане ли следа?
Надявам се да бъдат моите книги,
и стиховете-моята душа! ...

Дъждовна любов
Куплет 1:
В тишината на дъжда те срещнах аз,
с поглед топъл — като светъл прозорец в мраз.
Капки падат тихо, но в мен гори, ...

В скута бабин вечер тихо сядам,
а на огнището кротко къкри котле
и картини чудни с нея изживявам
от вълшебни приказки в мечтани светове.
Разказва баба ми за самодиви и юнаци, ...

като в сънлива мечта…
в мъглата не погледнах.
Мъгла, която крие пътя,
както времето крие истината.
и така трябва да е. ...

Припряна бях – за обич да измоля,
а ти чертожник – път ми начерта,
по който две ръце, искрящи, топли
към теб да тръгнат – за вечерта.
Без план написан – просто от душа ...

ПРЕГОВОР НА БУКОВСКИ
... не ти трябва да четеш Чарлз Буковски, като имаш мен –
мога да те изчукам под заслона на някоя есенна спирка в дъжда,
на тъмното стълбище в някой зимен вход – или на нудисткия плаж
в ранното юлско утро, докато Джон Лоутън бавно си скача в дънките, ...

Беше до мен,когато никой не беше
любовта ни бе силна,всичко гореше
направи пожар и напусна ме ти
остави ме мен срещу всички щети
Любовта ни бе силна ...

На Димчо Дебелянов
Ние българите с теб много се гордеем,
като теб и ние за България милеем!
Живя малко ти поете но остави следа,
вражески куршум покоси твоята снага! ...

Някога била съм бяла,
сводът галил ме с лъчи,
а сега съм почерняла –
любовта ти ми личи.
Някога била съм хладна, ...

Щастлива съм, нали съм млада,
а виж я нея като повяхнал лист.
Изморена, измъчена на клада,
проклинаща съдбата, антихрист.
Кожата ѝ е съсухрена и стара, ...

Създаден с дом. компютърно VST студио. И като стремящ се към реализъм, без илюзии съм, съответно и без илюзионни очаквания. Ние, т.е. и аз, от "ентусиастите" просто се забавляваме... "Забавлете" се и вие.

Текст: Християн Чорбаджийски - Krischo
Музика и изпълнение: AI

Кой духа „запечата“ в „бутилка“
и от „бурите“ стори... „пушилка“?
Кой забавата в труд „вкамени“
и таланта в експертност „плени“?...
Музикалният фон се състои от мелодия, предоставена за свободно ползване в сайта pixabay.com...

Политиката е само един от множеството социални феномени, при това - може би - далеч не най-важният. „Обраснала“ е с изненадващо нелепи предразсъдъци като този, че сме били тотално зависими от нея. Текстът е посветен на въпросните предразсъдъци, на необходимите им следствия и на техническата невъзмож ...

ЕДНА ТРОХА ХЛЯБ
... доде денят годината преваля – и тя лети към своя светъл край,
и аз – под своя залез на копраля – търкалям си горчивия кравай,
и си приказвам – врели-некипели – с отдавна отлетелия ми род,
какво сме дали и какво сме взели, за да ни има в тоя тъп живот, ...

Нека да сме много, нека да ни има.
Ще остане спомен, ще остане рима.
Лириката наша, знайте, е световна.
Талантлив народ сме, аз съм любородна.
И честит ни празник, български поети. ...