Огънят срещнал водата
в един ден необикновен.
Видял в очите и тъгата,
и останал от това смутен.
Ти защо си толкова тъжна, ...

Слънчев ден!
Навън е слънчево и топло,
и въздухът е осипан с пролетни аромати.
Птичките пеят своята любовна песен,
и вятърът танцува в ритъма на тяхната песен. ...

Метлата ми се счупи и това е.
В домашния съвет сме аз и аз,
моторна да си купя най-накрая,
решително и твърдо дадох глас.
Пребродих магазини към дузина, ...

БОГ СИ НАРАМИ ПЪТНАТА ТОЯГА
... три крадени талиги със злата върху баира залезът изсипа,
доде молитвата си дочета, и мракът взе да дърпа черна дрипа,
добър бе Господ в този Божи ден, запали ми свещицата във храма,
парчето хляб го сподели със мен, а двете риби ги приготви мама, ...

СТИХОВЕ ОТ МАРАНЯТА
Такава непосилна жар
разсипа из полята юли.
Крещях, че любовта е дар.
Но някой този призив чу ли? ...

Гледам те!
От прозореца на
отсрещния вагон.
Два влака. Две посоки.
Съдбата е хазартен ...

Сега е призрак този влак
и няма вече крайна гара,
но упорито пак и пак
котел до транс огняр разгаря.
Сред шум в Париж и като в сън ...

Една жена, нежна и красива,
тиха, спокойна и отзивчива.
Тя в живота си води борба,
по-различена е но е истинска жена.
Да тя има проблем със слуха ...

Ти беше Ад… а аз мечтаех Рай!
Помъчих се докрай да те преглътна.
Макар да виждах, идващия край
на моята любов… съвсем безпътна.
С ината на телеца, продължих ...

На моите приятели ...
С помощта Божия сбрани,
как близки сме, като братя…
В радост и грижи, всякога
всички, блестящи с чистота – ...

И тя ме забеляза,
по женски го показа,
усмихва ми се роклята с цветя...
Досипвам питието,
не гледам в деколтето, ...

Слънце грее, време златно,
край морето ще играя,
дойде лятото прекрасно
кули пясъчни ще вая.
С крачета босички по плажа, ...

Да бъдем отново заедно:
докато не са дошли ветровете!
И любовта на морето
докосне телата край бреговете.
Да бъдем заедно,когато ...

Не беше рай, дори не беше ад.
Бе някъде отвъд, отвъд далече,
бе сложен възел и първичен глад,
посока, вик и кръстопът последен.
След който има само тишина, ...

В годините не търся вечен връх,
а сянка под дърво с усмивка кротка.
Да бъда тук. Да дишам. Да съм с път
във времето... макар дошла за кратко.
Да се усмихвам тихо на дъжда, ...

Много исках - месец юни
щом завърша пети клас
да не ходим с Тати в Дюни
или близо до Бургас,
а да вземем… самолета, ...

От какво, от какво да се плашиш,
ти сърце? Вече всичко е път.
Зарежѝ полупразните чаши
и лъжите във виното. Кът,
са ти лудости светли, незнайни ...

Когато времевата ми спирала,
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят, ...

ЕСЕННИ СЕНКИ НА ЗДРАЧАВАНЕ
Нима за свойто бягство мен виниш?
Отдавна спряла съм да чакам нещо,
Небрежен – плисва сноп от светлини
и в мене става светло и горещо. ...

Когато аз творя,
правя го с любов и от душа;
не забравям и това,
на Богиня Фортуна да благодаря!
Тя с просперитет ме дарява, ...

Загризахме. Сметана и шоколад изпоцапаха устните ни, но ако имаш смелост да ги оближеш.
А времето си следваше своя ритъм, ден-нощ-ден-нощ...
Усещах как печеленето на пари се бе превърнало в нейна страст, в спортна злоба, да печели и да не се интересува от спечеленото.
- Петро, в събота вече ще сме о ...

ДЯВОЛСКА ПЕСЕН
Късно е вече за нови любови,
старите още не съм доживял,
късах вериги и брачни окови –
сякаш животът ми бе карнавал, ...

Дори мен самата до сепване слиса
инатът – в пустиня покълнал.
Законът човешки - на пясък написан,
доказа, че глупост е. Пълна.
Разтвори цветчета, разпери бодлички, ...

Слова не трябват, трябват дела.
Трябва ни само вяра една,
стига лъжи, предателства, кражби...
Последен Български лев ще загине.
Не трябват ни чужди любови. ...

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
Робърт Бърнс ...

Земя свещена, с древен, мощен зов,
люляла люлката на Божий свят народ.
Народ юначен, с пламък във кръвта,
посрещал бурите със вдигната глава.
От Ботев взел е огъня, що грей, ...

Мор сред панели:
зъби - чинели;
изход - шинели.

На гишето заставам, в ръката си трепетно стискам
шепа златни звездици – цена на заветен билет,
а по релсите вятър, навлякъл карирана ризка,
многозъбо се смее – сега ще го дърпам напред
този влак, дето релсите, сивите, скучните следва, ...

След лятото остана само синьото небе.
Остана вятърът с нежната си топлина.
Писъкът, раздрал душата откъде се взе,
да се разстила и кънти над голата земя.
Остана малка перличка от мида. И морето… ...

По обед
вдясно на пътя
колона от камиони;
имам гориво
Създадени пространства ...

Сътвори ме такава - непорочна, загадъчна,
всеотдайна, да вярвам в кармичното чудо.
Разпилей с ветровете аромат във косите ми
и вплети маргаритки за момичето лудо.
Обгърни ме в прегръдката на нощ теменужена, ...

Гара?
Билет?
И влак...
От гари на гари
тичах аз. ...

НАДЕЖДАТА
Надеждата от мене все си тръгва –
измъчена, но честна и добра,
а аз като удавница за сламка
за светлата й дреха се държа! ...