Бяха осем деца, като по план-четири момчета и четири момичета. Той беше най-големият, най-умният, най-красивият, иначе всичките станаха едри, високи мъже. Само той и брат му Кръстан бяха взели от майка си Пенка русите коси и сините и очи. Другите му двама братя-Петър и Тодор приличаха на баща си Най ...

Дойде време за разплата –
Плащам за извършения грях.
Заключена към теб е вратата –
Сам стоя на морския бряг.
В узото виждам твоето отражение – ...

Преди да продължи напред, през средния отвор, Грен измъкна мечът си от земята и го прикрепи пак, към своя гръб. От проходът по средата наистина идваше полъх на по-чист въздух, вместо обичайната смрад на застояло и разлагаща се плът. С надежда в сърцата, че скоро ще излязат и че ужасите са към своя к ...

аромат
макът сънува
целувките на пчелите
***
в скута ми ...

Бог седи на ръба на поредната вечер,
а ръцете Му трепват от нашия грях.
Уморен е, уморен е, човече,
и не крие горчилката, има и страх.
Той ни гледа - през нашите рани, ...

Той седи срещу мен
всред крайпътните макове
като огнени светулки
очите му искат любов
там, под стария орех ...

Намерих те някъде в полето.
Сред цъфнали теменуги и синчец.
Намерих те случаѝно ли в сърцето
обсипан с пъстроцветен венец.
Намерих те сред изгрева на слънцето. ...

Счупени ли сме?
Вероятно...
Вече не търсим близост...
Отдавна знаем, че е за кратко.
Вече не чакаме мила дума... ...

Какво ни казва древният певец?
Кой пръв от всички е сиял с венец?
Кой, всепобеден, е седял на трона?
Не помни никой тук под небосклона.
Фирдоуси, „Шах-наме“ ...

Рекъл е Берлиоз,
композиторът тоз:
- Живеещите от корема
не разбират
живеещите от сърцето. ...

На Иван Ненков
Препъват ме морета, планини и хора,
шагреновата кожа на паважа – също.
Но аз, обърнал гръб на вечната умора,
несгодите си още с две ръце прегръщам. ...

Понякога адски съм лоша
и късам от парка цветя.
Оставям боклука пред коша,
но в мене изгнива сметта.
В рецете цветята ми съхнат. ...

Липсва Том от своя дом!
На гурбет е във чужбина.
Бет попълва лексикон...
Плаче близо - от година!
Тя е вкъщи с три деца... ...

Последният лъч на септември
увисва над празните пътища,
водили някога в Рим,
днес нетръгващи никъде.
И сега, и навсякъде ...

Кранта мършава влачи талига
и преживя бодливи треви.
Ако падне – инатът я вдига:
– "Дий, мърцино! Стани и върви"
Изкривено от тежки дисаги, ...

Не бурята променя камъка,
а капката, която не се уморява.
Не викът убеждава сърцето,
а тишината, която остава.
Силата блести като мълния ...

Днес на вашето внимание, приятели, е третата част от мини-мюзикъла "Случайно срещна ни трамваят", осъществен с помощта на ИИ. Дано ви хареса!🙏🥰
СЛУЧАЙНО СРЕЩНА НИ ТРАМВАЯТ - 3
Представих ѝ се – казвам се Никола!
Дори и срещата да е последна
е редно да се спазва протокола. ...

Протягах се лениво в леглото...Сам. Нали имаше приказка и 100 пъти да се протегнеш сам, не прави и едно, ако си с мацка.
Погледа ми се зарея в белия таван, сякаш исках да открия петънца от ала-бала на мухи и разни други малки гадинки.
Премрежих очи и...
Нещо ме понаболяваше от дясната страна под сто ...

Когато бурята над мен се спусна,
не вярвах, че ще има светлина.
Небето беше сиво и безкрайно,
а вятърът разкъсваше мечта.
Дъждът отмиваше следите на надежда, ...

С различни роли, в хиляди каданси
от минало далечно до сега,
като дъга с преливащи нюанси
пътувам - да открия същността.
Ту малка, незначителна и сива, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава осма
Вехти страници за тъмни катакомби
„Сега малко за подземията под кулите - пишеше на страница 144 от петия си „Огнен“ дневник Прегал Ласти в началото на бележките си от петдесет и петия вертеп на мащабното си енергосборно начинание, ...

Пред бунгалото на почивната станция
рапанче търкам, свит като жаба,
а на пейката седнала, спазва дистанция,
усмихнато, тихо охранява ме баба.
От перилата на моста гледам целия свят, ...

Погледни ме, Юни, със добри очи,
нека има хора - слънчеви лъчи,
не мръщи небето, давай ми крила,
като бяла птица в тебе да летя.
Нежно с дъждовете, мило ни гали, ...

И когато спра да пиша тайно,
далеч от хорските очи,
когато нещо е умряло в мен и смърди,
ще се питам ли защо и кой ми го причини?
И когато сетя се, че човека, ...

Вазата падна.
Разпадна се тя
на хиляди малки стъкла.
Аз исках да ги събера,
счупеното да залепя, ...

Парите харчим след запои,
а чакаме пари от НОИ.
Пък питаме- бе, таз държава
що толкоз малко все ни дава?
Ми щото,братя, родни,мили, ...

Глобата се кове, докато е гореща.
Кучетата си лаят, данъкът си върви.
Краставите служители през девет баира се надушват.
Изтъка си платното и ритна бюрото.
Залудо стой, залудо пари не брой. ...

Малки пъргави краченца
тичат из поляните красиви
и калинки, кацнали по любопитните носленца,
пърхат с алени крилца свенливи.
Там ливадите зелени ...

Как всичко отминава
като стара песен,
останала в забрава
с текст безинтересен.
Мелодията само ...

Почетни граждани
По-четени граждани
Подотчетни граждани
Почетени граждани
Безотчетни граждани ...

Когато дойде катафалката,
ще си заспал навеки в мир,
ще пуснат те полека по пързалката
във гробищния парк за ориентир.
И после появяват се въжетата ...

Смениха днеска уредите ми. Нови. Излъскани, без никаква боклучка.
Дистанционно ще ме отчитат. С компютър.
Топлофикация и вода.
А жена ми каза да измета, преди да влязат.
Сторих го. ...

Друга на друг във всичко е смяна,
безусловно равни са мъж и жена.
Здрави дами днес са охрана,
а певица красива пее с брада.
Суфражистки във война с орисията ...

- Последният да влезе – медицинската сестра с вид на проскубана дропла се подаде от вратата на докторския кабинет и издума фразата без да внася излишна емоция.
Присъстващите десетина пациенти се огледахме с учудени погледи. Най-изненадания бях аз. Защото бях пристигнал последен. И защото пред мен пл ...

Очите ти оставят отпечатък
по моя гръб – и го превръщат в рана.
Обърнах се – ти вече бе оттатък –
сред диплите на тъмнина смълчана.
А стъпките затрупват булеварда ...

ДЯДО ПОП (Васил Иванов):
В селцето ни спокойно се живее,
а аз съм поп Генади – благ пастир,
но Дяволът реши да се посмее –
изпрати от града един вампир. ...

Душата ни е скитник във безкрая,
пристига тук със куфар грехове.
Не помни точно прелестта на Рая,
но носи белези от векове.
Животът нов е недовършен устрем, ...

Пред прага тих на твоята душа
за миг се спирам аз, скиталец сам.
Но този път не ще се изкуша
неканен да почукам на вратата.
Ще продължа напред, далеч, натам - ...