Contemporary authors work: literature, music, art etc.
389K results
Дъгоцветна
🇧🇬
По кожата ми бавно се разлива
отблясък, който няма точен тон.
Понякога съм рана, още жива.
Понякога съм броня и заслон.
По ръбовете ми се чупят сенки ...
12+Душа на Воин - книга трета (Глава Тридесет и Девета) 39
🇧🇬
Докато тримата приятели и бойни другари напредваха все по-навътре и по-навътре в пещерата Джан-ли, Грен забеляза колко висок започна да става проходът, през който преминаваха. Той беше вече над четири метра висок и на места по неговия таван имаше огромни скални късове и много сталактити. Тримата вър ...
Псевдопоема
Сядам и „сèсийно” почвам да мисля,
но нищо конкретно във моята глава.
Чуждите лекции ветрѝлно разлиствам.
Колко много материал се събра! ...
14+Заветът на краля - Глава 6: Пазителят на короната
🇧🇬
Анторн въртеше короната на Лангустия из ръцете си. Бертранд бе искал той да посочи новият и господар и ето, че желанието му се сбъдна. Макар и още да не бе сигурен защо. Надяваше се скоро да разбере. Регентът внимателно сложи короната обратно на постамента.
– Ще трябва да ти намерим нова глава. – ка ...
Ела и спри. И повече не тръгвай.
Без мен. А с мен - където искаш полети.
Сърцето и умът ми се надлъгват
с небето, откъдето падна ти.
Без мен не тръгвай. Няма да се бавя. Една цигара на балкона ще изпуша, ...
Една въздишка тихо се отрони
през допира на меките листа,
издиша под надвисналите клони
и падна в топлината на пръста.
Една въздишка натежала в мъка, ...
Пропищя петел. А беше късно.
Песента му звънна непривично.
Мама се размърда и се смръщи –
в тъмното прилича на момиче.
В тъмното изглежда да е силна. ...
В мълчанието между два удара на часовник
виси прашинка светлина
ни жива, ни угаснала,
като спомен, който не помни кого е обичал.
По каменните стъпала на утрото ...
Не бива да си тръгваш! Остани
в света на красотата необятна.
Душата трябва вечно да е жадна
за любовта от бъдещите дни.
Издига тежки, каменни стени ...
Истинският джентълмен не се ражда само с костюм и изискани обноски,
а с чест, доблест и уважение в сърцето.
Джентълмен.
Той не крещи, за да бъде чут,
нито изтъква своята сила. ...
Пред вас е втората част от мини-мюзикъла "Случайно срещна ни трамваят", осъществен с помощта на ИИ. Приятно слушане, приятели!👍🥰
СЛУЧАЙНО СРЕЩНА НИ ТРАМВАЯТ - 2
Сънувах го и исках да го зърна,
но тази среща днес ме изненада.
Не знаех, че сърцето ще ме върне ...
Сънувах го и исках да го зърна,
но тази среща днес ме изненада.
Не знаех, че сърцето ще ме върне
във време на копнеж и серенади.
И оня ден на връщане към вкъщи ...
Поезията на С. Кр.К. звучи като да е писана от просветен пчелар, който отказва да сгъне колене пред главните букви. Авторът е направо в партизанска война с граматиката и се прави, че пунктуацията е капиталистическа измислица. Потокът на мисълта върви меко, но леко накриво. Абсолютно е убеден, че бук ...
Ще съм млада трева. Неогазена свежа и мека.
Още мога това – сред трънак да ти бъда пътека.
Цяла нощ слушам как в песен славей светулките ниже,
още мога сред мрак да ти бъда и пристан, и ближен.
Ще съм тази луна срамежливо примигваща горе, ...
31. По зорна доба. Сосандра и Вълкан се венчават на Брачното ложе в Бегликташ
🇧🇬
Сред гора бе високое бърдо,
разтворена на върха поленка.
Бранище сходно юнаком твърдо
с гъста укръжено бе дъбравка.
Георги Раковки, „Горски пътник“ ...
Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава седма
Експедиция до края на света
Лятото вече клонеше към края си, което личеше и по все по-честите рехави снегове, заменили характерните за летния сезон в Кандра предимно дъждовни валежи, когато една сутрин Раджи Тамити свика на извън ...
И някой някъде за теб мечтае,
и влюбен те сънува в нощен час.
Далечно непознат любов желае
и този някой... може би, съм аз.
От Млечен път дочувам топъл глас, ...
Няма смисъл човек да се буди по първи петли. И по втори петли няма смисъл да се буди.
Най-добре е да не се буди. В това състояние човекът е най-продуктивен: спи, не сънува нищо, не възнамерява да безпокои околните и е съвсем безвреден. Винаги съм казвал на моите началници, че е по-добре нищо да не п ...
-Тошкаа, де тръгна пак, де подкара туй магари? - провикна се дядо Латин, сякаш се мъчеше да надвика колелетата на каруцата.
Дядо дръпна юздите на магарето, то спря, оставяйки гъст облак прах подире си.
-На тез убавите деча диня им съ дуялу. Тий ощи ни са уздрели убау, ама ут ушчера са мъ замолили. Ш ...
К’во е животът? - мразя живота - си, ми, ви.
Колко пъти едно тяло може да мухляса?
Колко пъти да си бия дозата щастие?
Пламнали гениталии и мисли - какво нещастие.
Тя е облак - бяга по ледени пързалки и търси погледи. ...
16+Душа на Воин - книга трета (Глава Тридесет и Осма) 38
🇧🇬
Шест или седем, черно-зелени, едри паяка се движеха напред към ловната група през многото,на гъсто оплетени мрежи. Насекомите пристъпваха и доста предпазливо, на осемте си дълги крака, незнаещи какво да очакват от натрапниците в дома си-леговище и спряха на три метра от Грен, Лиза и двамата тъмнокож ...
Какво от това, че чорлави сме с утрото,
и търкаме сънливите очи!
Небесата се разтварят в ярко синьо,
ята прелитат, вятърът шуми!
С чевръсти стъпки спуща се ...
От ялова преписка казус изважда.
*
*Служител, който не знае да лае,вкарва ревизор в кошарата.
*
И кьосавият чиновник си потрива брадата с банкнотите от подкуп. ...
Пак пръкнахме се - с руски кабинет:
с подлоги на рашистките чифути!
С един фатмак, с объркан мироглед,
вербуван от копоите на Путин.
За Киев той побърза днес да спре: ...
Слънцето ме дръпна силно за ръка:
– Хайде, тръгвай! Чака те игра!
Вятърът и той ме гъделичка по носа:
– Време е за пакости и чудеса!
Куфара отварям, стягам го завчас – ...
Във трюмовете зрееха мълчания,
солени както скъсаното време,
което ни подмами с обещания
за сбъдване. Преди да ни ги вземе.
Не търсех бряг. Вълните заобичах, ...
1.Жената казва с леко строг глас.
- Какво зяпаш такъв?
- Спокойно, ма. Гледам красиви неща, не гледам теб...
2. Жената пита.
- Добре де, къде е логиката? Обул си и слип, и бански върху него едновременно... ...