Замисляли ли сте се някога дълбоко и искрено пред себе си: "Защо пиша това?"; "Защо поствам това?"; "Защо правя това?"; "Защо се държа така?"
И още "защо"-та, зад които стои някаква мисъл, чувство, проявление, действие, събитие... А понякога, даже епохални събития.
Не се говори много за суетата, не ...

Що таз дума хубава
не се вижда в човека?
Щастието не е в злато и слава,
нито в шумни, далечни мечти.
То не е в злато и слава, ...

Това, което ни дели, какво е?
Нима е само страх в теб?
Това, което те спаси – какво е?
Не е ли онзи миг със мен?
Когато седнали наблизо, усетихме взаимна топлина. ...

Хора, родени в спомени
Една секунда.
Щракна. Обърна
всичко, в което вярвах.
Къде си. ...

Гледах я как си отива.
Не плачеше. Тя не го правеше никога. Просто подсмърчаше. И сега така я виждах – как държи с лявата си ръка кърпичката и я пъха в носа си. Готин навик.
Прозорецът беше мръсен. А исках да видя всеки детайл. Това беше раздяла. Може пък да е последната. Изтрих с опакото на ръката ...

Тъжно е... тъма поглъща тишината.
Народ безименен мълчи...
Кой виновен е за туй, което
днес се случи? Тишина.
Къде сме!? Дали сме някога ...

Светове прегръщат се във вихър...
И Минало, и Бъдеще едно са,
и страшна буря е със рев на тигър,
Фортуна неизбежно се ядоса.
През времена препусках аз, до тук. ...

Текст и музика: Миглена Миткова
Аранжимент: Suno AI
Когато е тъмно и целият град е прегърбен от прах,
пак си мисля, ще бъда ли някога аз като тях -
като тези фасади със грим. ...

Не я търси. От нея сянка само
остана нейде в тъжната душа...
Предишната жена сега я няма!
Сивее само пепел, след жарта.
Не я търси. Сама пое си пътя, ...

Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А в дома ни ...

Ах, мила моя майко,
Закрилница бе ти за мене –
детето твое изнежено,
което не можа да те опознае
дордето ти беше жива и добра! ...

Песента е в стил мелодичен Дет метъл, по текста на едноименното ми произведение.
Генерирана е с Ai но само музиката, по зададени от мен конкретни критерии. притежавам всички авторски права по създадената по този начин песен, за което имам издаден лиценц от компанията, предлагаща Ai.
Текстът е оригин ...

Стоя на ъгъла на кръглата
планета,
провесила глава под мен
И гледам времето летяшо,
задъхано от утрешния ден ...

Пак добре, че Доналд Тръмп не е объркал Венецуела с Венеция!
Тогава вече щяхме да имаме дипломатически цирк от световна класа: американски войници на гондоли, Тръмп да обяснява на туристи как „Мадуро се крие под моста Риалто“ и Путин да се пита дали да прати военен кораб по Канале Гранде.

Сурвачката ми е изцяло натурална –
Без пластмаса, ГМО-та и такива!
Очаквай ме, като Снежанка в свойта спалня,
Ще я почувстваш, обещавам ти, на живо!...
За здраве и късмет ще те обруля ...

Морето се влюби
в луната.
Милваше я,
къпеше я с пяна.
И водата му започна ...

Беше отдавна, бе най-хубаво време,
бумтеше старата печка на дърва.
Баба плете чорапи, а котаракът дреме,
на печката къкри глинен съд с бобена чорба.
Бяхме малки добри, понякога палави деца, ...

Доза - стих: Любовна от yotovava (Валентина Йотова) (otkrovenia.com)
Музика и изпълнение: ИИ

Спава небо уморно
после заласка минулог дана.
Лежим у мраку усамљено,
од сећања на тебе заробљен.
Сада горим, али знам - ...

Текст : Мария Панайотова
Музика и изпълнение: ИИ
БЕЗПОЩАДНО
Ти ме пи като вино, но слаб ти е ангелът,
щом дошъл си да тропаш на портата моя. ...

Разсърди се вятърът. И на кого ли?
Гневът му е просто природен закон.
И доземи сведе дърветата голи,
на сили неведоми сторват поклон.
Какво ти е нужно? Колиба и хляб, ...

Damnations I hear
the harvest is near
Damaged dreams.
Perished wings.
Acid beams. ...

Ако я нямаше мечтата –
да стигна чак до Мозамбик,
едва ли щях до небесата
да драпам като Моби Дик!
Да гоня облаци и птици, ...

Коледно време е, 2004 година. Детската болница, в съседство на Окръжната, е препълнена. Сутрешна визитация при завеждащата д-р Ангелова.
– Чие е това дете..?
Напред излиза слаба, съсухрена ромка:
– Мойту...
Д-р Ангелова я оглежда критично, след което пита: ...

Питат ли те дей парата
е най-малко на света –
де по Коледа в хазната
смитат левчета с метла.

Тази нощ бавно ще пиша
за всички бушуващи рани.
Истината е жива и диша,
дано думите бъдат разбрани.
Много ме болеше и още боли, ...

Животът е болка. Животът е вик.
Изписан на лика, а всъщност велик.
Вещае ту радост, а после тъга.
Оплита те в примка от вечна игра.
Танцува ту танго, танцува туист. ...

Глава двадесет и осма
„Разпален“ от целувката на Юда,
сега си само вихър и възбуда!
„Пиянството“ ти е неизразимо,
ала - Уви! - ще стане... непростимо!“ ...

(Всички прилики с действителни лица и събития са случайни)
В малкото селце, сгушено в полите на планината, Ангел и Костадинка деляха залъка си от години. Деца така и не им се родиха, а младостта им беше белязана от несгодите. Ангел, когото всички наричаха Аце, беше глуповат, посредствен мъж, шумен и ...

Оттук-оттам, сегиз-тогиз
отварям простички творения.
Просто навик, никакъв каприз
да открия мойто стихотворение.
Аз си падам по поезията проста. ...

Когато тишината спря да вика...
Когато сълзите са горчиви!?
Когато лъжата по-вярна е от истина...
Загиваме, продадени за слама.
Тълпата, тя, е малаче младо!? ...

/по приказката „Снежната Кралица" на Ханс Кристиан Андерсен/
Живеели нявга в далечна страна –
две дечица добрички, Герда и Кай,
най-близки и верни били на света,
особено пролет – през месеца май, ...

Слова пак са тук, нощта е млада,
нашепват за било и небило,
перце от бяло ангелско крило
на листа неизписан тихо пада.
С магия, или златен лунен прах? ...

Хич не ми е приятно това, което ще напиша.
Затова ще гледам да е кратко.
Най-голямата банкова криза в Европа след Втората световна война се състоя в България. Беше 1996–1998 година.
Сложиха ни намордник, валутен борд - БНБ вече не беше същата, не можеше да финансира банките, не беше кредитор от посл ...

Текст: Авторът
Музика и изпълнение: ИИ

(Всички прилики с действителни лица и събития са случайни)
В прашния въздух на малък северозападен град, където слънцето сякаш жалеше повече, отколкото грееше, Катя бе научила уроците на живота по трудния начин. Ромският ѝ произход често бе стена, а бедността – постоянен спътник. Детството ѝ бе беля ...