Волята ми си дойде,
Съзнанието мое
Отпреди,
Моят дух велик.
Каква радост е това, ...

Б Е З И З Х О Д
Колкото по-често се питам,
дали някой дава си сметка,
защо постоянно залитаме
уж към Слънцето,като слънчогледите, ...

С огнен чар стоиш пред мене -
истински сега съм жив!
Чувствен облак ще ни вземе -
път рисуваме щастлив...
Галя голото ти тяло - ...

Дали ще си припомниш някой ден
за оня мъж във тебе лудо влюбен!
Дали ще си припомниш някой ден?
Не ми се вярва! Ще е цяло чудо!
Животът и без мен ще си тече. ...

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя;
блажени, които не са видели и са повярвали.
Йоан 20:29
Отпусна печално ръце тишината,
прозрачният въздух замря ...

От повече от десетилетие ме мъчат екзистенциални въпроси и не ми дават мира и покой за дълго... Чувствам се сякаш са ме пуснали в един огромен, суров свят, в една безмилостна игра, без наръчник, без обяснения какво трябва да правя тук и без ясна цел и посока! И винаги ме преследват въпросите: “Какво ...

Късно се сети да бягаш,
станах почти за ремонт.
Слънцето в залез поляга
на разжарен хоризонт.
Старата песен утихна, ...

С носталгия другарите са болни,
тъгуват за “онези” времена:
врещят срещу Европа, недоволни,
развявайки съветски знамена.
Те искат пак альоши и катюши ...

Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
И още веднъж като дежавю
ти отново ме лъжеш,
а аз отново ти вярвам.
* Дежавю – от френски на български "вече видяно" ...

КУЧЕТО С ГОЛЕМИТЕ ОЧИ
Кучето с големите очи
и с език – по-фин от маламашка,
цял ден покрай мене си клечи
и върти признателна опашка. ...

ХРАМЪТ НА ЛЮБОВТА
... мечтая си да бъде вечно лято
и да се барнеш в роклица от лен,
щурците да ти свирят пицикато,
когато влизаш в стаята при мен, ...

Тишината ми понякога крещи,
Като ехо на несбъднати слова.
Искам толкова неща да кажа,
Но от устните излиза тишина.
Из мастилените писъци потъвам, ...

Иванчо: Тате, кои са най-тъпите хора на този свят?
Бащата: Военните и комунистите!
Иванчо: А защо, тате?
Бащата: Защото, когато Господ раздавал акъл военните били на маневри, а комунистите на партийно събрание!

И погледна към стария свят
незараснала кървава рана,
в миг луната, а людете спят,
в своя сън по-добри ли ще станат?
И в съня си купуват и знам – ...

Спомням си как след погребението на една възрастна женица сломеният от скръб съпруг, който имаше само основно образование, сподели с мен нещо крайно неочаквано. Той каза, че жена му не е починала, а е отишла толкова далече, че не може да се завърне оттам. Необичайното му заключение ме завари неподго ...

Макар да ми казват ‘стегни се‘,
май аз съм напълно разбита ...
Мъжът ми литна - непрежалим,
почти цял живот с него делих
помисли чисти, дела добри ... ...

Кой уби вестоносеца...и защо,
Бога ми, му турихте Кръста!
Защо забравихте добрините...негови.
Горчат ли ви тревогите.
Защо забравяме какво е добро... ...

АВТОПОРТРЕТ С МАЛКО УИСКИ
... уиски с лед, газирана вода и мъж, загледан в мократа витрина,
лула тютюн, печал и свобода – и самота! – мечтана от мнозина,
не е за всеки този мил уют! – за веселата гмеж е просто скука,
ще трябва да си адски много луд, или от нищо да не ти и пука! – ...

Семейството се връщаше от седмичния пазар. Носеха торбите с покупки умислени. Парите не стигаха. А искаха скоро да станат трима. Не се отказваха от опитите за бебе, но от година не се получаваше; не можеха и да признаят, че финансово сами няма да се справят.
На крачки от входа на блока им видяха кот ...

Младата жена беше коленичила на килимчето, главата ѝ покрита с бял копринен шал, с който сякаш искаше да скрие мъката си от всички, беше опряна на мраморната плоча, а дланите ѝ прилепнали една в друга. Устите ѝ шепнеха с жар думи, които се чуваха само от нея и Бог.
Зад гърба ѝ стоеше млад мъж, който ...

„Добре
дошли в
школо̀то ни, деца!“ -
изписва тебеширче по учебната
дъска и приласкава ги привѐтливо, ...

Бих дала всичко сега да си го мен,
сгушена в прегръдките ти аз да бъда.
Притихнала, унесена във сладък плен,
сърцето ти как бие тихичко да слушам.
В очите топли аз да се оглеждам, ...

Гневът ми острие е на бръснач,
косата на Смъртта
по здрач,
и огън във плътта.
Омразата ми лед е острозъб, ...

***
Живях във спомени и дни измислени.
По прашните пътища на живота вървях-
с очи невиждащи и затворени…
Огризки от сънища и блянове след себе си хвърлях, ...

Законът за защита на класифицираната информация забранява да съобщите на някого за изневяра от партньорката му.

Самотен и забравен, той се взираше в тъмното нощно небе. Там, сред безкрая на сияещите звезди, търсеше утеха. Отпиваше от горчивата хмелна магия и тежко, жадно преглъщаше.
Размишляваше за грешките си — а те не бяха малко. Някъде беше сгрешил дълбоко, щом единствено звездите му правеха компания. Търс ...

Толкова е просто. Навършваш 40+/- и започва да ти доскучава. Три пъти по грозен си, както и човекът до теб. Смяната обаче не е съвсем етична.
Питаш се, това ли беше?
Почват странни хобита и сбирки. Сънища от несбъднато минало.
Ти си твоята любовна история?
Твоите творби и кариера? ...

На кривата ракета – космосът ѝ пречи. Аз не познавам значението на думата скука. 48 часа да трае денонощието ще запълня всяка минута. Учителката ми в първи клас казваше:
"Залудо работи, залудо не стой"
Телевизия почти не гледам, от сериалите ми се повръща, физическият изглед... Важен е донякъде дори ...

Отдавна не храня… илюзии,
че мога да срещна жена:
добра - вдъхновяваща муза
за клетата моя душа.
Но онзи ден - чудото стана - ...

МЪЖКА МЕЧТА
... отвъд обикновените неща, с които съм привикнал да живея,
си имам много мъничка мечта – да купя малък остров във Егея,
колибка на ръждивите скали от плажните тръстики да ти вдигна,
да ветролееш рокли и поли край мене под Луната – тънка мигла, ...