Твоята красота – планетарна величина,
в геоложките епохи – фосил от вечността.
Твоето обаяние – аура безкрайна,
фундаментална пета сила тайна.
Твоето лице – галактика спирална, ...

В нощта, когато всичко онемява,
а вятърът забравя своя път,
една луна без светлина изгрява
и гледа мълчаливо този свят.
Не свети само сянката ѝ диша, ...

Да паднеш от прозореца в Русия,
това изобщо не е новина.
Руснаците летят на поразия!
Това е спорт в огромната страна.
Това е спорт, и хора, “самоволно” ...

Камбани бият, ден пресвят е,
застанал на самия ръб
светът от алчност е разклатен,
в очите ти светлее скръб,
която, ако я изплачеш, ...

Стана рано отзарана
хубавица, мома Стана.
Рано за вода пойде,
през дълбокото дере.
Със кобилица през рамо ...

На времето в пазара неизбежен, един купува, друг продава. А трети само гледа. На житейската везна са стоки много. На житейската везна стоим и ние. Кой, защо на нея ни е сложил? Да слезеш няма как без купувач. Цената си не знаем точно. Надут балон, колко може да тежи!? Но мястото и той заема. Опитват ...

Тъжен пейзаж
Гледам Дунава от терасата си
и виждам,как постоянно губи ниво-
надявам се за истинско стряскане
от тези,които ни докараха до този позор, ...

На Мария Панайотова
Светът ни грее с името лъчисто,
че Дева Майка спуска благодат.
И всяка втора носи го пречисто,
за да цери със обич този свят. ...

Всички рози прецъфтяха,
църквата – в зеленина.
Кестените – тъмна стряха,
не пропускат светлина.
Но е някак си уютно – ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава шестнадесета
Победоносният марш на север
Нощният дежурен на пост №77 видя ригерите малко преди полунощ в последния ден на първия клап от есента. Валеше обилен сняг. Ето защо му бяха нужни още два-три стреза, за да е сигурен. Едва тог ...

Прощавам ти. До следващия мрак.
До следващия повик на луната
и до смразяващия черен грак,
безмилостно порязал тишината.
Прощавам ти и крехката вина ...

Петнайсти август сме – сред лято.
Запяха птици в ранен час.
Денят разцъфва от позлата,
Мария, щом си между нас.
Ти носиш обичта безкрайна, ...

В сапфирена мантия тихо заспива
тамянният здрач над притихнал олтар,
а топлият восък секундите слива
молитвено, в сянка над златната жар.
Ухаят босилек и зрели смокини, ...

И сложена на висш пиедестал,
тя, глупостта, ще бъде глупост пак
и с гордостта си, сляпата, без жал
ще мачка истината с подъл крак.
Ще хвърли любовта в дълбока кал, ...

И отново събирано оттук-оттам, но без посредничеството на АI.
.
....---.. '' .Уж било скъпо тази година на морето, а чадър до чадър, хората налягали като копърка в тенекиена кутия един до друг, добре че слънцето грее еднакво за всички.
До мен две полуизлегнали се мацки, около тях момченце прави пясъ ...

Що е то творец?
Като свирещ щурец
в самотна поляна,
без публика така желана.
Дали вятърът песента му ще разнесе? ...

Любовта с много думи наричаме -
някои нежни, други са парещи,
но винаги знаем как да обичаме.
За нея всички родени сме знаещи!
Понякога тя ни е толкова сладка, ...

[Verse 1]
Носиш име на блян и магия,
със цвят на златна тишина.
Ти носиш името Мария —
най-скъпата на Бог жена. ...

Носиш име на блян и магия,
със цвят на златна тишина.
Ти носиш името Мария —
най-скъпата на Бог жена.
Когато се усмихнеш мило, ...

[Verse 1]
Като небесен лъч над грешната земя,
ти слизаш тихо в дните ни, света Мария.
Да стоплиш с майчината си ръка
сърцето, което в мъка плаче и се свива. ...

Като небесен лъч над грешната земя,
ти слизаш тихо в дните ни, света Мария.
Да стоплиш с майчината си ръка
сърцето, което в мъка плаче и се свива.
Не носиш нито слава, нито власт голяма, ...

Крия Мими с мимикрия.
Четвъртитата му глава бе приютила мозък на кръгъл глупак.
Не знаеше нито точната дължина на носа си, нито разстоянието между очите си, нито височината на челото си. И въпреки това го смятаха за лицемер.
Потиснах първичния си рефлекс да дам на вторични суровини книгата по геолог ...

"Каква измама са светът, животът, вечността
и колко тесни са пространствата им
за нашите желания"
Екатерина Томова -. "Носталгия"
Надежда ...

ДЪЛБОКА ОРАН
Да помълчим за мъртвите, които
насън надничат в нашите пробойни.
Дойдох им с винце и със сладко жито,
свещици палнах три – заупокойни. ...

Вглеждам се в утрото на безкрайно синьото море и небе...
И дишам...
Дишам, свободна от позора суетен, в който зарит е света.
...
Не съм сама... ...

Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа, ...

Август притихва.
Есента диша близо.
Медено тъжа.

Обляна от лунна светлина,
стоиш на плажа тъжна и сама.
Страда твоята нежна душа,
ранено е твоето сърце на сърна.
Покорно навела надолу глава, ...

Тази нощ тишината почука на вратата ми.
Не с ръце със спомени.
Влезе боса, остави следи
по пода на моите премълчани дни.
Не каза нищо. ...

У нацистко иго примирен,
под болшевишко - по-угнетен,
сред популистко - най-победен,
от права човешки все лишен,
живот ми не живя, ...

Не грее слънце, грее мараня
и август сякаш в пещ ще се запали.
Остана ми надеждица една...
Да падне дъжд...Кога? Едва, едва ли...
Щом лятото реши да продължи ...

Относно френската... реших да я възпея!...
И вдъхнових се, като древен бард -
Открих гигантско вдъхновение във нея
и вяра твърда... в малкия талант...
Запитах се единствено - Защо ли ...

Познавам този тих и късен час,
когато есента на прага спира.
Денят изтлява тихо и без глас
и черно-бели сенки тук намира.
Светът навън заспива уморен, ...

Събраха се животните в гората
да пийнат лимонада на обяд.
И да направят план във планината
срещу един противен дървояд.
Той бе едно… всеядно насекомо! ...

Момчета и момичета… Деца!
Невръстни, но ловци на педофили!
Альоша им е символ във града.
Човекът, на Джендем тепе убили!
Убивали го дълго… с часове! ...

ДНК кодове
Днес, като се върна от работа,
новата ми съседка, Миленка,
ми се оплака, когато излязох на терасата,
че котката им Лиска зарязала малките си бебета ...