ИИ разбра, че дума „мент“ е съкратена от „менте“.
ИИ схвана, че слово „кап“ е обратна на „соц“.
ИИ без свобода е само първата буква.
ИИ без втората буква е типичен човек.

На Д.Б.
Тя долетя върху нежни куплети.
Като ято птици, които се гонят.
Моята стая отново засвети
и мазилката спря да се рони. ...

Има часовници,
които никога не закъсняват
не защото измерват времето,
а защото отдавна са престанали
да му принадлежат. ...

Where is the promised ''light''?
Why are we spinning in circles?
Why does humanity, barely surviving -
out of old habit - choose Hell.
The earth trembles in a fierce fever - ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и втора
Предпролетни сюрпризи
В началото на деветото бягство на елурията на Танто Берили от поредния връхлитащ огнелом Барузо и останалите възрастни нейни членове допуснаха, че ако подобно на миналия вертеп няма пролетен такъв ...

Любовта и тук е, и в отвъдното,
и отвъд отвъдното простира се,
и се в многото втъкава, и в оскъдното,
и светът чрез нея себевзира се!
Тя не е натрапница неискана, ...

Част 7
- Чичо Пич остави го ти Глупачо. Кажи какво подхвана преди това? – прекъсва ме Любо
- За кое какво?
- Там дето си погледнал слънцето в очите?
- Е! То аз като съм на прибоя по време на изгрев все така правя. ...

​Облачният пух от безметежност
вее с ураганна тъмнина.
Пия сред цъфтящата безбрежност
вино под хибискусна луна.
Сладката тъга е неизбежност, ...

Сила е, ако успееш,
кула от прах да градиш,
ако високо запееш,
даже когато кървиш.
Когато плач във усмивка ...

Отварям вратата и за момент
те виждам подпряна, чакаща ме..
С тази лека усмивка на лице,
и чувам благият тон в гласът ти.
Отварям вратата и за момент ...

Когато тихо е и светлината гасне,
когато в тъжна, болна празнота е всичко,
човекът в тази зима може да порасне
със сила, взета от задавените срички.
Тогава щом глава напред отново вдигне ...

[Куплет 1]
Вратата се отвори, той пристъпи
и погледът му срещна моя в миг.
Синкопът улови ни в луди стъпки,
а джайвът ни повлече с дързък вик. ...

Вратата се отвори, той пристъпи
и погледът му срещна моя в миг.
Душата в ритъм лудешки се къпи,
а джайвът ни повлече с дързък вик.
Подът гори под лудите ни стъпки, ...

Рядко се среща дъжд във пустиня,
рядко разцъфва и цвете без грижа!
В природата Бог е незрима светиня,
а човекът владетел на земната хижа!
Земята зажадняла за капка вода, ...

Има хора вселени, те присъстват в пътеките земни
и по време на прилив закрилят от бурни вълни,
а когато вълните към бреговете потеглят,
носят дар благодатен – шепа морски звезди.
Има хора божествено скромни – безрезервна закрила, ...

Лакеят разтвори широките врати, за да я въведе в просторната трапезария. Вече я чакаха. Кралят нервно кършеше ръце в центъра на стаята. Зад рамото му раздразнено надничаше старият орел, принц Сивел – чичото на краля. От другата страна, майка му, Ришилда Белентау, все така съсухрена я гледаше с присв ...

Имах нощи,
в които тъмнината
не беше липса на светлина,
а дом.
В тях часовникът забравяше ...

4. Днешният ни обеден разговор със сеньор Фернандес започна с въпрос към мен:
- Вие чели ли сте романа за Дон Кихот?
Първите години при подобни въпроси подскачах като ужилена, сега се усмихвам:
- Всички в България познават този роман. Сервантес се изучава в училище.
- Когато бях ученик – продължи то ...

Хиляди пъти се връщах при теб,
по пътища прашни и стръмни,
носех в пазвата късчета хляб
за нощите гладни и тъмни.
Влизах дълбоко в нечий сън, ...

След дълга карантина
в домашен дискомфорт,
през юни аз заминах
с очукания Форд,
в Слънчака да отмарям ...

луната привечер ще плъзне
идеята за кино без пари
сценарии по водите спусне
докосвайки безбрежни ширини
ветровете кадрите ще сменят ...

Owl City - Светулки
Не би повярвал и с очи да видиш ти,
но щом душата моя легне да заспи,
светулки десет милиона летят
със светлината си света да озарят. ...

Не пътят е тежък.
Тежка е първата крачка,
в която светът се разцепва на две
и едната му половина
завинаги престава да бъде моя. ...

Вечности ли седем преживях?
Раждане, възкръсване след смърт и
вече и от ада нямам страх,
пет живота имам, че четвърти
по ветрища пръснах и без жал ...

Къде е ''светлината'' обещана?
Защо въртим се в кръговрат?
Защо човечеството, едвам оцеляло -
по навик стар - избира си Ад.
Земята тресЕ се в люта треска - ...

Аз внезапно пристигам -
неизвестно откъде.
Някой тук ме попита -
Ти защо пак дойде?
Ще ви кажа - защото ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и първа
Разбунената Кандра
- За какво искате да говорим, г-н Сандил? - пристъпи в кабинета на - да припомним - класиралия се на второ място в неотдавна проведените губернаторски избори независим кандидат Кумаке Сандил председа ...

Светът угасва — миг непроницаем,
душата стене, блъска се в стена.
Но този път не е предсказан, знаем —
че стъпките се раждат в тишина.
Пред мен се стеле хлад от мрака тъмен, ...

Аз не съм това, което съм.
Вегетирам в смътно измерение.
Важността ми? Поза е, чалъм
за едното снежно оперение.
Млада бях, но вече попрезрях, ...

В живота си до днес не позволявах
той да реши какво ще ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Променях и реката на съдбата, ...

В живота си до днес не позволявах
той да реши какво ще ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Променях и реката на съдбата, ...

​В предела катранено черен
в разцвета на дивна градина,
пулсиращи с поглед премрежен,
във власт на нектара рубинен,
пияни сме с теб, но блажени ...

Не всеки път е гладък като песен,
не всяка нощ завършва със зора.
Понякога светът е тежък, тесен,
а вятърът разрушава всяка следа.
Понякога вървиш по ръб от болка, ...

Дъждовно небето притиска града.
Порой се излива и спиране няма.
Паважът се дави в потоци вода.
Тъгата залива те все по-голяма.
Да чакаш под стряха дъжда тук да спре, ...