https://otkrovenia.com/bg/stihove/tvoj-do-poiskvane-proshtalno
Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите. ...

Пак поема пиша-
приказки безкрай.
Вънка не се диша,
но при мен е рай.
Климатикът шпори, ...

В най-грамадното гърне
боб ще готви за народа.
Ути знае две и две!...
Роб на вкусно, не на мода!
Да! Ще има и месце. ...

Преди да пропадна в смолистия ад,
танцувах със сенки в среднощния хлад,
отекваха стъпки, замлъкна нощта,
въздъхна ефирът, изтля и свещта .
Изгаря духът ми, посипва се прах, ...

Всеки носи своята отговорност
в борбата за общото оцеляване-
не искам,да съм на мястото на ония стрелочници,
които в Бездната влака ще вкарат.
Дали с прекомерна,грешна активност ...

Тишината мълчи
и това е нормално.
Ако пак зазвучи,
вече ще е банално.
Тишината е звук, ...

Аз съм вълнà, която никой не иска да спира.
Смехът ми ехти, очите ми режат.
Чип за любов, чип за късмет,
залагам за цял живот — хазарт по душа.
Измама — спътница, гаднярка е тя, ...

С дъщеря ти вървим по брега,
смях и море, денят отлетя.
Хотел и вино, слънчеви дни,
но вечер усещам,как ми липсваш ти.
Гледам тераси, двойки в прегръдка, ...

Не бързай време, вечност ме очаква,
все тичаш невъздържано в галоп.
През ситото ти бавно се смалявам
за миг ти не препускай, а забавяй ход.
Знам моите заслуги се изчерпват ...

Тя тихичко заплака, погледна ме, погали ръката ми.
- Ще ти кажа. Бях женена, имам син. Когато дойдоха американците, мъжът ми заедно с още пет човека взели в плен германски боен катер и тръгнаи да посрещат американски кораб, те видяли че катерът не е техен и го торпелирали,... и до там. Сега Йорго ня ...

Не, не става въпрос за Европейското по футбол през 1988 г, с финал -- Холандия - СССР 2:0, с втори гол на Марко ван Бастен, най-красивият за всички времена; а Ринат Дасаев беше безпомощен. Касае се за безапелационното унищожаване на руска бойна техника --
дронове "Шахед" и други, общо 19, навлезли в ...

СЛЕД ЛЯТОТО С ХАРИЗАНАТА РИЗА
... дали защото лятната трева под залеза на хълма се оклюма,
и вятърът изсъска след това – покри ми пътя с есенната шума,
а подир него – в сънните гори, щурците ненадейно онемяха,
и лятото ми нейде се затри – едно печално друмниче без стряха, ...

По-добре е да вървиш през мъглата,
без да чакаш слънцето да пробие.
По-добре е да слушаш тишината,
отколкото обещания, които гният.
По-добре е да не строиш кули от мисли, ...

Знаеш ли душата как крещи?
Знаеш ли колко много я боли!
Сигурно не знаеш? Но нали
утре тебе ще те заболи?!
Нощите за мене са безкрай! ...

Който не е опитвал домашни сушени смокини, нищо не знае за зимното удоволствие с аромат на лятно слънце, любов и плодова сладост. Всяка къща на село имаше своя рецепта за приготвянето на това уникално лакомство.
Баба беше с предимството да има верни помощнички в лицето на мен и сестра ми. Щом присти ...

Вали навън, тревожно и горчиво…
Превръща ме във хукнала река.
Една жена от безлюбовие изстинала,
обича само и единствено дъжда!
До тази нощ, ...

Спи гората, сън сънува.
Листец не пада, не мъдрува.
Кълвач немей, бди и чака,
притихнал плахо във шубрака.
Облечен в нощната премяна, ...

Две масички една до друга.
Седят до гърбавия мост.
Един съпруг, една съпруга.
Единият наляво гледа.
Обърнал другият е гръб. ...

Библията не писа за женска власт, но предсказа порочната мъжка.
За атеиста са валидни не Божиите, но законите на Азимов.
Раят е на Бахамските, адът е на Алеутските острови.

September brings me nothing
But it brings me to my knees
July was nurturing and loving
I did everything with ease
August showed me i was loosing ...

Светът расте. Светът се развива и се променя. Скоростта с която протичат тези процеси експоненциално се увеличава. С други думи ускорението на растежа от първа степен преминава във втора и така, не се знае до къде ще стигне. Ако това е желан процес от мнозина, дали е толкова естествен за самия свят? ...

Вървях и падах... и възкръсвах в полет,
надеждата компас едничък бе
и стигаше ми шепичка небе,
очи на куче, за да ми измолят
най-нежния, предесенния дъжд, ...

С годините си гадая:кой е крив или прав?
Когато е на власт-човек все още забравя...
И кога ли ще да узнае,че е осъден на гняв!
Човек губи глас,щом няма хляб,а плява.

ДЪЖДОВНИ ОТСЪСТВИЯ
... спрях да сънувам белите ти рокли, насън не милваш моята брада,
приличаме на две бездомни котки на сухеца под спирката в дъжда,
тролеят връхлетя – и ме отмина, не закова последното такси,
и листопадът – тих като коприна, не стелва дипли в твоите коси, ...

Докрай душата моя ще жадува,
небе и птици, пеещи в зори,
как слънцето върхарите целува
и как на запад залезът гори.
И шепотът на вятъра ще буди, ...

Животът ми побира се в кутия
със стари снимки, картички, писма
От там ме гледат и ми се усмихват
от миналото хиляди лица
На хора скъпи дето днес ги няма ...

Веригите от черни диаманти изсъскаха и се разпукаха, сякаш самата тъкан на света поддаде на мощния напор на огнената стихия. В следващия миг, от мрака на трюма избухна пламък, който изпълни въздуха с жупел и грохот. Корабът се разклати, дъските под краката им изскърцаха зловещо, а водата около борда ...

Да бъде, или да не бъде?
Ще бъде! – рече ориста
и порив – от света осъден,
в сърцето тихо заблестя.
Извади раздвоен език ...

Еякулирал някога отдавна мъртъв бог
в заблудата си, че ще бъде вечен.
Разлял огромен семенен поток
и легнал си... на смърт обречен...
Отдавна всеки е забравил, че е бил, ...

Рано-рано в неделя, още по тъмно, Неда усети как мъжът ѝ Бисер Караманлиев се измъкна от топлото легло и повече не се върна. Докато го чакаше, замалко да заспи пак, но я стресна изскърцването на външната порта. Тя скочи като пощръкляла и излезе на двора, както си беше – боса и само по една тънка нощ ...

Войната ни травмира, войната ни дели.
Във нея се умира, от нея ни боли.
Воюваме отдавна - за слава, за земя.
Умираме безславно, навсякъде в света.
С войни се забавляват лидери и днес, ...

Преклонена главица, сабя не я сече. Виж гилотината –да!
Сита мечка хоро не играе.
Не всичко което хвърчи се яде. Само кетъринга в самолета
„Крушата не пада по-далеч от компота,
Свободата е обезценена ...

Да бъдеш себе си,е най-трудно,
особено в днешния свят
с мощни сървъри и мини компютри
с почти неограничени възможности,
ако знаеш,как да боравиш със тях. ...

От години вярвах, че не харесвам хората и че мразя тяхното съществуване.
Не исках да съм близо до тях.
Не исках нищо общо с тях.
Не исках дори да се нарека човек.
Докато не усетих, че не съм много по-различен от тях. ...

Всеки от нас е комета със собствена
траектория.
От вятъра понесен,
дар от богове донесен,
изпят като песен на Орфей, ...