Ти си демон с ангелско лице
В погледа ти виждам
студ и огън едновременно .
Кожата ми потръпва от твоите ръце
Жадувам те ...

След дълги месеци на упорит труд, сплотеност и желязна дисциплина, най-после Силвария сияеше обновена. Кристалните ѝ кули, обляни от светлината на изгрева, водните каскади, които пулсираха като живи артерии около крепостта… Синьо-зелените, огромни шлифовани камъни, изпълняващи ролята както на декора ...

АРИТМЕТИКА ЗА ГЛАРУСИ
... мотаех се край градските фонтани,
бях гладен, жаден, сам – и без пари,
видях как лудият на Варна храни
с две банички три гларуса в зори, ...

В кулата не е принцеса, кичур коса
като в кошмар е оставен за теб.
Гласът ми пясъчен вопъл
целува вълна, далеч от брега.
С вятъра ще те прегърна, ...

Куплет 1:
С теб денят започва като песен,
нежно светиш в моите очи.
Всяка мисъл носи твойто име,
любовта ни вечно ще лети. ...

Живот е фалшива гаранция,
но смърт е сигурна квитанция.
На младини се сношава неял,
на старини прилошава на ял.
Любов към обич - ...

И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух.
Марко 1:7-8
„Новият Завет започва с Евангелието – автентичният запис на историята на всички истор ...

Рискуваш ли, късметът те държи,
защото тръпка в тялото пулсира.
Преследваш ли жадувани мечти,
съдбата праведник във теб съзира.
Човек създаден е да полети ...

Преди да стане - селото ни - град,
оборите ни бяха пълни с крави.
В градините цъфтеше - зарзават,
децата тичаха навънка здрави.
Аз лично гледах… цели шест овце, ...

Дотегна ми до смърт увълченият свят,
искрица обич пазя, нежност, песен стара.
Не съм от тези, що от сянка се боят
и скачат само от ръба на тротоара.
Хвани ръката ми! Аз опипом вървях, ...

НАРЪЧНИК ЗА УПОТРЕБА НА ЧУВСТВАТА
Недей ми праща никога писма –
реката есенни води повлече.
В покоя си прииждащата вечер
захлупва ме със тежки повесма. ...

Простият човек няма уважение
към успелия, нито вдъхновение,
било то към писател, актьор, спортист
учител, лекар, архитект, икономист.
Думи не знае, фраза не структурира, ...

Без теб ...
Отне те бурята, със сила -
тъй от ръцете ми те вдигна …
Не ти помогнах никак, уви -
ще ми простиш, зная, но тежи … ...

Несравнимо е, когато
добър човек ти подаде ръка,
измъкне те от депресивно блато,
даде надежда в твоята душа!
Когато тъкмо мислиш само в тъмно ...

Б О Л К А Т А
Болката,която цял живот ни преследва,
за да ни предпази от самата себе си,
да ни вдъхне капчицата Надежда,
провокираща всичките ни успехи- ...

Хипотетично
Един след друг изнизват ни се дните
и времето безжалостно лети!
Спомени, стаени във душите
се стелят като пролетни мъгли! ...

ЖЕНАТА ОТ РИБАРСКАТА КОЛИБА
За какво са ти бели дворци, Тадж Махали, не щеш ли колибка?
На бездънни дудуци да ти свирят мистралите и мелтемите с дни?
А пък аз да изляза в морето със моята лодка за Златната рибка –
да ловя рибка цял ден – и да мисля за теб над зелени вълни? ...

Гроздето се пука по хастара.
Текват му родилните води.
Ароматен сок му е нектара,
радост той в семейството твори.
Скача златно зайче сред листата. ...

Не знам да свиря забравих текста
може би обратно е зад звезди
луната пълни ли се
оставя диря в облаци
малък свят как в стаята да спя ...

''... Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете '' П. Яворов
От къде да започна...
Било е хилядо деветстотин и..., през месец май се е пръкнало момче в семейството на текстилния фабрикант Пеньо Иванов Хаджипетров, или както го наричаха всички
Пеньо-Иван Хаджипетров, имал и две го ...

Простирайки деня пред мен
не виждам утре
неясно е някак не утре
смешно ли е, тъжно ли е
или е утро незнайно ...

Топъл лъч огря набраздената стара земя,
последния комбайн тук оставил диря.
Проблясват в утрото златисти семена,
събират се ята,
а слънцето помага им да ги намират. ...

Вие сте добре полирани надгробни плочи,
изглеждащи прекрасно, но криещи кошмар.
Изящни сте отвънка, но вътре вий сте грозни.
Нечистота и мрак, стенание и страх ...
Връщане назад към езически фантазии ...

Добротата не е за каприз
и за нечии крехки надежди.
Тя не е просто морският бриз
и усмивка, в гайтанени вежди.
Не е хребет на слънчев пейзаж ...

Мъртви мечти, празни сълзи -
поезия изпълнена с обич и лъжи.
Тъжни очи, пак със сълзи
да пораснем бързахме, сега ни личи.
Пропиляни съдби, неизживяни мечти, ...

Локвата и детето
Автор - VelichkaNikolova.1
Едно дете със локва си играе.
Там зайче слънчево търчи насам-натам...
Подгонва го детето и нехае, ...

Една любов на две не се дели!
Има ли я тя ще е за двама!
Понякога дори ще им горчи!
И ще боли! Любов без болка няма!
Една любов! Две влюбени сърца! ...

Теб ли докосваха ръцете ми нежно
или всичко е мой образен сън?
И от мен ли, аз чух нужда да иска
душевния ти звън?
Колко трудно е да те оставя ...

Навън бързо се стъмваше,
смяната ми се струва дълга
дойде време да се прибера
в апартамент с една котка
и малко храна, колкото за вечерта. ...

Заклевам се, НИ-КО-ГА ПО-ВЕ-ЧЕ няма да се хвана да правя сладко от смокини! Ни-ко-га повече не искам да видя зряла смокиня! Значи, донесоха ми петнайсе кила смокини, 'щото оревах орталъка, че никъде не продават пресни смокини(е, в Лидъл има- 1,90 бройката, ама не разбрах, лева или евро, докато се пу ...

Отиде си завинаги от нас,
отиде си с усмивка на лицето!
Изписан бе твоя благодат,
от болките спасена бе и вече със утеха!
Отиде си един живот със теб, ...

Минаваха покрай магазин с коли за деца.
Петгодишно момченце поиска да купят и получи отказ. Хлипа дълго и заключи: „Защо други се возят, не аз?“.
Деветгодишна сестричка отсече: „Имам идея, не е честно.“
Жалко за нея, ако е прероден Дикенс или Юго. Горко на света, ако е нов Маркс или Ленин.

Ако трябва символ да си избера,
който ще ме определя,
бих избрала маска -
да се скрия в нея.
Ако някой ме потърси, ...

Погледни, вътре в теб е духът,
той е рицарят в твоето тяло!
Призови го, ще прогони страха
и ще видиш любов, ще е в бяло...
Не посрещай деня с безразличие, ...

Песничката е забавно намигване към едно юридическо понятие, което звучи сухо на теория, но в живота често е повече от цветно. В нея един професор на преклонна възраст решава да изпробва „средство“, което, уви, не му върши работа. Историята е поднесена с хумор и иронични намеци по интимни теми - защо ...