на жена ми
Рисувам със думи върху белият лист
сакрални слова за честитка.
В ноември - месец студен, но златист
родена е мойта щастливка. ...

Запознах се с наша Ганка
от селата край Разлог.
Много здрава родопчанка,
силно вярваща във Бог!
С нея тръгнахме - чудесно ...

Разказ №12
Резервни светове
„По колко ли пъти умира всеки от нас? Не се обнадеждавайте обаче - накрая наистина... ще умрем.„
Разказвачът
I. ...

На село имаме обор
и кочина, дори, кошара.
Във нашия огромен двор
е още къщата на Шаро
Естествено, и кокошарник, ...

Непрекъснато отвсякъде ни заливат с поучения как да живеем, какво е ценно, как да се харесваме и обичаме, какво да ядем и пием и как да се лекуваме, обясняват ни какви сме и що сме... А аз гледам и се чудя как без тези интернет знания и съвети сме оцелели...
Лесно им е на младите сега - за всеки отг ...

И как така
Хем е хубав той
Хем усмивка причинява
Ала шанс не получава
И защо уви ...

Никога... .
Знам, ’не казвай никога - никога’,
ала се отнася - за живите...
Само от снимки ще се усмихва,
не ще ни разказва - за дедите, ...

10 Част
Но когато поглеждам назад, за да продължа с обясненията, установявам, че нашата спътничка е заспала. С Умников решаваме да не я притесняваме. Намаляваме музиката, минавайки в режим на тих шепотен диалог:
- Ммм… И Тъпчев та докъде бяхме стигнали?
- До това, как при общуването между двойниците ...

Обичам - казваме по принуда.
Обичам - казваме по-заблуда.
"Обичам те"- спестяваме го често.
"Обичам те" - превръщаме в ресто.
Ала всичко изречено по-горе ...

Бях.
Човек отдаден бях,
жадувах и горях,
но така и не успях –
душата си не сгрях. ...

Понякога си трябват чудеса
под покрив от звезди и сини нощи.
С една Луна надникнала в света,
където се заспива с вяра още.
Където се преструва есента ...

Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.
Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам ...

Рибар на хо́ра по съдба
пътува в своята пирога.
Към всяка бедстваща душа,
защото я обича много.
Той – странник, по водата ходещ, ...

Предлагат ти живот
на сива мишка,
не им отказвай,
приеми!
Това,че по теб ...

Порязаница с мед и ма́сло
яде в съня от детски спомен,
но грижата му хвърля ласо
и буди го. А той – бездомен –
се лута в болката позната ...

Приемам мълчанието като убежище.
Като място за бягство от безплодни дни.
Като спасение от сива безнадеждност,
като уют, във който винаги си ти.
В тишината чувам ясно гласа си. ...

Да, такова е.
Да живееш с чест в България е форма на мазохизъм. Не казвам, че е неудобно, но смятам, че е непредпазливо. Когато глупостта проявява самоличността си агресивно, политически, законодателно, какво по-отлично има да бъдеш безчестен: та това е родолюбие. Щом народът избира свине в парамент ...

при все
че е
непостижим -
стремим се
да Го ...

Продължение следва
Оригинален текст
О Т Р Я Д Ы О Б Ъ Е Д И Н Я Ю Т С Я
Совсем по-другому стало в Хинельских лесах, когда народ узнал о
победе, одержанной Красной Армией под Москвой. Вьюга гуляла, деревья ...

Сърце и дълго да тупти
и трепти,
навеки после ще реши
да заспи.
Умира вис ...

Ах, колко дълго подминавах,
липсата на образ в огледалото,
не чаках обич и не осъзнавах,
кристала как линее в тялото…
Букет от страхове набрах си ...

Зрелище на харем
певици от дунапрен.
Колчем с очи ги допрем,
аплодисмент връз
аплодисмент: ...

Реша ли да ловя маймуни с трици,
достатъчно е, царят да е гол.
Ще се покажа с новите си цици
в някое фоайе на лъскав мол.
Ще се надупя и с огромни джуки, ...

Придворни ветрове -
не помня аз такива...
И ветрове белязани от глухота.
Когато гребените на вълните са пенливи,
закотвен бродя под повърхността. ...

Тази есен ми донесе
малки слънчеви следи,
после тихо се понесе
над поля и над води.
Как блести, лети и лее ...

Разказ №11
Чудовищен облог
„Когато спасяваш нещо, гледай да оставиш живи, за да установят акта на спасяването му!“
Разказвачът
I. ...

Имало едно време едно бедно, но трудолюбиво момиче. Останало сирак то живеело в края на селото, в малка къща близо до гората. Момичето обичало уханието на цветята, песента на реката, която ромоляла наблизо и птичите трели, които огласяли околността. Една вечер преди да си легне под прозореца си дочу ...

Кратката версия – бяха самотни.
Дългата – бедстваха без светлина.
Нощни таксита, наглед безпилотни,
мигом отнасяха скрита вина.
Бързите скорости хранят ти егото, ...

Сенки по стените,
допир във мълчание,
поривът не пита,
шепне обещание.
Погледите – скрити, ...

Вероятно някой го е казвал;
може би са писали преди;
сигурно банално и нахално
писаното ще ви прозвучи:
истини безумни и витални ...

Ако в някоя весела нощ
любовта се изниже на пръсти
и луната разреже без нож
две звезди, като прах ги разпръсне,
всяка мъка във миг ще презра, ...