Муха еднодневка не ще съм,
не си падам по мръсни неща.
Аз искам да бъда принцеса,
та дори да е кашкавал с кайма.
Аз искам да летя към безкрая, ...

От отдавна имам шмайзер:
От Балканската война!
Още стреля… не отказва!
Тате ми го завеща.
Моят шмайзер е безгрешен! ...

Бесилото ли, Дяконе? Виси.
И твоят блян остана си неслучен.
Орли в гнездата празни не търси,
лъвът е станал циркаджийско куче.
Народ сме от продадени души, ...

Славеи
Славеи, славеи не безпокойте войниците,
нека те да поспят, да притворят зениците.
Нека малко поспят.
Дойде на фронта пролетта, ...

В съня си пак танго танцувам с татко.
Усмихва се висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся. ...

Знам, че учител ти си бил.
Учил си и гений и дебил.
Навярно, си ги разнознавал.
Но, равен шанс, все пак, си давал.
Изпадал си във някаква дилема, ...

Индустриалната зона „Молдованка-4“ приличаше на извадка от атлас по топографска анатомия на града — тръбите наподобяваха артерии, силовите възли бяха подобни на лимфни такива. Релсите се точеха като оголени нерви. Киселинният дъжд се стичаше по ламаринените покриви и се изпаряваше със съскане, сякаш ...

От седмица Гергана живееше в апартамента на Гела. Ремонтираше въодушевено стаите. Искаше да изтрие всяка следа от предишно присъствие, така че да остане само нейният мирис в домa. Алекс се оказа сам и тишината на стаите му навяваше глуха тъга. Спомняше си последното идване на Юлия и му горчеше. Избл ...

Снежинките през облачното сито,
пресява най-грижовната ръка,
в полята спи щурче с любов покрито,
сънува нежен ромон на река,
плашилото – разперило и двете, ...

Работейки,
човек
е пълноценен!
Работейки,
твори ...

Любопитство
Веднъж синът ми ме попита:
-Тате, ние дали някога имали сме крал?
-Имали сме, сине и още имаме!
Защото, само този, който не е крал, ...

Накрая се реших, поканих снощи
музите свои на гости.
(Усетят ли, че имам проблеми,
не идват ни нощем, ни денем!)
Наредих трапеза богата, ...

Неделята е перфектният ден за жестове които носят спокойствия и нежност.
НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ
В деня в който времето
спира, ти подарявам тези рози -
в тях всяка багра се побира за да ...

Имало едно време,
една голяма любов..
Така се родил света!
И в Космоса,
тъмен, суров, ...

С колко процента
е обезценка
изтекъл мандат
в държавен комат?
Негова воля - ...

Не се научих да крещя.
А имам нужда да го сторя.
Да вия с глас срещу нощта
от счупения си прозорец.
Вълчица в мен да се роди, ...

Разтварям се тайно в лика ти, любима.
В гласа ти отпаднал пред моята зима.
Отпивам неземните твои черти.
Сърцето ми - прелетна птица, лети.
И сякаш безмълвно живота сънувам. ...

За варварина от далечен край
природата е само дом и храм.
Животът му е между ад и рай,
смъртта готов е да посрещне с плам.
Когато мечът и лъкът почиват ...

Слънцето ни приласкава в този януарски студ!
Вятърът замръзнал остава,донякъде още нечут.
Но очаква снежни капани да търсят пътен знак...
Лисичите стъпки в закани търсят жертвите пак!

Ноемврийски спомен, ти във мен създаваш
януарски вятър. По съня – копнежи.
Сняг завихря жадно, кожата изгарящ,
заледява в миг – и споменът е скрежен.
Песен за начало. Цялата в позлата… ...

Морето е тихо... и толкова синьо
в прегръдка с небесния свод.
Чайка прелита - крилете венчило...
предрича им вечен живот.
Миг на покой, подарък от времето, ...

ДЪБЪТ
На стената висеше дъбът
от прочута картина на Шишкин.
Той протягаше клони в нощта,
но се чувстваше сам и излишен. ...

ДЪБЪТ
На стената висеше дъбът
от прочута картина на Шишкин.
Той протягаше клони в нощта,
но се чувстваше сам и излишен. ...

Глава четиридесета
„Злодеецът ще крие свойте козни.
Ще „спят“, растейки, в него бесовете.
Копнеейки за подвизи фамозни,
до щурма ще пресмята часовете. ...

Добър вечер, слънчице! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най-малко мислех за себе си, когато ти беше около мен, но не и с мен, до мен, но не и при мен. Когато аз се надявах на нещото-онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах, че е на п ...

Когато се усмихваш,
Безпричинно, искрено и чисто
Когато грееш от сърце
Когато себе си намираш
Когато бурите в тебе стихват ...

Гърми заря до пчелояда -
наблюдавате, блести.
Коледа е и желая
да ме видиш, но уви.
Ето, цветовете избледвяват ...

Явно смяташ за ненужна
моята душевна рана.
Просто търся топло чувство,
за което да се хвана.

Това се случило в далечни времена, преди 400 години...
​Селото, сгушено под Балкана, години наред живя в привидна тишина. Но страхът, стар и студен, седеше на всеки одър. Един ден той излезе от сенките. Девширме.
​Костадин, чедо на Стоян и Яна, бе здрав и умен, като дар от Бога, но сега бе отбелязан ...

— Изгубена си в нощта. Студено е. Очите ти казват повече от думите. Нуждаеш се от мен, нали? Животът не е такъв, какъвто изглежда. Спри да живееш в мечтите, самотна, топла душа в този свят студен. Късно е. Ела. Да се махаме от тук.
— Млъкни! Замълчи!
Гласът продължаваше да говори. Тя го чуваше, не в ...

Настъпи ли последната минута
на гроба ми да не пристъпва поп!
Живях такава - еретичка люта,
не проста пешка, а гръмовен топ.
И вещицата в мене не корете, ...

Когато бях край Турция на служба,
в баирите на Странджа и Сакар,
със куче, там завързах вечна дружба!
До него аз бях славен граничар!
То можеше - да хваща във зародиш ...