Фон дьо тен с тъмен цвят,
по желание в обилни количества,
за да може да прикрием
всичко, което е под опаковката.
Скъпи етикети си слагаме наивно, ...

Всичко отминава...
Приятелка любима си ми ти,
но сега очите ти са пълни със сълзи.
Какво да направя ми кажи, как да премахна тъгата ти?
Нямяш вяра вече в любовта, отиде си със него тя. ...

Толкова много
Толкова ли много искам -
една протегната ръка!?
Толкова ли много искам -
да не съм сама?! ...

Теб те няма
Сърцето ранено бие в гърдите,
а след теб сиви са дните,
очите ми пътя не виждат,
давят се те в сълзите. ...

По скалистия сипей
и все по-нагоре,
дращят стрелките
на часовника стар.
Пелена на забрава, ...

"When you know that your time is close at hand
Maybe then you'll begin to understand
Life down there is just a strange illusion"
„... краят на осемнадесети век във Франция. Тежки времена, търсещи бързи решения. Народът се губеше в хаос, а главите падаха като круши. Париж бе удавен от дъжд и сълзи. О ...

България обичаш, но защо?
Задават ми въпроса твърде лично.
Ще отговоря твърдо. Сто на сто.
Не уклончиво. Категорично!
Майката в живота е една. ...

Отново гост си в моя сън,
отново, защо не си реалност?
Когато крачка направя навън,
да те зърна тайно се надявам.
Защо си тръпка, ...

Любов
Не се завръщай, любов,
дори след теб да викам и стена.
Не се завръщай, любов,
дори след теб по корем да се влача. ...

Песен от албума "Танц на белия делфин'' - издаден през 1994 година
аранжимент, акордеон и вокал: Румен Христов

In the days of my youth
I was told what it was to be a man,
Now Ive reached the age
Ive tried to do all those things the best I can.
No matter how I try, ...

От всичко ми е писнало.
Вървя с разсеяна усмивка
и знаеш ли какво си мисля?
За тебе само и за стихове.
И стихчетата ми буксуват, ...

и гледам навън тъмнината.
Мисля си за тревата,
която отнема на хората правата.
Онова растение, което уж калява,
а всъщност много хора наранява. ...

Поне опитах
Събудих се с мисъл една,
че искам тебе да видя.
Да зарадвам моята душа,
да тръгна по твоята диря. ...

В моя свят така вълшебен
аз приказка за теб шептя.
И в твоите очи красиви
аз цялата ще изгоря!
Луната приказно сияе ...

Изпепеляващ поглед огнено поглъща
всичко, което пламъците видят,
бъдеще не чертае и минало не връща,
а сами искри над мечтите прелитат...
Изпепеляващи думи в душата се впиват, ...

Крачка. После още една. И още една. Улицата се приближаваше заедно с автобусите, колите и камионите. А животът се отдалечаваше. Не че щеше да ми липсва. Нямаше нищо, което да ми трябва. Та кой би искал живот, пълен с лъжи? Не и аз. Но никой не ме питаше. Не така вървеше животът. Така свършваше. Свър ...

По пътеката позната,
що отвежда в морски бряг,
аз срещнах те в ранна утрин
и подадох ти ръка.
После нежно, всред вълните, ...

***
ще те чакам...
моя незряла красавице,
съвест моя,
презряла вината... ...

Заключвам в думи своите надежди,
мечтите си, и мъката си даже.
Потребен си ми! Трябваш ми по спешност!
Нали си знаеш колко си ми важен!
От бърза твоя помощ се нуждая, ...

Вече есен е,
но дочувам от парка,
онзи смях, онези гласове,
вече есен е,
но още виждам в парка ...

Нощ на спомени
Незабравима, дива...
и все пак забравена във тази нощ,
когато се завръщам тъжна
при вас, спомени, неизживяни. ...

Леден полъх.
Смътен спомен предначертава бъдещето,
навявайки, че всичко е преднамерено настояще.
Неясна тревога превръща уплахата в тъжна замисленост,
далеч от умисъл и конкретни действия. ...

Изминаха дванадесет години,
но още мъчиш нощния ми сън.
Нахлуваш в мен, рисуваш ми картини,
а спомен бе, захвърлен тихо вън.
И тази нощ отново те сънувах... ...

Очи големи колкото маслини,
поглеждаш във тях и виждаш огледало,
душата ти изплува и животът ти започва отначало.
За раждането, радостта, доброто,
надеждата крепила те до днес ...

Когато плачеш, аз винаги съм до теб и бърша сълзите ти.
Когато се страхуваш, аз винаги съм до теб, за да те пазя.
Когато целия свят не те разбира, аз съм тук, до теб, за да ти помогна.
Когато отново тъжен вървиш под дъжда, знай, че аз съм онази топлинка в сърцето ти, която ще е твоята компания, кога ...

It is right to believe
In the need to be free
It's a time when you die
And without asking why...
Често се чудя какво конкретно благо ни е предоставил модернизмът (и постмодернизмът, разбира се), освен достъпа до боравене с неограничено количество информация. Естествено, оставям на страна феномени ка ...

Бдение
Светилникът ще угасне.
Дори да го долея, пак ще догори,
преди сънят да ме споходи.
Няма спокойствие дори в нощта. ...

В очите си
не запалих искрици,
(ах, този мой страх),
подарих ги
на волните птици... ...

Другите раняват ги други,
а аз не спрях да се ранявам сама.
Сълзите ми не идват от злините чужди
и всяка рана е дело на мойта ръка.
Другите често се лъжат, ...

Понякога
неистово искам
да опъна лъка...
(из килера някъде
се мотаеше). ...

Боли ме...
Не си добре, болен си...
Аз последен научавам.
Тревожа се и ме боли!
Боли ме като брат, като кръв! ...

Предизвестена смърт
Щом прочетете заглавието, се сещате за един филм, нали? Е, аз няма да говоря за него. Няма да говоря за това, което човешката фантазия е измислила, а за нещо съвсем реално, земно, ужасно...
Ние, обикновените хора, не знаем кога ще ни споходи смъртта и говорим за нея като за нещо ...