За да е истинско,
ще трябва да боли-
не стига само аз да си реша,
че съм готова.
За да е истинско, ...

Тихо е. Само мислите крещят–
и в мен взривяват тишината!
Въпросите един през друг валят,
пак тласкат ме към самотата.
Уравнение с много неизвестни, ...

Диагноза: … ‚Остра недостатъчност на приказни събития в ежедневния живот‘ (ОНПСЕЖ)
Бих казал, че огромна част от българите живеят в миналото – примерно 20 – 30 години назад. Тогава вееше вятърът на големите ‚Промени‘, големите надежди и очаквания. Времето беше еуфорично, знамето на демокрацията беше ...

ЗАЧЕРКНАТИ В РЕБУСА
Пейка. Луличка. И вчерашен вестник.
Аз – голо теме. И бяла брада.
Ребус с хиляда и три неизвестни.
Три водоравно – съд за вода. ...

От зори съм още буден,
куфарът ми е готов.
Заминавам днес за Шумен –
там ме чакат пак с любов.
Милата ми баба Цанка ...

Имало едно време една калинка: живяла си, хвърчала си и животът бил прекрасен. Веднъж обаче решила да отиде на гости на баба си, която, между другото, притежавала съвсем прилична къщичка и нямала други наследници, освен добрата калинка. Речено-сторено: калинката се натъкмила, сложила си червената ша ...

Носех купено лекарство.
Съсед поиска хапче.
То е очно, той е зрящ.
- Вземи, щом искаш да се тровиш.
Ако умреш, не ме издавай, мълчи.

Защото имам много нежност
и целият ще те залея,
мигът щастлив възторг бележи,
а ние плуваме сред нея,
и твоята ще отговори, ...

ОБЪРКАНИ СЕМАФОРИ
По ската стръмен се търкулна
златна залезна сълза.
Бездомна, лунната светулка.
из мрака тихо изпълзя. ...

Тя – с вежди черни,
с гръд – като скреж.
Аз – малко нервен,
с много копнеж.
Франц Грилпарцер ...

Светът е поглед на циничен Змей
изял отдавна девственото в него,
невидим който в него си живей
и манипулира ни с отровно его.
Той никога не е изпитвал топлина ...

Добре че са илюзиите само
по този неизброден път.
Рамото ти е до моето рамо:
и те сърцата ни крепят.
Тук стъпките ни опознават ...

Искрица смях във чашка на лале —
опива се от нея пак пчелата.
Една сълза във утрото — небе,
излива се дъга от светлината.
А мократа земя въздиша, ...

От срам и безучастия,
при липса на участие
безкрайното очакване
убива - недочакали
след толкова страдание ...

По-силна от мойта ръка ме задушава
И иска тя да спра да шавам
Без въздух търча и без опора скачам
А рязко тежък удар бута ми сърцето
Нищо друго освен с любов към Бог ...

Трепетно шепне нощта звездоока,
тихо пристъпва по друми потайни,
жива, гората възпява оброка
свързал навеки стихии омайни.
Огън се вие и сенки безплътни ...

Лято мое топло, тук си пак при мен!
След нощта пристигна нов и светъл ден.
И трептят тревите шарени с цветя,
перлена росата с капчици вода.
Лято мое топло, слънчеви лъчи ...

Не ми се спи. Съмнения ме глождят
и слушам стари песни. Пак и пак.
Душата ми безсънна се разхожда
с кварталния ангорски котарак.
Той стъпва тихо – стръкче да не смачка ...

Възгорчивият мрак се превива,
като стъпкан край пътя пелин,
криви синори в правата нива,
тази нощ все мълчим и мълчим.
Насмешливо ни гледа от горе, ...

Кой съм аз,
че да съдя другите?
Нямам такава власт.
Но, мога сам
да се съдя! ...

Тишина... след вик на болка.
Кервана прашен по пътя си върви.
Безгласни тълпи... от крясъци загубили!?
Свойте любови и мечти.
Народ, създаден за Божия любов... ...

Да смразява се кръвта ти, когато ме усетиш, че пристъпвам тихо.
Да ти заври отвътре, когато ти прилагам повтаряща атака психо.
Като нападам с доводи безсилни, но крещейки и с наслада,
да те виждам как се мяташ и настроението ми не спада.
Да очакваш неочакваното, да нямаш ти покой дори за миг, ...

При грешки, човекът довежда
вината, омразата, злото.
Без вяра, любов и надежда,
загубва опора в доброто.
Вселената записи прави ...

„Нека да е лято“
Нека да е лято, само да е лято,
дълго като есен, топло като гръд.
Волно като вятър, мило като песен,
вечно да е лято всеки път. ...

Две, три счупени плочки за малко щяха да го спънат. През деня успяваше да ги избегне, но нощем не ги вижда. Вродената му кокоша слепота често го подвеждаше.
Корените на старата липа бяха надигнали няколко от тях. Добре, че отблясъка от уличната лампа му позволи да ги види навреме. Бе загубил съня си ...

Катеря се към върха, а спомените ме дърпат надолу към миналото.
Още една крачка и пулсът ми ще експлодира през тъпанчетата...
Толкова неестествено го усещам в тези кратки мигове, връщайки съзнанието ми назад, че въздухът ми е на свършване.
Поглеждам бегло към ниското.
В стремежа към върха няма значе ...

Баща ми е болка, майка ми тъга
чедо се родих на тях.
Нито капка, ни сълза -
само мълком, тихият ми смях.
Бях уж весело дете, ...

Домът човешки, това
Е неговия дух. Своят
Дух истински да
Намери човек - там е
Щастието. Истинският ...

Шепти гората с песен от листа,
в сърцето й – безкрайна тишина.
По нея слънце сипе светлина,
а вятърът нашепва чудеса.
Потокът бяга, весело звънти, ...

Петгодишната Микаела грижливо подреждаше моливите и флумастерите, с които рисуваше и рисуваше. Това бе любимото ѝ занимание, когато искаше да се скрие от виковете на майка си по нея или по тати. Не, че майка ѝ не я обичаше, не че не се грижеше за нея, но понякога малкото ѝ сърчице се свиваше от болк ...

Животът скулптор пак извая
душата ми във нов нюанс.
Дали все някога - накрая,
ще бъде не борба, а валс?
Дали с вълните на прибоя, ...

Европейските конфедеративни съединени държави (ЕКСД) свикват Конференция
Конференцията ще се състои на Българо-Гръцко-Албано-Италианската граница, като основни държави на ЕКСД с център най-голямата от тях Велика България. Тъй като това е най-либералната демокрация (която тотално забранява джендърств ...

Наръбени чувства
разтапят се в блуз
тръпки обхващат
морното тяло
скромната рокля ...

За царско време премълчавам, нали съм бил невръстен.
В тоталитарско нито превиших петдесет, нито усещах глад.
Демократско ми даде социален обяд, гоня шестдесет килограма.
Че свикна ме да ям, ще се оплача.
На омбудсман, на евросъдилище, в София, в Брюксел.

Бреговете на нашето лято,
през вълните от пяна прозират.
Върховете на нещо познато,
във вълшебното синьо съзирам.
Днес къде ли е кеят със лодките, ...

ЖЪЛТАТА РОКЛЯ НА ЦВЕТЧЕТА
разказ
Като всяка отговорна домакиня, освен основното пролетно почистване на къщата, не пропуснах да изчистя и стария дрешник. Разтворих напълно прозорчето и вратата на малката стаичка и започнах основно да преглеждам нещата, съхранявани в него. Изнасях ги едно по едно на т ...

Сега - когато еврото е факт
и няма начин… да не го приемем,
тук всеки наш съветски тарикат
ще продължи да кряска дълго време.
Един от тях е, бившият фатмак; ...

Светът ви е като черупка крехък,
от бури и безумия люлян.
Аз имам стих и песен за утеха,
и обич – ласка в нежната ми длан.
Денят ви е за жертва набелязан ...

Когато стигна твойто лято –
красиво, къдраво, щастливо
и всичко грее, и когато
любов расте и се разлива
на всички влюбени посоки, ...