Божури усмихват се в малката стая,
по моята кожа – разлят шоколад.
Мечтите ни дишат. Усещам го! Зная!
Телата ни плачат след дългия глад.
А пламъкът – близнал в златисто стените – ...
Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и трета
Под напора на озверялата тълпа
Първите от пришълците достигнаха до кулите в края на втория туртюп (с цел максимално улесняване на читателя в тази глава ще използвам понятийния апарат на северняците - бел. авт.) след пр ...
Лора
Стела се появи в събота вечерта с вино и без покана.
Така правеше от дванадесет години - появяваше се, сядаше, отваряше виното и изчакваше аз да започна да говоря. Никога не питаше директно. Просто създаваше пространство и знаеше, че рано или късно аз ще го запълня.
Седнахме на терасата - малка ...
Будна гражданска съвест
С настроение обиколих леката си кола, вътре кротко дремеха две щайги домати, по една патладжани и чушки, е все пак природата се отблагодарява за грижите ни. Погледнах и провисените дълги салкъми грозде ''Велека'' на асмите пред входната врата на лозето, със скромна вила,колко ...
Навън отдавна не ухае на липи,
тревожно бързо времето отлита.
Растяща болка в мен се настани,
гласът Ти свитото сърце попита:
Къде си ти, кажи, къде си ти? ...
Сред тъмното на здрача прониква светлина,
напомня детски спомен, който се разпада,
а времето изтрива надежди – до една,
рисува си стените, а после и ограда.
По пътя ми се стрелят сенки в труден ден, ...
ВОДОРАВНО С УДИВИТЕЛНИ
Следобедът е пълен с неизвестни,
знамения и трънени въпроси.
А някой обещал ми бе, че сетне
прохлада може би дъждът ще носи. ...
Рано сутрин ставам по халат -
Правя кафе и излизам на терасата.
Спи градът, а на мен ми е рахат -
Пия си кафето и си пуша цигарата.
Със очи полуотворени и сънени - ...
Рано сутрин ставам по халат -
Правя кафе и излизам на терасата.
Спи градът, а на мен ми е рахат -
Пия си кафето и си пуша цигарата.
Със очи полуотворени и сънени - ...
Микровселена, или колко е голяма една тоалетна?
🇧🇬
Напоследък се чувствам като паячето,
настанило се удобно да живее
на стената в тоалетната ми.
Тя представлява целия
пространствено-времеви континуум за него. ...
Поезията май че била занаят
изучаван бива вещо със години...
Във опит стихове да съградят,
те превръщат думите в робини...
И сякаш душа от камъка се ражда, ...
С времето човек се научава
как да обича или забавлява.
Стволът да изправи стъпил на земята
по хлъзгав път или на почва непозната.
Как с търпение да управлява лесно ...
През Вас са минали толкова много деца,
че след време едва ли ще помните нашите..
и те ще срещнат хиляди нови лица
и със сигурност ще забравят за вашите..
Но само Вие знаете всъщност, ...
"Логически несъответствия" е инструментал в стил ,който обичам да свиря и да изразявам своето несъгласие за всичко,което се случва около нас и натиска от "системата",която определено не работи за хората.
Стилът е 🎹 А-Тонална Авангардна Музика 🎸и не е точно Rock / Metal или нещо от чист тип,като такъ ...
40 тона стомана е моята кожа,
главата ми купол, сърцето-заряд.
Само с гласът си аз ще тревожа
врагът ни отявлен и стар, а и млад.
По пътя прокрадва се силуета набит, ...
Той не трепереше тогава, защото го беше страх, нито защото около него ехтяха озверелите крясъци на тихата омраза. Той трепереше от силата на своето достойнство.
Как тихо е. А нейде трака влакът
отвеждащ в тишината този зов.
И може би припява ми луната,
но може би не пее за любов.
Как тъмно е. В ушите ми нахалост ...
В зори тишината очите отвори,
луната изплака последния страх.
До теб мойта обич смирено говори
и трие от спомена сивия прах.
Ела, любима! –Аз прощавам ти всичко. ...
Днес ми е някакво... иносказателно
щърбаво малко от щ -та.
Ще те намеря и щура съм, щателно,
ще те "обследвам" там в къта.
Днес ми е някакво... свръхзапалително, ...
Не ме наричай мъртъв аз помня.
Във жилите ми спят хилядолетия.
По мене времето е писало без мастило,
а вятърът е чел със босите си пръсти.
Видях как царства ставаха на прах, ...
Монета върху релсите – Луната,
след миг ще се превърне в детска радост.
Премина бързо влакът на Съдбата –
последна гара и последна младост.
Последен изгрев и последни рани. ...
Така ми писна от излишни битки!
Омръзна ми от глупави войни.
Когато мама ми замеси питка,
и каза ми: "Детето си вземи!"
тя нямаше от нас да се откаже, ...
Не ми отнемай онова, което любовта е оставила за мен!
***
Не ми забранявай да мисля за теб.
Да те жадувам и да копнея.
Да те сънувам не ми забранявай, ...
И задълбах сам в спомените здраво
за да открия грешки отпреди.
Подсказва ми туптежът бърз отляво:
" Не се хаби за минали следи... "
Душата ми и тя сега добавя: ...
Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и втора
Вандумни „пируети“ сред енергиен дефицит
- Скоро от кулите ще намалят притока на електричество - уведоми Малаки току-що прибралият се от работа Сокор една вечер в края на третия туртюп от пролетта. - Пораженията по уло ...
Приждаха, прииждаха палачи.
Очите ми не можеха да плачат.
Прииждаха с вълните страховити
от хоризонта - рожба на мъглите.
Пастирката на стихове банални ...