Когато
Когато някой ден ще си отида
след мене ще остане ли следа?
Надявам се да бъдат моите книги,
и стиховете-моята душа! ...

Дъждовна любов
Куплет 1:
В тишината на дъжда те срещнах аз,
с поглед топъл — като светъл прозорец в мраз.
Капки падат тихо, но в мен гори, ...

В скута бабин вечер тихо сядам,
а на огнището кротко къкри котле
и картини чудни с нея изживявам
от вълшебни приказки в мечтани светове.
Разказва баба ми за самодиви и юнаци, ...

като в сънлива мечта…
в мъглата не погледнах.
Мъгла, която крие пътя,
както времето крие истината.
и така трябва да е. ...

Припряна бях – за обич да измоля,
а ти чертожник – път ми начерта,
по който две ръце, искрящи, топли
към теб да тръгнат – за вечерта.
Без план написан – просто от душа ...

ПРЕГОВОР НА БУКОВСКИ
... не ти трябва да четеш Чарлз Буковски, като имаш мен –
мога да те изчукам под заслона на някоя есенна спирка в дъжда,
на тъмното стълбище в някой зимен вход – или на нудисткия плаж
в ранното юлско утро, докато Джон Лоутън бавно си скача в дънките, ...

Беше до мен,когато никой не беше
любовта ни бе силна,всичко гореше
направи пожар и напусна ме ти
остави ме мен срещу всички щети
Любовта ни бе силна ...

На Димчо Дебелянов
Ние българите с теб много се гордеем,
като теб и ние за България милеем!
Живя малко ти поете но остави следа,
вражески куршум покоси твоята снага! ...

Някога била съм бяла,
сводът галил ме с лъчи,
а сега съм почерняла –
любовта ти ми личи.
Някога била съм хладна, ...

Щастлива съм, нали съм млада,
а виж я нея като повяхнал лист.
Изморена, измъчена на клада,
проклинаща съдбата, антихрист.
Кожата ѝ е съсухрена и стара, ...

Създаден с дом. компютърно VST студио. И като стремящ се към реализъм, без илюзии съм, съответно и без илюзионни очаквания. Ние, т.е. и аз, от "ентусиастите" просто се забавляваме... "Забавлете" се и вие.

Текст: Християн Чорбаджийски - Krischo
Музика и изпълнение: AI

Кой духа „запечата“ в „бутилка“
и от „бурите“ стори... „пушилка“?
Кой забавата в труд „вкамени“
и таланта в експертност „плени“?...
Музикалният фон се състои от мелодия, предоставена за свободно ползване в сайта pixabay.com...

Политиката е само един от множеството социални феномени, при това - може би - далеч не най-важният. „Обраснала“ е с изненадващо нелепи предразсъдъци като този, че сме били тотално зависими от нея. Текстът е посветен на въпросните предразсъдъци, на необходимите им следствия и на техническата невъзмож ...

ЕДНА ТРОХА ХЛЯБ
... доде денят годината преваля – и тя лети към своя светъл край,
и аз – под своя залез на копраля – търкалям си горчивия кравай,
и си приказвам – врели-некипели – с отдавна отлетелия ми род,
какво сме дали и какво сме взели, за да ни има в тоя тъп живот, ...

Нека да сме много, нека да ни има.
Ще остане спомен, ще остане рима.
Лириката наша, знайте, е световна.
Талантлив народ сме, аз съм любородна.
И честит ни празник, български поети. ...

Когато тъгата надуе тръбата...
На тихия, загубил мълчание!?
На търпеливия взел спокойствието.
И вгорчил живота на вярващия.
Шамарът кънти във ухото... ...

Треперя… гледам в небесата,
над тъмната ми, хладна София.
Във изгрева, във тишината
моето сърце сломено моли я.
Ах, моля те! Дари ми още мигове, ...

Настигнаха ме…
по пътя, който води за… Някъде
момче и момиче
или по-скоро мъж и момиче
подобни на хипита ...

Оловно е, сивее, миришещо на дим,
небето на Октомври- чудак непредвидим.
Отронва се протяжно, далечен тътнещ зов,
в пръстта, пропита с влага- последният покров.
По устните се стича дъждът като обет, ...

. За надеждата ... Думата, която Господ е изписал на челото на всеки човек е Надежда ( Виктор Юго) ... Вечната надежда на всички за мир и за човешко съществуване ... Помня, как преди началото на демократичните промени у нас, колко много се надявахме и вярвахме, че те ще донесат още повече свобода и ...

Какво като започва
от утре есента?
И може би Земята
ще спи до пролетта?
Нима животът свършва ...

Разхождаш се, небрежно гола,
из кухнята, из хола...
Е, как, кажи, да устоя на изкушението,
когато меря времето
със крачките ти голобедри, ...

С тъгата се разбирам с междуметия
и на език - от времето по-стар.
Замлъкналата песен, ли? Вземете я.
На вас да ви е весело макар.
Луната всуе ражда пълнолуния, ...

За днес денят почти приключи,
а аз отново се родих.
И нова същност май получих -
да вграждам думи в стих след стих.
О, вярно, вий дори не знайте — ...

ДА ТЕ СЪНУВАМ В ИДЕЩИТЕ ЗИМИ
... червилото по моята яка не бе все още почнало да съхне,
ти ми помаха с шапката в ръка, и дишахме те с вятъра – бездъхни,
бе кратко като свиждане с войник на входа на проклетата казарма,
експресът те отнесе подир миг – и стихнаха пероните на Варна, ...

"О, алчни корупционери от ДАИ,
какво им* викате страстно:"Дай!"?"
"Не сме алчни, просто лапаме,
леле, заснеха ни как се цапаме!"
"Защо излагате своята страна!?" ...

Според културолога Митко Новков поне част от недостатъците на Бай Ганьо са психологическа проекция на недостатъците на самия Алеко Константинов. Малко известен факт е, и че Алеко е имал чичо монах в Атонския манастир “Пантократор” на име отец Паисий (Българина). И тези 2 факта са вдъхновението за съ ...

КАЛНА УЛИЦА
Дъждовно лято е. И все вали –
над къщите, в очите и в сърцата.
Небето сипе тънички игли
и в калната бродерия ги мята. ...

Тихо прелетната птица се завръща
в окото на лятна зеница,
на надеждата, с която ме загръща
като топъл вятър, стрък пшеница,
от пръстта на кръговрата изникнал... ...

Ще задраскам тази страница.
Ще потъна във забрава.
Криволичи стих пияница.
Знам за една работилница.
Пращат писма до небето. ...

(семейно-битови грегерии)
Аз, неофициално, съм официалният хроникьор (без портфейл) на нашата семейна сага...
В рамките на един кръгъл час, съпругата ми повтори поне 99 пъти, че много съм мърморел за щяло и нещяло и, че било крайно време да се науча да премълчавам някои нелицеприятни факти, касаещи ...

Поисках да ти прочета кратък стих,
ей така родил се в моята душа,
но питаш ме с погледа си тих,
дали със рими ще те утеша.
Когато тъй животът ни притиска ...

ЗВЕЗДНО КЪРМАЧЕ
Чаровник е Август! Очите на изгрева светят
с цвета на узрели смокини и медни лъчи,
а слънцето сутрин бродира замах по крилете
на новите, пърхащи с вяра и смелост мечти. ...

Слънцето се разля като разтопено злато по върховете на близката планина, която сякаш засия като момиче след първа целувка. В подножието ѝ селото се будеше бавно – петлите отдавна бяха пропели, а в някои от дворовете се виждаха чевръсти стопанки, които бяха подхванали къщната работа.
Петър беше тръгн ...