Вече нищо търся...
Очаквам само онова,
което сред тишина, уж
случайно, ще ме навести.
Може би… ще е образ, ...

Последна среща тиха, без слова,
а вятърът разлиства спомени безкрайни.
Очите ти са залез над света,
а моите две неизплакани тайни.
Докоснах те за миг, почти на сън, ...

Утрото над Горна баня
ме събужда със петли!
Слънцето изгрява рано –
грейват първите лъчи!
Котката протяга лапа, ...

Душата ми е семенце крилато,
застинала в очакване сега.
Прегръща пеперуденото лято,
заплаче ли – превръща се в дъга.
В съня полита често, докъдето, ...

Моето сърце гори, пръска мънички искри.
Светят тез' искри в нощта и огряват любовта.
Но така е отредено − душата ти е тъй студена...
В теб − пространство от мълчание. В мен − копнежи и желание.
Нека стихът ти прости, макар че много ще боли. ...

Не е песен любовна,
не е "мляко и мед",
не е дума гальовна,
не е буре с късмет.
Не е лесен животът, ...

Има много звезди на небето,
които светят в нощта,
но ти си една на сърцето −
най-светлата моя Звезда!
Твоят кораб отплува в морето − ...

Шило, в торба не стоИ!
Шило, в торба не стоИ!
Мята се шило, из торбата
и дупка прави.
Да се покаже, остро жило. ...

1. Кръстиха я Кикерица, на деда й, Кирил ( по прякор, Кике) и бабата, Тодорица.
2. Мъж пита друг, свой познат.
- Извинявай, но жена ти винаги носи маркови и секси дрехи, но все са й много големи, та й стоят, като торба... Отдавна ми е на езика да попитам, защо го прави?...
- Обяснението е просто и л ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и шеста
Укротеният Сокор
Тази предпролетна вечер с тихо сипещ се обилен сняг Сокор се прибра късно. На Малаки й направи впечатление, че колчем я поглеждаше, в малките му черни очички проблясваше нещо особено, чието естество не ...

Гръб о гръб, край тях – ели.
Вещици – държат метли.
Гръб о гръб – застават в кръг
под луна извита – лък.
Бухал праща им стрела – ...

Магията на Бурса
(Пътепис)
Аз обичам да пътувам, да опознавам различни култури, да се срещам с нови хора, всеки от които е с интересен и неповторим характер. Пътуването е едно приключение, което те изпълва с емоции и оставя незабравими спомени след себе си. Винаги ти дава повод за размисъл, получава ...

Юлски изгрев. Слънцето кърви.
Ражда се от жива пазва.
Има и любов, и шепот на вълни.
Блясък от рубин угасва.
Хоризонтът е солен. Горчи! ...

Какво да ти кажа... успех, че съм жива.
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на пътя ми къс, несполучил.
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща, ...

Нарамила е тишината си през рамо
потъпкала е гордост и тъга
върви със крачки устремени
към следващите дни...
В света! ...

I found a flower with a fragrant aroma -
a beautiful, small violet.
in the midst of the wild, mountainous world,
where a spring breeze sways.
The crickets chased each other playfully, ...

Лъже!
Себе си, дявола, бог,
че е принц и си търси лисица.
Малък е -
лакът човек - ни за ласка, ...

Имаше един готин виц за вицовете: В затворническата стая са събрани затворници от кол и въже, имали са много време да си нахортуват своите истории, да си се наплачат и да се посмеят. Едно от забавленията било да си разказват вицове, ама се оказало, че всички вече знаят целия репертуар …
И един се пр ...

In life, we accumulate years
with life's formalities.
Thus, we create halves
of unfulfilled wholes.
And having mocked time, ...

We don't think much about flirting.
And how much do we cost by pretending?
To run after women and love them.
And how much do we cost by servitude to them?
To dress, to resemble something. ...

Factory. Machines. Technologist. Large office.
White apron. Strict look. Workers on shift.
Symposium. Abroad. Rank. And a company in front of the door.
Young secretary. Black “Mustang”. The solid salary.
Corruption. Affair. Epilogue. Convicted of fraud. ...

“Live to your heart’s content, because life is short!” –
that, if asked, is my motto today.
And always in a hurry, with problems unresolved,
so our happy time quickly passes.
And the thrilling moments, when we were in love – ...

Come and kill me in the name of justice!
I am ready to atone for my sins!
Come and cleave me with the axe,
and soil your hands in my blood!
Knock out my teeth with your elbow, ...

Strange visions, I just don't know
suddenly how I became captivated,
when in my Life-ocean,
I discovered an island named Irene.
I walk along its shore with hope and fervor. ...

Goodbye to happiness, feelings, caresses!
Goodbye to blue, sparkling eyes!
It was a wonderful summer romance.
But... today the PHONE is ominously silent...
The only witness to the tender whispers ...

„Какво ни трябва?“ – тихо ме попита.
И времето застина в този час.
Светът замлъкна, в тишина обвита,
да търси своя отговор във нас.
Не ни е нужен блясък, нито злато, ...

We walk with you - hand in hand,
the path leads us ever upward.
With two hearts beating in rhythm -
we hug each other and do not speak.
We pass through the dense forests, ...

And here comes summer, and we are in love again,
and everything in us is dizzy, everything is spinning.
The flowers are with many colors, the trees are leafy
and how good it is for us to be you and me!
The grasses by the paths smell of dreams, ...

Предизвикваш ли смъртта, търсиш щастие чрез нея.
Епикур смята, че щастието е смисъл. Смисълът смята, че Епикур е нещастник.
Има два начина да бъдете щастливи. Обаче не знам кои бяха.
Щастието изисква. Бреме е.
Младостта е щастие. Обратното не е вярно. ...

Добре дошли, във Вавилон!
Тук, е моя виртуален дом.
Добре дошли, в новия век.
Тук сме, аз...
и Изкуствения Интелект. ...

Тъй прозира в очите, животът наш,
като на лента филмова сякаш...
Огледало са те, на душата ни,
все перипетии виждат се в тях...
Очите от радост и обич искрят, ...

Момиче - кокиче
Сред мразовита, снежна белота,
слънчев лъч кокиченце огря.
Смели ръчички, надвили студа,
с камбанка бяла зовят пролетта. ...

Сама съм.
Вечерта налива мрак.
Часовникът брои минути празни.
Поглеждам плахо към познатия ни праг
и пак мълчанието ме подразни. ...

Трудът ли е виновен
Някога, в памтивека,
многото труд от маймуната направил е Човека!
Днес, в двадесет и първи век,
трудът е по - малко, ...

Сама съм.
Вечерта налива мрак.
Часовникът брои минути празни.
Поглеждам плахо към познатия ни праг
и пак мълчанието ме подразни. ...