Ако престана с лунната позлата
да пиша неизпратени писма,
ще стана просто лудата позната,
която си говори все сама.
И кукувиче в стария часовник, ...

Лесно е да се движиш по изградената представа,
да смяташ, че нужното е влято в теб и ти го следваш,
сякаш не би могло да има друго, сякаш научил си урока
и сега наяве го прилагаш.
Влиза се в тоз капан лукав, човешки. ...

Като гражданин
бих искала да тръгна
по улиците ни - грижовна, кротка,
детенце паднало да вдигна
и доверчиво да го водя на разходка. ...

Разби се в скалите корабът древен,
потъна в морето под тъмен воал.
Сълзите са перли, и стонът е гневен,
а блясъкът гасне в кървава кал.
Изгуби гласа си сирената клета, ...

My heart is bound in chains,
break it with your bloody sword!
And pour poison into its fragments −
scatter your goodness far away!
Vultures walk on skulls... ...

Каквото и да кажа за Григор,
похвалата ми днес ще бъде малка.
Героят се завърна! Няма спор!
Пак същият - с победната закалка!
Контузията… много му отне: ...

В очакване на утрото заспивам
и пак пред мен изплува
твоя поглед млад и вечно нов.
Очи красиви с неугасващ плам
и от синината им се слива ...

Небитие
(за песен в стил симфоничен дет метал)
Сърцето ми е стегнато в окова,
разбий я ти със кървав меч!
И в отломките му влей отрова − ...

Стана рано Сашко, банския облече,
и с кофичка в ръка хукна към брега.
Там, на плажа, край морето,
с още куп деца щяха замък да градят.
Кули вдигнаха високи, цяла крепост построиха. ...

Непредвидена съм, знам –
в подредения ти храм
и в домашната среда
отличавам се, блестя.
В обстановката от лед – ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и седма
Пробивът
- Време е - разбуди късно след полунощ в края на първия туртюп от началото на пролетта четиридесет и осемте си воини Начар Агапи. Всички се бяха натъпкали в малка пещера на разстояние около 5 хатума от вече ме ...

Уморих се от празни обещания.
Уморих се от пътища прашни.
Уморих се от толкоз страдания.
От любови красиви и грешни.
Уморих се от толкоз съвети. ...

Едно време в един малък град имало война. Много хора измрели, други се преместили да се спасят в съседни градове или други държави. След войната нищо не било същото. Къщите бил изгорени, дърветата - мъртви. Града станал тъжен, сив и самотен.
Но това не е история за града, унищожен от войната. Не, то ...

Автор:
Евгени Киров
Лудият принц
Казвам се Румен Славов или просто Румен. Допада ми как звучи. Румен! Това е единственото хубаво нещо, което ми е останало от родителите ми. Казвам единственото, понеже поради незнайни от мен причини не са ме дарили с присъщата за всеки човек възможност да го произнас ...

Всичко започна с топлинната вълна
появила се отнейде на земята
Спусналата се оловно тежка мараня
размекна асфалта, запари ни яко под краката...
Жега.... ...

Без теб не живея, а съществувам.
Спомените ме изгарят отвътре.
Никога няма да спра да тъгувам,
Защото с теб няма да имаме утре.
Как да живея с тази огромна дупка в сърцето? ...

/на моята племенница Далия от далечна Португалия/
Мое нежно, приказно момиче,
близка си до моята душа.
Искам във света ти да надникна
и да пратя лъч от светлина. ...

ДЪЖДОВНА РИЗА
Отбивам водите от дългите свои мълчания.
И прелеят ли, знам, че дошъл е мигът да се давя.
Колко думи възвираха в мене и страсти случайни!
Но триумфите лесни не носят ни почест, ни слава. ...

Благодаря ти, Вселено, че утрото пак се усмихна!
Че отвори очички детето за смях и игри!
След ужасните нощи с молитви към тебе – нестихнали –
напои ни ти с вяра, която в сърцата искри.
Благодаря, че небето крилете ѝ детски погали, ...

Тъгата на годините презрява,
и ашладисаната радост – също.
Това, което бе комфорт и слава,
в една забрава дълга се превръща.
В два века крадох круши и любови ...

Животът е поредица от приливи и отливи,от зашеметяващи върхове и бездънни пропасти .В този сложен и динамичен свят всеки от нас се изправя пред своя преломен момент -онзи миг на абсолютен мрак,в който тежестта на разочарованието ,болката или загубата изглежда непосилна.Тогава ,когато коленете омеква ...

пейзаж, поръчан от сърцето
започнат с лунния писец
статив са хълмовете на морето
платно е сънният ветрец
звездите небосвода склащат ...

Тъгата във душите ни пълзи
и мислим, че така ще е до гроба.
Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Целебният дъждовен капков шев, ...

Тъгата във душите ни пълзи
и мислим, че така ще е до гроба.
Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Целебният дъждовен капков шев, ...

МОРЕ, АМА ПРЕЗ КРИВ МАКАРОН
Мисля, че тази година,
по лошо написан закон,
май ще си гледам морето,
ама през крив макарон! ...

Когато Арлекин се появи на площада с расо, брада до средата на гърдите и изражение на човек, който е простил на света, но не и на бармана — любител на сръбския турбофолк от съседната кръчма, старите му приятели за няколко секунди се разделиха с вродения си рефлекс да дишат.
Бяха се събрали, както вс ...

поезията
от клишета спъва се
или огъва
и е ужпоезия
в която се затъва

Бълхата, обладана от злина,
на слонското ухо се изкачила
и изревала в него с всичка сила,
че обявява му война.
Уши размахал слонът за прохлада, ...

плачат капките
чукат смело по стъкло
силен дъжд вали
мокро моето сърце
чака твоите очи

Кого играеш ти, палячо?
Нима си оня Арлекин
по който Колумбима плаче
във твойто смешно кановачо?
Не ще измамиш ти съдбата, ...

Не си от камък или от метал,
не си жарава или вулканичен огън,
не си и старец в бури помъдрял,
не си жребец препускащ в нечий спомен.
А си любов, отдадена на скъп любим. ...

Каза ми да почакам,
че имаме време,
но знаеш ли
за „Парадокса на Андромеда“?
Ако не, провери го ...

My heart burns, it scatters tiny sparks.
These sparks shine in the night and warm love.
But it is destined - your soul is so cold...
In you - a space of silence. In me - longing and desire.
May the verse forgive you, although it will hurt a lot. ...

There are many stars in the sky
that shine at night,
but you are one in my heart −
my brightest Star!
Your ship sailed into the sea − ...