This is the VIP Stable.
Cattle 100-101 inhabit the elite pen.
Beast after beast, more beastly than Beast.
I am the Herdsman of the herd.
For big Beasts, I am a great Nightmare. ...
Сред гъстите гори край Ориноко,
говорещ папагал на име Коко,
мечтаеше през всяка люта зима,
приятел сред дърветата да има!
И ето че една прекрасна пролет, ...
Времето не пита кой си бил преди,
нито колко пъти падал си и ставал.
То измерва те по твоите следи
и какво оставил си след теб направено.
Когато силата и волята в едно се слеят ...
You walk ahead, I cannot catch you,
Behind your steps lie ashes and the haze.
I freeze in silence, words cannot rescue,
My trapped heart beats, a wingless bird at bay.
Tu sei la luna, fredda e distante, ...
Мечтая да си купя мощен дрон:
с възможно най-големия двигател!
Да вдига като нищо близо тон,
и да лети… високо над земята!
Под перките ще му завържа два ...
Слънчева порта ще хлопне денят, ще се скрие
и ще разпусне косите си тъмни нощта.
Страст вулканична от звездно небе тя ще пие
и ще се хвърли на смелите чувства в пещта.
В нейните вени живее дъхът на сърцето, ...
Моят свят във шепот се побира -
гаснещо мънисто в тъмнина,
и болка с обич кротко се събира,
в разпукана от тишина душа.
Разтварям се бавно като мъглица, ...
Добри са хората, много добри!
Ако забележат, че в нещо си пръв,
завист на парчета ще ги разчлени,
като акула, подушила кръв
те атакуват от всички страни. ...
You appear like a ghost on my screen,
Born from the code and the neon gleam.
And you light up – so wild, so far away,
Right over my sky that is cold and gray.
My night is endless, frozen in time, ...
За сетен път… оранжевият крал
каза хоп и много ниско скочи;
Война в Иран и пак голям провал
с безумни недомислени бълвочи.
След Мексико, Гренландия и Газа, ...
Признавам си, че гледам от години
прогнозата за времето у нас.
Дали ще падне сняг през тази зима
на Коледа, на плажа край Бургас.
Следя дали над нас магнитни бури ...
Още те виждам с книжка в ръка,
как чезне образът ти в тревата.
После отпреде с тебешир в ръка,
как нещо пишеш върху дъската.
След това ме погледна свежо, ...
Piove, si fredda il mio caffè d'autunno,
il vento ulula fuori, io sono solo.
Il vetro beve il pianto, taciturno,
e tu non vieni. Scende il buio a volo.
Ad ogni squillo guardo verso la porta, ...
(Куплет 1)
Кралският любимец, пиратът благороден,
Лондон го посреща с блясък и парад.
В открито море той напълно е свободен,
за испанските галеони — истински ад! ...
Срещнах я на ъгъла на Позитано,
във банката на местния елит.
Обичах там да ходя сутрин рано
и банката да пазя от фалит!
Тя чакаше изправена до входа. ...
Сред жегата на циганското лято
разходих се на двора по бельо
и метнах плажна кърпа на земята
до сянката на близкото дърво.
Понечих да си легна под небето, ...
Съвместно с Асенчо Грудев:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
В гората на съдбата влизам сам.
Магьосницата, казват, властва там.
Рискувам и не знам коя е тя. ...
Дойде при мене късно - като влак
пропуснал всички гари на сърцето,
когато вятърът на моя мрак
донасяше от миналото ехо.
Дойде без гръм, без огнени слова, ...
[Verse 1]
Цветя съм понесла във днешния ден,
но няма те – кой ще отвори вратата.
Прелитат годините. Жива си... – в мен.
Прегръща ме в нощите пак самотата. ...
Качих текста на "Есенен пейзаж – вдъхновение"
в поетичен вариант, за да кача и музиката към него.
Повод за усмивка и поздрав за Мари. 🌷❤️
[Куплет 1]
Златото на есента не е само цвят, то е обещание. ...
Качих текста на "Есенен пейзаж – вдъхновение"
в поетичен вариант, за да кача и музиката към него.
Повод за усмивка и поздрав за Мари. 🌷❤️
[Куплет 1]
Златото на есента не е само цвят, то е обещание. ...
Под… червеното знаме родени
и закърмени с лой от Москва,
прогресивните крепостни селяни
ни говорят, лъжа след лъжа!
По поръчка на Кремъл приказват, ...
Ето и "Абсент и пясъчен часовник" има
своята мелодия и трябва да кажа, че това
даде на текста ми нов хоризонт. Благодарение
на Jackie151 (Антоанета Иванова) стихотворението ми видя нов свят,
защото Тони създава не светове, тя създава вселени. ...
Сред пясъчните дюни на Сахара
живее днес Камила с име Сара!
В пустинята тя суша не признава
и без вода с години оцелява!
А по на юг, в тръстиките на Конго, ...
Отива ли си залезът завинаги,
когато последният лъч се скрие?
Оставяме ли тези, дето няма ги,
щом сами ще чакаме зората ние?
Гледаме ли в счупеното огледало, ...