These songs were created from poems by our authors.
1.2K results
Не бива да си тръгваш! Остани...
🇧🇬
Не бива да си тръгваш! Остани
в света на красотата необятна.
Душата трябва вечно да е жадна
за любовта от бъдещите дни.
Издига тежки, каменни стени ...
Не свършва моят път под този камък,
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни - ...
Сънувах те, сънувах — че си с нас,
сънувах, че си здрав и жив...
Плака с мен, проплака с глас —
събудих се със нервен срив.
Сълзите ми бликнаха като фонтан, ...
Очите ти аз чувствам не от днес.
Морета те са, още небеса.
Пленява същността им с тих финес
и плувам, и летя сред чудеса.
В моретата им топли, в дълбините ...
Само торнадо не ме е въртяло-
Блъска ме животът като центрофуга.
Сърцето ми от болка е натежало-
Не съм това което бях...вече съм друга.
Писна ми ,доста, казано честно- ...
Вместо със утринни капчици роса –
Мрачен залез погълна моята душа.
Сякаш по жарава ходя боса,
а след мен остава кървава следа.
Винаги съм била черната овца – ...
ВОДОРАВНО С УДИВИТЕЛНИ
Следобедът е пълен с неизвестни,
знамения и трънени въпроси.
А някой обещал ми бе, че сетне
прохлада може би дъждът ще носи. ...
" Има глас, който не използва думи. Слушай ..."
Руми
Не заключвай вратата на стаята си,
но и не я отваряй за никого.
Нека прагът ти бъде границата, ...
Онзи ден - след две бутилки вино,
мъжът ми пусна еротично кино.
И не след дълго той се превъзбуди,
и в мен нега забравена събуди.
С ръката си под праната пижама, ...
Вървях, не поглеждах встрани, гонех себе си. Светлината ми така стремително пробиваше непрогледни тъмнини. Задъхана, я следвах тихо.
Посоки
Имаше много.
Младостта ми събираше пролетни цветя, разтваряше се с техния цъфтеж.
Посоки ...
Светът замлъкна изведнъж и спря,
изчезва под краката ми земята.
Забравил съм, че в тази тъмнина
аз не съм сам — прозорец е съдбата.
Старият ми път остана в миналото там, ...
Щом септември напомни за края на лятото,
а вятърът почне да брули стебла,
ще сляза на плажа, наметнал си якето,
цял час ще тъгувам за всяка вълна.
Созопол ще скрие на тъмно хавлиите, ...
Нашата къща от моето детство -
Е прегърната с тръни бодливи.
Спомените на моето семейство -
Когато всички бяхме щастливи.
Потопихме си ръцете в боя́ - ...
Когато ''щастието'' те споходи...
Това парче имаше текст, който предполагам, нямаше да бъде допуснат.
Затова не го качих. Но направих това парче.
Лириката беше нещо за задното черво.
Имаше интересен сюжет и философски смисъл. ...
With a shovel in my hands I dig the ground.
With pain in my soul I will die.
Where does the wheel come from,
to stand here and suffer?
Every blow with the shovel is a note. ...
Небето бе изпъстрило зеници
с искриците на летния възторг.
Със грация крила на бели птици
рисуваха на слънцето чертог.
Сам вятърът от облаци направи ...
Едно горещо лято край Созопол
морето бе излято от стъкло!
Пясъкът бе фин и страшно топъл!
Едно момче на плажа бе само.
А недалеч - едно - добро момиче ...
Светлината няма сянка. Светлина бъди!
Създавай цветовете. По земята ги реди.
Вземи със себе си звездите. Нека да са те.
Огледала ще са ти на лъчите. Светлината ще расте.
И разливай надалече всеки свой копнеж, ...
Днес празнуваш с Ангели бели-
На трапеза с небесна покривка.
Надявам се душата ти да е с усмивка-
Тук изнасяме за теб-да ти се намери.
Торта има, но е без свещите- ...
Признавам просто аз: Не съм поет.
" Писач " или " Драскач " е по - добре,
че думите събирайки в куплет
потъват тихо в сивото море.
Какво ли има тук да се разбира ...