Sung Poetry

Бих искала да върна времето...
Бих искала да върна всичко!
Да те срещна пак...
И пак да ме обичаш...
И пак да те обичам... ...

Когато... пак навърша педесе,
ще спра да се обиждам от глупаци.
Ще почна пак да дърпам дедесе.
Ще пусна и засукани мустаци.
Косата си ще вържа пак отзад. ...

Искам да те обичам...
Ала не мога
Искам да ти простя
Ала все още...
не мога ...

Преди година… близо две,
поканих еднократно
едно… съмнително моме
до Бали и обратно.
То бе страхотно! - С очила! ...

От другата страна е винаги различно,
там забравяш всичко прозаично.
Търсиш новото в земята чужда,
вълнението тя с лекота събужда.
Можеш да събираш с пълни шепи, ...

По синята хартия на небето
рисувах щъркеловите ята
с парченце златно въгленче, което –
догаряща, ми подари нощта...
... и облаци, които още спяха, ...

Изтлели бяха първите мечти
с надеждите, от друг неразгадани.
Животът ми залиташе, но ти
сърцето си ми даде да се хвана.
Повярвах аз на пустия живот, ...

Знам, всеки влак си има пътник,
а аз пътувам с всеки влак.
Откак се помня, все съм спътник
на орбита с духовен мрак.
Притихнал съм в уютна драма: ...

(Посветено с обич на Мама)
Тежи ми болката за мама
За нас едничка тя остана
Сама да бори свойте мъки,
свойте грижи ...

Аз съм твоята скъпа кралица.
И – противно на всякаква мода –
предизвиквам не теб с ръкавица,
а смутената сянка на пода.
Припев: ...

Старата улица
Старата улица е притихнала...
Сякаш заспала е в някакъв сън дълбок.
Стъпвам аз тихо, полека пристъпвам...
В старите, свои стъпки вървя... ...

Откакто тук промяната настъпи,
животът ми тотално се стъжнИ:
Продуктите във супера са скъпи,
а моята заплата си стои.
Поскъпна много водката Аляска, ...

Прошка ви искам!
С обич повивам душата.
Злобният писък
люти закани подмята.
Прошка ви искам! ...

На моята дъщеря
Зная, мислиш,
че не те обичам...
Зная,
че съм пряма, остра! ...

Премествам си го в десния крачол,
че бивш един доносник ме ругае:
Злорадо се опипва нощем гол,
и в памперса, за путлер си мечтае!
Дори ще разплета и здрав чорап, ...

Прошка ви искам!
С обич повивам душата.
Злобният писък
люти закани подмята.
Прошка ви искам! ...

ДЕН ЗА ПРОШКА
Той добър е светът, ала ние сме лоши стопани.
И защо ли за всичко все другият да ни е крив?
Кой ли повод е дал да се мислим за богоизбрани –
досието ни Господ ли писа със златен молив? ...

В такава нощ - от хубавото уиски,
душата ми с тъга ще прокърви:
Ще си припомня много скъпи близки:
една блондинка, с къдрави коси.
Ще спомням с мъка тази хубавица, ...

За предпоследен път ще изрека
" Прекрасна си, вълшебна моя нежност! "
и утре ще е същото, така -
за предпоследен път ще е надеждност.
За предпоследен път и вдругиден ...

Не искам да говоря с есента,
не иска моят взор да я поглежда,
но както винаги нахално тя
в театър листопаден ме отвежда.
Картините си пъстри пак подрежда ...

Из прашните пътища - и в мрачните сънища - вървим с теб в нощта.
Захвърлили минало - като бреме отминало - само време изстинало.
Отминаваме спомени - като капки отронени - и от вятъра гонени.
Напред е различното - една искра в прозаичното - гръм в нелогичното.
Ще намерим спасение - нека няма съмнени ...

За Стражица, през вековете търпяла,
направила всевъзможното и преуспяла.
Стражица преди, сега и след,
на България много е дала.
Неуморни, будни тук сме родени, ...

Веднъж в едно казино
съзрях една жена
с костюмче ярко синьо
и с гъвкава снага.
Харесвах униформи ...

След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...

Прегърни ме.
Прегърни ме.
Целуни ме... страстно.
За първи
и за последен път. ...

Омразата ме дýши като ястреб,
изгризал пак плътта ми вледенена.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.
Дочувам твоя глас – безумно близък, ...

Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб, ...

Навярно, страшно ти се иска
да спра със тъжните писма.
Но аз със тях не се натискам
да ти развалям сутринта.
Ти не ги чети, не се присмивай, ...

НА ИЗТОК ОТ РАЯ
Отгледах мрак. И се разсъмна.
Презрял се пукна тоя плод.
Разбрала съм, че най е тъмно
пред изгрев в сивия живот. ...

Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...

Руснаците не могат без война.
Враждуват със съседните народи.
С войни забравят тежката воня
от блатото на своите несгоди.
Живеят във отдавна рухнал свят. ...

Рисувам те навсякъде с любов -
в действителност, в мечтите и в съня,
и твоя образ винаги е нов,
и все си ти - любимата жена.
Не те затварям в рамки от дърво - ...

Песен ми такава избери,
да ми бъде благ мехлем на рана,
да поискам с тебе да остана,
да не тръгна – скитница в зори.
Вече наизуст навярно знам ...

ЕСЕН ПО РЪБА НА ЮЛИ
Когато премалялата стреха
дъждовните си приказки разкаже
и тръгне ненаситната река
да пие сянката ми от паважа ...

Бездомникът ще съм от твоя град,
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад, ...

СУЗИ ОТИВА НА ФРИЗЬОР
[Разказвачката]
Днес като се връщах от гората, вляво,
в розовата къща с покривче лилаво
котка хубавица, на вратлето с шалче, ...

Този свят, е достатъчно сбъркан.
Перипетии дебнат навред.
Непрекъснато, нарове търкам,
вече нищо не ми е наред.
Правя бизнес под коркова тапа. ...

На тебе извори безспир кръщавам,
да не остане жадна любовта.
Отпивайки от твоята вода
душата си от обич уповавам.
Да не остане жадна любовта ...

Здравей и Сбогом, Сбогом и Здравей!
Изгряваш и залязваш, пак се връщаш.
От ясен зов до мрака на Орфей
акорди в низ и в пик са с тон побъркващ.
Даряваш ме, а после ми отмъкваш ...