Целуни ме с устни прохладни,
по-сладки от мед.
Дай ми нежна отрова,
но не и прегръдки от лед.
Искам с теб да избягам.
Но с мен ще избягаш ли ти?
Всеки път ли се криеш,
поне този път остани.
Кой изтръгна крилете
от крехките ти рамене?
Позволи ми - нека
аз те обичам поне.
© Валя Митова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
