101 (Сто и една) години самота

Sep 28, 2013, 8:21 PM

Poetry » Other

817 0 6

Знаеш ли, че спрях да плача,
чакайки да стане време
твоя лик да зърна в здрача,
сгушен в залеза да дреме.
Слънцето след мене става,
за да оцвети света;
но дори така по-здрава
обичта ми е след тази самота.
Нощем чувствам, че напира
в мен живота да излезе;
бяга, бори се, замира,
но не спира, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

101 (Сто и една) години самота

Want to read more?

Random works