***
дори очи
не отвори,
пропълзя
и изпепели
тънките нишки,
свързващи,
допълващи,
но на нея ненужни.
и отвори очи,
помисли за себе си
последствия има ли?
та нали
хармония цари
дори в хаоса ѝ?
© Слънчоглед All rights reserved.
дори очи
не отвори,
пропълзя
и изпепели
тънките нишки,
свързващи,
допълващи,
но на нея ненужни.
и отвори очи,
помисли за себе си
последствия има ли?
та нали
хармония цари
дори в хаоса ѝ?
© Слънчоглед All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...