Ангеле мой
АНГЕЛЕ МОЙ
на моята майка Надя
Когато погледнеш в очите ми,
сърцето ми пламва от щастие,
когато целунеш челото ми,
стопява се всяко нещастие.
Когато вкуся душата ти -
бяла, чиста, красива,
тогава всичко аз давам ти
и всичко от мен си отива:
оставам сама с тишината ти,
с уюта на сладки цветя -
вдъхвайки в миг аромата ти,
аз пак се раждам, цъфтя.
И отнемайки ми всяка болка,
над съня ми, мой ангеле, бдиш,
сама потопена в безсъние,
в тревоги по мене гориш.
Но ти не ме мисли, мамо,
аз се справям, живота обиквам.
Да, плача на твоето рамо,
но с твоите сълзи не свиквам.
Не плачи за никой и нищо,
ти имаш мен, аз пък - тебе,
всичко друго е празно, излишно
и не е до гроб, а до време.
Безумно обичам те, мамо,
по твоите стъпки ще тръгна,
дано те настигна аз само
и навреме дано те прегърна!
© Фери All rights reserved.
