Аз и моето пиано
Клавишите потъваха, въздъхвайки под пръстите ми скръбно...
Чукчèтата дробяха на кристалчета от звуци тишината...
Шопен ги чу в отвъдното, ефира прекоси за миг обратно.
Тъгата ми целуна. С теготата ми на рамото си тръгна…
И детството мажорно се завърна със сонатата на Моцарт.
При къщата с цветята и лозниците, които грозд наливат...
Посрещна ме усмивката на мама, ослепително красива!
И татковият топъл глас, и погледът му гълъбовомодър…
Но в онзи януарски ден с Бетовен съзерцавахме луната…
Не сняг, а дъжд поройно се изсипа. И дъхът му беше леден.
В ковчег лежеше тялото на мама, неподвижно и смалено.
Изпълних ѝ заръката – по лунната пътека я изпратих...
А после ме отведе Бах в олтара на огромна катедрала.
Отвсякъде струеше светлина!… И светлината ме обгръщаше...
И аз видях, че цялата вселена е в дланта на Всемогъщия!
Защото Той е Алфата, Омегата. Началото и Краят.
Албена Димитрова
14.6.2021.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Таня!
Здрава и вдъхновена бъди! -
Чудесно написано!
Поздравления! -
Латинче, благодаря ти, че постави стихотворението ми в "любими".
Здрава и вдъхновена бъди! -
Благодаря, Вики и Вальо!
Здрави и благословени бъдете! -
Хубаво стихотворение
-
Чудесно!
-
Благодаря ви, че съпреживяхте с мен и ме зарадвахте с хубави думи и високи оценки, скъпи приятели и колеги!
Благодаря ви за сърчицата, Светланче, Ивон, Елче, Младене, Силве, Марийче, Наде !
Здрави и благословени, обичани и вдъхновени бъдете! -
Разкош!
-
Лунната пътека е все още в душата ти, Бени. По нея, там някъде, все още върви твоята майка, защото никога не е прекъсвала връзката си с теб. Разчувства ме с това стихотворение, мила! Нека се помолим светлината, която "отвсякъде струеше" да продължи да ни обгръща, а ние да се чувстваме така, сякаш "цялата вселена е в дланта на Всемогъщия!"
-
Много е красиво, Бени! Сякаш го чух на пиано. Адмирации!
-
Мистично красив стих, поднесен в перфектна форма.
Поздравление, Бени! -
Албенче, за мен беше удоволствие да прочета този стих! Поздравявам те!
-
Поздравления!
-
Бени, оставам с възхищение!
-
Звукът - албум за всеки оживяващ спомен... ♥️
-
Благодаря Ви за отличието и изчерпателния коментар на голям теоретик, пред когото се чувствам пълен аматьор, невежа... Винаги ще се уча от Вас, Майсторе!
Здрав, вдъхновен и творящ бъдете! -
Това повече ми хареса от предишното. Има някои прилики между двете.
Дълги стихове. На места с цезури, най-често след петата стъпка. В тия места възниква очакването, че ще има вътрешни рими, Няма такива. Не е и замислено да има. Не е започвано с такава идея и недовършено, искам да кажа. Няма мъжки рими. Препоръчително е да има. Всеки нов стих е ново изречение, няма анжамбмани. Даже се огледах дали има акростих заради тия главни букви в началото на всеки стих. В предишното имаше една ретроспективност, а в това – политематичност и житейска всеобхватност. От люлката до гроба, от човека до Бога. Вселената и вечността символизират безкрая на света и на времето. Краят е начало и обратното.
Хубав финал!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Бог да те благослови и вдъхновява!