Аз и моето пиано
Клавишите потъваха, въздъхвайки под пръстите ми скръбно...
Чукчèтата дробяха на кристалчета от звуци тишината...
Шопен ги чу в отвъдното, ефира прекоси за миг обратно.
Тъгата ми целуна. С теготата ми на рамото си тръгна…
И детството мажорно се завърна със сонатата на Моцарт.
При къщата с цветята и лозниците, които грозд наливат...
Посрещна ме усмивката на мама, ослепително красива!
И татковият топъл глас, и погледът му гълъбовомодър…
Но в онзи януарски ден с Бетовен съзерцавахме луната…
Не сняг, а дъжд поройно се изсипа. И дъхът му беше леден.
В ковчег лежеше тялото на мама, неподвижно и смалено.
Изпълних ѝ заръката – по лунната пътека я изпратих...
А после ме отведе Бах в олтара на огромна катедрала.
Отвсякъде струеше светлина!… И светлината ме обгръщаше...
И аз видях, че цялата вселена е в дланта на Всемогъщия!
Защото Той е Алфата, Омегата. Началото и Краят.
Албена Димитрова
14.6.2021.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
