Отново беседвах с луната,
когато тя с мен сподели,
че горе, високо в небето
се давила дълго в сълзѝ.
Добави, че горе, до нея,
царувал безкрайният мрак,
но после родил съм се ази,
и грейнала в миг светлина.
Тя с думата „брат” ме нарече.
Добави: „щастлива съм днес,
понеже с теб мъки споделям,
които таях с векове”.
© Андрей Андреев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
