Без криле
Нали не си забравил...
как сам стоеше във ноща.
В небето светлините ти броеше!
Звездите молеше любов да ти дадат.
И молеше се... клетви тайно,
с дявола кроеше, крилата свой,
бели да му дадеш.
За да не загубиш любовта си.
Но тя се тръгна мълчешком
от теб си тръгна без да те погледне.
Остави те самотен на брега!?
А дявола това и чака...
Сега кръжи над твоят дом
и иска обещаното от тебе...
да си получи сам.
Сега си сам, безкрил и тъжен
загледан в тъмното небе
не чуваш любовта да пърха.
Защото нямаш ти криле!
© Ангел All rights reserved.
