Безименен – (Srđan Duhović, R. Hrvatska)
БЕЗИМЕНЕН
(Превод от хърватски)
Пот капе от жълтите ти бузи,
устните ти страдат.
Твоите безплодни думи изчезват
в пожара на синята нощ,
бодливи мечти нека да
погълнат пътищата, включени в облак от мрак!
И с жълто, с жълто са напоени песните,
бръмчейки с тежки ветрове
в нашите прегръдки.
Нямат свои имена разцъфналите венчелистчета,
бълбукащите потоци, вълнообразната усмивка на морето,
крехките клони, отворените пътища,
бащите на нашите песни,
нарисуваните картини от сиви облаци
на гъстото лилаво небе.
И с жълто, с жълто са напоени песните,
бръмчейки с тежки ветрове
в нашите прегръдки.
BEZIMENOJ
Autor: Srđan Duhović, R. Hrvatska
Znoj lije niz žute obraze,
usne se pate,
tvoje uzaludne riječi nestaju u
ognju modre noći,
snove bodljikave i puste
proždiru putovi prekriveni oblakom tame.
I žuti se žuti pokisli pjev
bruje vjetrovi teški
u naš zagrljaj.
Na laticama nabreklim nema imena tvog
žubori potok, namreškano more se smiješi
krhke grane otvaraju pute
otaca naših to je pjev
slike crtaju oblaci sijedi
na gusto ljubičasti svod.
I žuti se žuti pokisli pjev
bruje vjetrovi teški
u naš zagrljaj.
Б.а. Стихотворението е поместено в преводната ми петезична (многоезична) антология „Гласове от Балканите”, 2016.
© Латинка-Златна All rights reserved.
