Битова рапсодия
БИТОВА РАПСОДИЯ
Каляваме се – в трудности и битки.
Понякога те мразя – до полуда.
И трудно с битовизмите привиквам.
Но страх ме е – до смърт! – да те изгубя.
Разпадат се крилете в гардероба –
достатъчно – навярно – съм летяла.
Кое измерва дългата ми обич?
Страхът ли от възможната раздяла?
Ти по-добре не искай да си тръгна,
защото като бент ще се отприщи
гневът, у мен стаяван много дълго.
Раздухвам в шепи парещия въглен,
простила съм и в спящото огнище
дано успея огън да ти стъкна.
© Валентина Йотова All rights reserved.
