„Си заљубив едно моме
Од малечко до големо
Дојде време да ја земам
Оф аман, аман
Падна моме се разболе”
македонска народна песен
У мен нощта приижда бесна,
присветват ми звездите злобно.
Ветрецът ми напева песна,
в душата ми свисти прокобно!
Препуска пак сънят ми,... бяга
и погледът ми се помра̀чи,
тъгата на сърце поляга,
с дъждеца барем да поплача!...
Сълзица, моя лик солила
се стича към сърце нахалост,
в съня ми ме спохождаш, мила,
душата ми трепти от жалост!
Аз спомням те с прекрасно лѝце
и с прелестна снага - фиданка,
с очи на кротка гургулица...
Но болест черна като сянка
у теб се приюти последна.
Окраде всичко безпощадно!...
На одъра смутен ще седна
лице да ти помилвам...хладно!
Изчезва мигом...преваляла,
гръмовно бурята след здрача.
В сърцето ми от скръб замряло
за теб през нощите си...плача!
19.01.2018 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.