Бумеранг
Бумеранг намери Стана,
вън, на двора отзарана.
Страти – шегаджия върли,
снощи тайно го подхвърли.
Че му писна, внукът Сашко,
щом захвърли го, юнашки,
дядо, както да се мръщи –
бумерангът се завръща.
Изпокърши му пипера.
Хай, и чудо, и намера!
Магданозец, ни домати,
няма вече в двора Страти.
Хайде, Стано, да те видя!
Помня лашната обида.
Върколак ли ме нарече?
Хвърляй, хвърляй, по-далече.
Трети ден се мъчи, клета,
стрина Стана, все с дръвцето.
Страти, край ограда крива,
от смях трижди се превива.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
