Без бурята как щях да остарея?
Без мелница и корабен щурва́л,
компасът счупен, птиците и кея...
дали изобщо щях да съм живял?
Щом наближи... в две мълнии ще вляза,
на корабокрушенец и поет.
Отломка след порой душата пази -
змия от котвата за амулет.
Дванайсет ба́ла бедствие затворих,
в бурканче от пюре и за каде́м
надписах го “С любов за аматьори!“,
след бурята от него ще ядем.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
The work is a contestant:
преди четири месеца, аз го бях забравила. Благодаря, че наминахте!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
