Улици в мрак,
асфалта - разбит.
Редовният влак -
вече е мит.
Къщи без хора,
хора без път.
Пусто на двора.
Къде е смехът?!
Заводи под ключ -
продал ги мръсник.
Народната злъч
проклина го с вик!
Майки - на Запад,
тежък гурбет.
Властници лапат,
един - кат' за пет.
Децата са будни,
бъдеще - няма.
Мечтите им чудни -
хвърлят ги в яма.
Години без дни
и дни без следи!
Народ без живот!
Живот без народ!
24.02.2018 г.
© Хари Спасов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
