Нов часовник имам аз,
цял ден гледам го в захлас!
Ала нищо не разбирам,
той пък бърза и не спира -
тики-така, тики-така,
все стрелкичката му трака.
Как, щом тича тъй напред,
ще науча "шест без пет"?
Вий над мене се смилете,
друг часовник ми купете
само със една стрелка -
"Хайде, време за игра!".
Megolina - блог за детска поезия
www.megolina.wordpress.com
© Миглена Миткова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
