Часовникът спря
Болят ме ръцете, защото няма кого да прегръщат.
Опустяха очите ми, оглушаха ушите.
Студена е къщата. Чешмите пресъхват.
Часовникът спря да брои часовете и дните.
© Ирен All rights reserved.
Болят ме ръцете, защото няма кого да прегръщат.
Опустяха очите ми, оглушаха ушите.
Студена е къщата. Чешмите пресъхват.
Часовникът спря да брои часовете и дните.
© Ирен All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...