Четвърта метастаза
Построих пясъчен замък
на брега - моят подарък към морето.
С прилива, заедно с него
ще се разтопя;
преродена в пяна,
ще прегърна вълните.
Никога повече няма да броя
мигове в пясъчен часовник.
Вместо това ще се потопя
в песента на сирени,
идещи от дълбините.
И ще ми шептят имена,
запазени в дните,
в които същестувах.
Ще ми покажат света,
за който хората от векове бленуват.
И всичките стихове и книги на света
не ще опишат тази красота,
която ще видят очите.
Ще наплетат косите ми на плитки,
преплитайки в тях водорасли
във всякакви цветове -
червени, лилави, жълти, зелени.
С мастило ще излекуват белезите ми
стари
и на тяхно място ще изрисуват
изгреви и залези каквито
единствено в сънищата съм виждала.
Ще сложат на главата ми корона
окичена с малки перлени мъниста,
морски звезди, миди и рапани;
Тя ще бъде символ на вечността,
и на дома, който след толкова години
успях в тях да открия.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
